Мистерия ли е маймунската шарка?

Към момента Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Испания, Швеция, Нидерландия, Обединеното кралство, Швейцария са докладвали за случаи на маймунска шарка, съобщават от Европейския регионален офис на СЗО.

Към 23 май 2022 г. са съобщени 67 потвърдени случая в 9 държави членки и най-малко други 42, които се изследват, съобщават от Европейския център за профилактика и контрол на болестите (ECDC). И подчертават, че "това е първото огнище на маймунска шарка извън Африка", за което се предполага, че заразата е предадена при сексуален контакт. Докладвани са и случаи в Австралия, Канада, САЩ.

Маймунската шарка е рядка вирусна инфекция, която може да се предава от човек на човек сравнително нелесно. Вирусът принадлежи към семейство, което включва и този на вариолата (едра шарка). 

През 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса на едрата шарка в природата. В България ваксинацията срещу вариола става задължителна през 1903 г., с влизането в сила на Закона за опазване на общественото здраве. През 1928 г. България е една от първите държави в света, ликвидирала едрата шарка.

Към момента медицината е категорична, че предишна ваксинация срещу едра шарка може да осигури кръстосана защита срещу маймунска шарка. В някои по-стари проучвания защитата е оценена на 85%. 

Вирусът на маймунската шарка е открит през 1958 г. Първият случай при хора е регистриран през 1970 г. в Демократична република Конго. Оттогава се съобщава за маймунска шарка при хора и в други африкански страни - Камерун, Централноафриканската република, Кот д'Ивоар, Габон, Либерия, Нигерия, Сиера Леоне. 

Случаите на маймунска шарка при хора извън Африка обикновено са свързани с международни пътувания или внесени животни.

Д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа

С изключение на един, останалите скорошни случаи нямат история на пътувания до области, където маймунската шарка е ендемична. Повечето от установените първоначални случаи се откриват чрез услуги за сексуално здраве и са сред мъже, които правят секс с мъже. Географски разпръснатият характер на случаите в Европа и извън нея предполага, че предаването може да е продължило от известно време.

С навлизането в летния сезон, когато в Европейския регион се очакват масови събирания, фестивали и партита, съм загрижен, че предаването може да се ускори, тъй като откритите в момента случаи са сред тези, които участват в сексуална активност, а симптомите са непознати за мнозина. 

Какъв е рискът в ЕС?

От ECDC казват, че риск от заразяване има при хора с множество сексуални партньори, включително мъже, които правят секс с мъже.

Ваксинацията срещу едра шарка, която осигурява кръстосана защита, е прекратена от 80-те години на миналия век и само малък процент от военните и здравните специалисти на фронтовата линия са били ваксинирани през последните години, предупреждават от ECDC. Въз основа на доказателствата от случаите на огнищата, установени до момента, като цяло вероятността от по-нататъшно разпространение на маймунска шарка сред по-широкото население в страните от ЕС и в световен мащаб, през следващите месеци се оценява като много ниско, констатират засега от ECDC. Експертите все пак предупреждават много малки деца, бременни, възрастни или имунокомпрометирани лица да са особено внимателни при контакт със заразени с маймунска шарка. 

Д-р Андреа Амон, директор на ECDC

Повечето от настоящите случаи имат леки симптоми на заболяването, а за по-широката популация вероятността от разпространение е много ниска. Вероятността от по-нататъшно разпространение на вируса чрез близък контакт, например по време на сексуални дейности сред хора с множество сексуални партньори, се счита за висока.

Стела Кириакидес, еврокомисар по здравеопазването и безопасността на храните

Следим отблизо ситуацията и въпреки че в момента вероятността от разпространение сред по-широкото население е ниска, ситуацията се развива. Трябва да останем бдителни, да гарантираме, че е налице проследяване на контакти и адекватен диагностичен капацитет, че разполагаме с необходимите ваксини, антивирусни средства и лични предпазни средства за здравни специалисти.

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, специалист по микробиология, клинична имунология и епидемиология на инфекциозните болести: Човек не може да заболее повторно

- Пандемията от КОВИД-19 не е приключила, а се появи ново вирусно заболяване. Възможно ли е маймунската шарка да придобие размерите коронавируса?

- Маймунската шарка не може да придобие размерите на КОВИД-19. При установените до момента случаи в Европа, САЩ и Канада е доказано, че е необходим много близък контакт. По данни на Агенцията за здравна сигурност на Великобритания, от 50 души, контактували с болен, се е заразил 1 човек. Генетически, чрез целогеномно секвениране, е доказано, че разпространеният в момента вирус е по-слабият. Има два щама - Централноафрикански и от западния бряг, които доста се различават по своята опасност за хората. Първият води до около 10% смъртност, което го прави опасен. Вторият, който засега циркулира, е със смъртност под 1%.

Не на последно място, разпространението няма да е толкова широко, тъй като хората над 42 г. у нас са защитени от ваксината срещу вариола (едра шарка). Тя предпазва и от маймунската шарка. 

При това заболяване, за разлика от коронавируса, личното поведение е от основно значение за предпазване. 

- Кои са начините за предаване на заразата?

- Преди всичко близък контакт със заразения, както и ползване на общо постелъчно бельо, дрехи, хавлии, кърпи за ръце и лице. Това важи за всички инфекции, особено за характерните за пролетно-летния сезон. 

Вирусът на маймунската шарка е открит през 1958 г. Той е бил изолиран от маймуна и доказан в Дания, което е причина за наименованието, но самите маймуни рядко боледуват от тази шарка. Естественият резервоар са гризачите - малки мишки, плъхове. Много е важно човек да не контактува с места, където има гризачи. В момента у нас рискът от контакт с плъхове и мишки е малък, защото са извън жилищата, но със застудяване на времето те търсят убежище в обитанията на хората.

- Кога става ясно, че човек се е заразил?

- Инкубационният период обикновено е 7-14 дни, много рядко до 21 дни след близък контакт или предмети, ползвани от болен, се появяват първите признаци. Започва със силно зачервяване на гърлото. След това се появяват обривните единици. Първите обриви са по лицето, след това - по тялото. Засегнати са повече ръцете и краката, по-малко торсът. В началото обривът е като на петна (папула). Петънцата се повдигат над нивото на кожата, след което преминават във везикули (мехури, пълни с течност). В следващия етап течността става мътна и се получават пустули. След това мехурчетата се спукват и на мястото се получават струпеи (корички). След като паднат коричките, болният не може да заразява. 

Най-важното е, че при тази шарка се подуват лимфните възли, докато при вариолата (едрата шарка) няма подуване на лимфни възли.

- Може ли човек повторно да заболее?

- Не.

- Какъв е рискът за България?

- Много малък. Трябва да се обърне внимание на хората, които пристигат от държави, където има установени случаи. Случай се потвърждава с генетични методи, като се изследва материал от пустулата или от гърлото със специален ПСР тест. 

- Има ли такива възможности у нас?

- Националният център по заразни и паразитни болести има възможност за диагностика и установяване на такива случаи.

Страницата подготви Аида ПАНИКЯН