Мисия Лондон

Наскоро, общувайки в социалните мрежи, установих, че в Лондон и някои други градове на Великобритания живеят и творят двайсетина български поети и писатели. Не само Алек Попов написа тук своята "Мисия Лондон". Повече от четвърт век тук живее и твори Надя Михайлова,  дългогодишен член на Съюза на българските писатели, публикувала над десет свои книги - романи, разкази, новели, пътеписи... В романа "Луди сенки" (трилогия) тя анализира съдбата на три поколения българи, живели в България и Англия. Изпъкват и други двама творци - съпрузите Кристофър и Ана Бъкстон, които от десетилетия живеят ту в Англия, ту в Бургас. Кристофър е продължител на традициите на Мерсия Макдермот и пише романи на българска историческа тематика. В Бургас той е преподавал английски език на Петя Дубарова. Освен трите си романа Кристофър Бъкстон настойчиво превежда и издава на английски език творбите на български класици - Ботев, Яворов, Славейков, Дебелянов... Последната книга на Ани Бъкстон пък - "Европейските султанки на Османската империя", предоставя нови тълкувания на някои интриги и факти от историята на Османската империя и осветлява непознатия живот и атмосфера в султанския харем.

В Англия твори и Мартин Ралчевски, чиито романи и сборници с разкази красят витрините на повечето български книжарници. Ралчевски ще е гост на Първия фестивал на българската книга, който ще се проведе в Брюксел на 8 и 9 юни. В Лондон Юлиян Попов написа "Островът на мъглите". Тук Ивайло Терзийски, Валентин Шуменов, Ирена Сиракова, Валентин Йорданов, Росица Чакърова и някои други пишат своите стихотворения. Ивайло Терзийски наскоро издаде шеста своя стихосбирка. Негови творби са помествали и най-престижните литературни издания, награждаван е в редица национални конкурси. Пет свои стихосбирки вече е публикувал и Валентин Йорданов. Няколко книги има и Здравка Владова-Момчева, която е учителка в българското училище към посолството ни в Лондон.

Три издания претърпя и моята книга "Що е то Лондон и що прави нашенецът там", която сайтът "4ети.ме" е включил сред най-търсените и четени книги от български автори. В списъка ми има още няколко имена на живеещи в Англия български творци, с които все още не съм осъществил пряка връзка. След като споделих с члена на УС на СБП Георги Николов тази моя издирвателска дейност, у него възникна идеята да се учреди в Лондон Дружество на българските творци към Съюза на българските писатели. И така, в една от залите на Българския културен институт при гостоприемното и благосклонно отношение на директорката му Светла Дионисиева тези дни се събрахме няколко от живеещите в Англия български творци и положихме началото на това дружество. Доайенът Надя Михайлова ни запозна с основните цели и задачи на съюза. Ивайло Терзийски предложи периодично, примерно всяка година в Месеца на българската култура и славянската писменост, да се организират в залите на Българския културен институт рецитали и четения от новите творби на авторите. Предложено бе и издаване на годишен алманах или антология с нови творби на живеещите в Англия български поети и писатели. 

Разбира се, изискванията за членство в този съюз, чийто почетен председател е бил Иван Вазов, са такива, че въпреки издадените свои книги не всички от изброените тук имена ще бъдат приети за членове. Защото днес всеки платежоспособен графоман е в състояние да отпечата не една и две, а десетки свои книги. И не само да ги отпечата, но и да ги популяризира. Отдавна сме свидетели на развитието на чалга в българската литература. Както се изразява един университетски преподавател по литература, авторите днес могат да се класифицират в две неприпокриващи се категории - популярни автори и стойностни автори.

За членство в Съюза на българските писатели се изискват и две препоръки от действителни негови членове. Поради което предоставени от авторите книги ще бъдат проучени от специалисти, които ще се произнесат по въпроса.