17 Януари 2020петък17:52 ч.

Бюджет 2020

Много от нищото

И през идната година финансирането на знанието ще е по низходящ ред: от училището към висшето образование и най-долу - науката

/ брой: 216

автор:Велиана Христова

visibility 1188

Както винаги в последните години, бюджетът на държавата за 2020 г. мина на юруш с бутафорно обсъждане през комисиите на НС и стигна до първо четене в пленарната зала. Нямат значение забележките и предложенията на опозицията - каквото влезе в НС от правителството, това и излиза оттам. Единственото, което може да се направи, е да кажем какво се случва с парите на държавата и какво ни готвят за идната година. Трябва да се има предвид изначалното условие на рестриктивния за поредна година бюджет, чиято цел е той да е балансиран - т.е. разходите да не надвишават приходите, а отгоре на всичко разходите за публичните дейности да се намалят за 3 години от 36,9% до 35,0%, както сочи средносрочната прогноза на правителството за 2019-2022 г. Това означава, че парите за образование, здравеопазване, култура и другите публични дейности като дял от БВП ще намаляват все повече - свиване в името на химерна фискална дисциплина, каквато не си позволяват дори богатите западни страни в ЕС. Според последните публикувани данни на Евростат, в ЕС-28 публичните разходи като процент от БВП са средно 45,6%, социална Франция води класацията с цели 56%. Единствено Литва и Ирландия харчат за публичните си дейности по-малък процент от БВП от нас. Но както знаем, най-бедната страна - България, винаги е отличник в послушанието в своя вреда.

 

Затова е и най-бедна

Голямата заблуда конкретно за висшето образование и науката идва от жонглирането с надути цифри. МС съзнателно оповестява не реалните разходи на държавата за тези два сектора, а числата от колонките на Консолидираната фискална програма (КФП) - т.е. сумите от хазната, плюс парите от европейските програми, плюс собствените приходи на училищата, на вузовете - от студентските такси, наеми и пр., и на научните институти - от договори по проекти с фирми и институции, от продадени научни продукти, наеми и т.н. Така излиза, че образованието например е приоритет на бюджета и общите разходи за него по КФП ще са 4,81 млрд. лв. (3,8% от БВП, чийто размер за 2020 г. е 126,8 млрд. лв.). Този процент остава замразен до 2022 г., а ЕС дори в момента инвестира над 5% за образование. Освен това сумата 4,81 млрд. включва разходите както за предучилищното и училищното образование, така и за висшето. Като се вгледаме в бюджетите на държавните вузове, обаче, виждаме, че реално за тях от хазната през 2020 г. ще бъдат дадени общо 499,2  млн. лв. при 457,3 млн. лв. за тази година. Т.е. разходите за висше образование ще са 0,4% от БВП и за всичките 36 държавни висши училища към МОН увеличението спрямо тази година е едва с 41,9 млн. лв. В момента страните от Евросъюза финансират висшето си образование средно с 0,7% от БВП. Както обобщи пред комисията на НС проф. Георги Петров от Университетските синдикати, във висшето образование се прави "стъпка с най-малкия номер". За четирите военни висши училища пък ръст на разходите от 31,5 млн. лв. на практика няма и няма да има до 2022 г.  При това положение всичките грандиозни приказки за промени във висшето ни образование продължават да следват мантрата от времето на Дянков - 

"реформи без пари" 

и адекватността им остава под дълбок въпрос.

По принцип в последните три години правителството промени начина на финансиране на вузовете в правилна посока: все по-голям процент от субсидиите се дават за качество - след комплексна оценка главно за реализацията на випускниците на пазара на труда и за нивото на научната дейност в съответните висши училища. От миналата година и приемът на студенти се одобрява от МС според комплексната оценка на всеки от вузовете. За 2020 г. за целта "качество" са планирани допълнително само 40,1 млн. лв. Общо за издръжка на обучението, съобразена с комплексната оценка, ще се дадат 248,3 млн. лв. (60% от издръжката като цяло). Идната година за пръв път с 9 млн. лв. ще се изпълняват и национални програми във висшето образование. Идеята е дори студентите да са по-малко (което е факт заради демографската криза и ускореното изтичане на Запад всяка година на около 11 000 абитуриенти след гимназията), обучението на всеки от тях да е осигурено с повече пари. Като погледнем ръста на субсидиите обаче (вж. таблицата), виждаме огромни дисбаланси  - първенецът сред икономическите вузове УНСС например е с намален бюджет; ръстът на парите за ХТМУ с неговите високи научни резултати изостава и за последните 30 години това е най-обеднелият университет (както и безспорният лидер в науката БАН) - факт, пред който нормалната логика е безсилна и който показва, че във формулата за определянето на парите има нещо сбъркано. 





