Мизерията си има и баща. Росен Плевнелиев

"Ние и пръст няма да мръднем за света, който ни храни, облича и поддържа разкоша ни. Ние ще прекараме живота си в хвърляне на топки, гледайки как други хвърлят топки, спорейки помежду си за най-добрите начини за хвърляне на топки."
Това са редове от сборника разкази на английския писател Джером К. Джером "Празни мисли, на един празен човек". Често заглавието на книгата се използва в словесни престрелки, за да бъде осмян опонентът като глупак, без да бъде наричан глупак. Това ей така, между другото.
А иначе вчера президентът Росен Плевнелиев държа реч, без да открие паметник, както правеха държавните мъже във филма "Господин за един ден". След речта окончателно стана ясно, че пред страната се очертава пореден проблем - самият Плевнелиев, който, както знаем, ще бъде президент не един ден, а цели пет години.
Господин Плевнелиев се очертава като проблем, защото се опитва да формулира национални приоритети, които не са такива и няма как да бъдат. Освен това Плевнелиев пилее ценно ефирно време на БНТ и БНР, в което например може да бъде излъчвано предаването "Бразди", от което обитателите на градските гета да научат как се садят картофи и се гледат овце, както ги посъветва учителят Му Бойко Борисов.
Г-н Плевнелиев иска освен на неговия да навие и на нашия пръст, че първият приоритет на държавата трябва да бъде енергийната ефективност. Това е грешен и лъжлив приоритет. Приоритет може да бъде преодоляването на демографската криза, премахването на диспропорциите между регионите, намаляването на социалното неравенстно или достъпността до медицинското обслужване. Облепването със стиропор на панелките може да бъде приоритет само на човек, който не е живял в такава, който живее в комплекс от затворен тип, т.е. в друг свят.
Живеещите в панелките искат да ги напуснат, а не да се натоварват с разходи за ремонта им. Но за да ги напуснат, им тряват работа и пари, с които да се преместят в по-добро жилище. Само че тази причинноследствена връзка напълно убягва на г-н Плевнелиев. Той използва тезата за енергоефективността като контрапункт на проект за изграждането на АЕЦ "Белене". Между двете неща обаче и да има зависимост, то тя не е обратна, както твърди Плевневлиев. Нещо повече, за да работи промишлеността ни, за която Плевнелиев скромно мълчи, е нужна евтина енергия. АЕЦ я дава. Евтината енергия може да реши много по-добре редица проблеми на българската икономика, а оттам и на българските работници. Измисленият приоритет на г-н Плевнелиев не решава нищо. Казано другояче, първо трябва да се изцапаме, за да ни бъде после чисто. "Най-евтината е икономисаната енергия", каза пред парламента Плевнелиев. Грънци. Както острумно отбеляза вчера посетител в един форум "най-евтиният хляб е неизяденият и най-евтините лекарства са отказ от лечение."
Казват, че икономията е майка на мизерията. От вчера мизерията си има и баща. Той се казва Росен Плевнелиев. Слава тебе Господи, че е само президент! Слава тебе Велико народно събрание, че президентът е с декоративни функции. Можеше и да е по-лошо.