Младежите от Лесичово загинаха със смъртта на храбрите

Между ихтиманска Средна гора и равна Тракия, в подножието на планината, се намира китното средногорско село Лесичово. През 1943-44 г., отстъпвайки панически в последната си отчаяна съпротива, властите у нас организираха вартоломееви нощи на ужасите. В тези мрачни дни и месеци на терор, под прикритието на нощта, лесичовските младежи - ремсисти и безпартийни, масово поемаха по партизанските пътеки, сражавайки се в партизанските отряди. Петдесет и шест момчета и момичета, оставили уюта на бащин дом и скамейките на пазарджишката гимназия, с кръвта си пишеха новата история на България. Белокаменен паметник, извисил ръст в центъра на селото, отправил поглед към Балкана, пази спомена за саможертвата на юношите, изгорели в пламъците на една жестока война. Монументът напомня на идните поколения за гибелта на партизанския командир от отряд "Георги Бенковски" Любен Даржиков и неговия политкомисар Методи Хаджийски. По-възрастните лесичовци помнят този 5 септември на 1943 г. Разтърсващата трагедия, разиграла се в околностите на селото.
Красиви са есените в този южен край на родината. Войната беше оставила своя тежък отпечатък върху хората и природата. В тежка схватка с войска и полиция в Панагюрския балкан, ранени Методи и Любен бяха слезли в околностите на родното си село, търсейки връзка и помощ от местната партийна организация. Доверили се на близки хора, бяха предадени. Озверена полицейска шайка, подкрепяна от жандармерия, преследваше двамата младежи по поречието на река Тополница. Близо до прага на родните си домове, отбранявайки се срещу превъзхождащия ги противник, в здрача на есенния ден, загинаха със смъртта на храбрите. Беше тревожният пети ден на месец септември 1943 г.

Георги ЖУЛЕВ