Преподавателите от всички висши училища предупреждават, че вече се наблюдава тревожна тенденция - все повече от младите асистенти се насочват към учителска дейност в средните училища, тъй като заплатите на учителите станаха много по-високи от техните и ще растат още. Прекрасно е, че учителските заплати се вдигат, но е абсурдно преподавателите и особено учените с тяхната висока професионална квалификация да остават с мизерни заплати и да се нареждат в графата "работещи бедни". Министър Красимир Вълчев заяви пред комисията, че вузовете си пазят автономията, а в същото време искат пари от държавата, и че те сами оставят преподавателите с ниски заплати, понеже управлението им било "тържество на рентиерската система". Едва ли обаче министърът би искал да отговори какво се случва с един университет, ако субсидията му се намалява, а с нея той през 2020 г. ще трябва да покрие и общото 10-процентно увеличение на заплатите в публичния сектор плюс повишената с около 9% минимална работна заплата. Че как преподавателите му няма да бягат към учителството, а и към чужбина?! Само че много скоро няма да има кой да обучава учителите. А отговор на въпроса защо вузовете и БАН, бидейки автономни, искат държавата да финансира заплатите и фундаменталните им изследвания, Европа е дала още от XVIII в., когато там се създават университети и академиите на науките...

От синдиката "Подкрепа" отново предлагат стартовите заплати във вузовете и науката да бъдат не по-ниски от две минимални заплати за страната и да стигат до 5 минимални заплати за професорите. БСП на няколко пъти в два парламента внася същото като поправка в различни закони, обаче мнозинството на ГЕРБ неизменно посича тези предложения. А колко пъти повече пари са си докарали институциите на властта (правителство и парламент) за 30 години спрямо институциите на знанието - вижте пак таблицата. 

Науката - пак на дъното на пирамидата 

Ценностите при ГЕРБ очевидно са обърнати с главата надолу и това се вижда ясно, когато погледнем за поредна година бюджета за наука. Пренебрежението към нея у нас е от години и с него България е направо за Гинес. Този път има една положителна стъпчица - субсидията на БАН се увеличава с 11,4 млн. лв., като обаче в следващите години до 2022 г. ще расте само с по 4 млн. лв. Може би с това увеличение ще бъдат осигурени замислените за догодина 10% ръст на заплатите в бюджетната сфера с осигуровките и 9-те процента повече за минималната работна заплата, но едва ли академията ще може да навакса дори с малко драстичното недофинансиране, което я удари, когато лицето Симеон Дянков от 2009 г. сви с 40% и без това ниския й бюджет. Знае се, че заплатите в БАН останаха най-ниските в сектора на знанието и са емблема за бедност, нищо че в Настоятелството на академията постоянно се поставя въпросът, че трудът на учените е най-висококвалифицираният труд и трябва да се заплаща адекватно. Според председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски за изграждането на един учен са необходими поне 10 години след магистратурата, а в последните години от БАН към по-високоплатени дейности от науката и особено към чужбина ускорено "изтичат мозъци". Ако държавата се грижи само за средното образование, без да се интересува какво се случва нататък, все повече ставаме донор на висококвалифицирани кадри за богатите държави, каза той в комисията на НС. А по думите на проф. Лъчезар Аврамов, директор на институт в БАН, България понася щети повече, отколкото при война, най-големият ни експорт е на "мозъци" и в половината институти вече няма кандидати за докторантура. Ако до 3-4 години не се вземат мерки, в България няма да има ново поколение учени, политиката ви доведе страната до безизходица и ще я доведе до катастрофа, заяви Аврамов.

