Млади генерали и офицери си тръгват от армията

Умее ли българската държава да пази военните си кадри? Това е сериозен въпрос, който в последно време не се радва на очаквания отговор. Той има продължение... и дали използва подготовката им?

Има няколко факта за размисъл. Нека да започнем от частното и да преминем към общото. През август от армията си тръгнаха млади генерали с мотива "по лични причини". Няма съмнение, че зад тази формулировка стоят различни човешки истории. Факт е, обаче, че армията остана без 53-годишния бивш командир на Втора Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Костадин Кузмов. Става дума за офицер с четири военни образования - сержантско и висше военно училище, академия и американски колеж. И с опит зад граница. Той беше командир на петия ни пехотен батальон по време на войната в Ирак. 

Пак по лични причини си тръгна началникът на НВУ "Васил Левски" бригаден генерал д-р Пламен Богданов. Офицер пред доцентура. Вярно е, че наближава пределната възраст за военно звание, но по тази тема по-нататък. Също през това лято назначеният само преди една година за директор на Служба "Военна информация" бригаден генерал Пламен Ангелов бе освободен от длъжност. Знае се, че в разузнаването  е задължително нещата да стават на тъмно, но все пак не се разбра точно за какво става дума. "В интерес на службата", бяха аргументите на министър Красимир Каракачанов. Имаше някакви претенции от прокуратурата. От МО, обаче излязоха с официално съобщение, че "разпространените в медийното пространство твърдения за допуснато изтичане на класифицирана информация от служба "Военна информация" категорично не отговарят на истината, както не отговарят на истината и твърденията за изтичане на държавни тайни". Все още няма указ за назначаване на генерала на друга длъжност.

Лошото е, че държавата не е признателна към труда и усилията на отиващите си от армията. За споменатите генерали, които се уволниха през август, например, се оказа, че държавна награда няма. Предложение от правителството за освобождаване, указ и толкова?!      

Подобна, но в интерес на истината, по-сериозна ситуация имаше по времето, когато министър на отбраната бе Николай Ненчев. Тогава голяма част от висшите офицери, които стигнаха върха на военната пирамида или почти се докоснаха до него, си тръгнаха преждевременно. За началниците на отбраната този резултат беше на сто процента. Без да изпълнят мандата си, като военен №1 се разделиха с армията вицеадмирал Румен Николов и генерал Константин Попов. По това време подадоха рапорт за уволнение командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев и заместник-командващият СКС генерал-майор Златко Златев. Бригаден генерал Димитър Шивиков свали пагоните не само преди доказване на отправените към него обвинения, но и след горещата подкрепа на премиера.   

Но да отидем към общото. Законът е така написан и гласуван, че военните кадри у нас си тръгват учудващо рано. И никой не смее да пипне пределната възраст за военно звание, чието навършване означава край на военната професия. Съдете сами. Полковникът си тръгва на 56 години, бригадните генерали и генерал-майорите на 58, генерал-лейтенантите - на 59, и генералите на 62 години. А младшите офицери, майорите и подполковниците си отиват заедно - на 55 години!

Въпросителните и удивителните обаче продължават. Неотдавна МО ни предложи промени в Закона за резерва на въоръжените сили. Един факт изумява. Пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка за войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери е... 55 години. Т.е. в момента, когато някой от тях напусне армията, с натрупана през годините подготовка, вече по закон армията се лишава от неговите услуги. Приблизително така стои въпросът и с останалите офицери. Защото за старшите офицери тази възраст е 60 години, а за генералите и адмиралите - 63. Началникът на отбраната, например, се уволнява на 62 години, изкарва една година в запаса и - край със задълженията за защитата на Отечеството. Всичко това на фона на проблемите с осигуряването на подготвен запас и резерв. Някой трябва да се усети какво всъщност е сътворено. На първо място това е законодателят.