И за науката 

МС прави същата врътка 

както за образованието. В бюджета били разчетени за нея 571,5 млн. лв. (0,5% от БВП). Да, ама не. Тази сума отново е от КФП и включва субсидии, парите от европрограмите и собствените приходи от проекти, наеми и пр. на институтите. А ако погледнем основните пера за наука в държавните разходи (субсидиите за БАН, за Селскостопанската академия, за научна дейност във вузовете и за Фонд "Научни изследвания" към МОН), виждаме, че за 2020 г. те са общо 157 596,7 хил. лв. Което е ни повече, ни по-малко 0,12% от БВП. В момента страните от Евросъюза инвестират за наука средно 2,1% от БВП, а България конкретно е поела ангажимент до 2020 г. да ги доведе поне до 1,5% от вътрешния продукт, защото науката е единственият сектор, за който ЕС поставя цел за повишаване на инвестициите до 3% от БВП. Уви, според тригодишната прогноза на МС средствата за наука (дори като сбор от субсидии, европари и собствени приходи на институциите) ще си останат 0,5% от БВП до 2022 г. 

Целевите пари от МОСВ за БАН, които досега бяха по около 2 млн. лв. на година, през 2020 г. ще са само 675 хил. лв. Вероятно обяснение е, че Националният институт по метеорология и хидрология под безпрецедентен натиск бе прехвърлен от БАН към МОН заедно със субсидията. За научна дейност във висшите училища за поредна година се предвиждат едва 8 млн. лв., макар че по закон те трябва да са 10% от издръжката. 

За пръв път в този проектобюджет Селскостопанската академия се появява на отделен ред в земеделското министерство, та може да се види, че през следващата година тя ще бъде финансирана с 27 985,7 хил. лв. - т.е. с около 3,4 млн. лв. повече от тази година. Не е същото положението с Фонда "Научни изследвания" (ФНИ) към МОН - неговите пари отново са скрита картинка. За 2019 г. държавната хазна му даде 16 млн. лв., които не стигаха да се покрият плащанията дори по старите проекти от минали конкурсни сесии, та се наложи от сумите в  националния бюджетен фонд, с който се разпорежда МС, да му се дадат допълнително 12,5 млн. лв. Най-вероятно и през 2020 г. ще бъде същото - 16 млн. лв. плюс неизвестно колко добавки от националния бюджетен фонд, защото за цялата национална стратегия за наука има 64 млн. лв. (само с 3,8 млн. лв. повече от 2019 г.). А само завършващият в момента във ФНИ конкурс за фундаментални изследвания в различните области на науката е за 8 млн. лв. 

Колкото до европарите от оперативната програма на МОН "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) за периода 2014-2020 г. справка в службата ИСУН показва, че към края на октомври т.г. договорените пари по нея са 1 034 469 903 лв. (81,37% от бюджета на програмата). Реално изплатените средства обаче са в размер на 398 896 261 лв. (31,37% от бюджета на програмата), верифицираните пари са 283 002 406 лв. (22,26%), а сертифицираните - едва 236 338 921 лв. (18,59%). На тази програма се разчиташе, че все пак някаква наука у нас ще може да се работи, но тя се забави неимоверно заради добре известните нарушения в МОН. Конкретно в частта за наука данните за изпълнението на програмата сочат, че към 31 октомври т.г. от предвидените общо 460 млн. лв. за изследвания са договорени 371 млн. лв. (80,66%), изплатени са 94 млн. лв. (20,46%), верифицирани са 28 млн. лв. (6,14%), а сертифицирани... още няма. Излиза, че още 366 млн. лв. европари тепърва ще се разплащат за науката през 2020-2021 г. Лошото е, че договорените проекти се финансират авансово, а Еврокомисията след верификация и сертифициране одобрява отчетите за тях и евентуално изплаща парите. Както знаем, вече имаше прецедент - поради забавянето в МОН част от парите по ОПНОИР бяха прехвърлени към друга оперативна програма, за да не ги загуби България. Така че място за особена хвалба и тук няма. 

„Воля“ шикалкавят за вота

автор:Дума

visibility 244

Меркел: Европа да стане по-самостоятелна

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 11

Мишустин e новият премиер на Русия

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 11

Кратки новини

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 11

Язовиро - поредният спасител

автор:Валентин Георгиев

visibility 278

/ брой: 11

Големите чудеса в малкия Булгаристан

visibility 341

/ брой: 11

Десетте гряха на Нено Димов

автор:Ростислава Иванова

visibility 294

/ брой: 11

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