Минните полета на статуквото

Славчо Кънчев*

Legalitas regnorum fundamentum (Законността е основата на държавата)

Рациото у представителите на американската адвокатска гилдия ги е довело до една неоспорима дефиниция за добър професионалист в техния бранш. Този, който успява с минимум усилия да постига максимален резултат. Например, ако е поел защитата на клиент, чието куче е ухапало близкия му съсед, то добрият адвокат първо доказва, че пострадалият не е ухапан от куче. Не възприеме ли съдът тази теза, то умелият адвокат веднага минава на варианта, че клиентът му не притежава куче. И едва накрая, при положение, че съдът не повярва в липсата на четириногия звяр, добрият професионалист вкарва в боя тежката артилерия и веднага убеждава жреците на Темида, че неговият клиент никога не е имал съсед.
Именно по гореописаната технология за влагане на минимални усилия за постигането на благоприятни резултати действат и лобистите -

адвокатите на групови интереси

Понятието "лоби" първоначално означавало "преддверие на парламента", а "лобист" по-късно вече бил наричан човек, опитващ се да окаже влияние пряко върху парламентаристите, понеже именно в "лобито" той осъществява срещите си с тях. "Лобизъм" (от англ. lobby - "кулоар") е дейност както на отделни физически лица, така и на групировки, по отношение на държавните институции, с цел да бъде оказано влияние от името и в интерес на конкретен клиент на лобистите, за да бъдат разработени, одобрени и осъществени от съответните органи законодателни актове и/или административни решения, от които поръчителят на лобистка дейност има изгода.
Върнем ли се назад в историята, не е трудно да предположим, че лобистките операции, макар и все още не под това наименование, са ухаели на рози още в древен Рим. За неговите граждани розата е била емблема на тайна. Когато домакинът разпръснел рози по трапезата, гостите знаели, че всичко казано по време на пиршеството трябва да остане там. Впоследствие розата била изрязвана като орнамент на тавана, където ставали важни съвещания, пак със същото значение. Че нали и в римския сенат са били прокарвани закони, които са облагодетелствали определени групи. Военачалниците например се стремели легионерите да получават разнообразни привилегии, за да бъдат мотивирани да се сражават всеотдайно, без да жалят дори живота си. Ето защо в сената на Рим имало "военно лоби".
Векове по-късно подобна дейност е класифицирана като "вътрешен лобизъм" - дейността на някаква групировка вътре в съответната институция, с цел да постигне чрез различни способи приемането на определено решение.
Освен тази съществуват още

две форми на лобизма

- пряк лобизъм - целенасочени мероприятия спрямо представителите на съответния държавен орган, с цел да се достигне до приемане на решение, което отговаря на конкретни интереси;
- косвен лобизъм - с цел да се окаже натиск, организиране на кампании, които биват провеждани извън държавния орган, в поддръжка на едно или друго решение, но често без посочване на определен адресат.
И понеже всички способи за печелене на пари са добри, важно е те да са много, то и методите на лобистка дейност на паралели и меридиани са твърде разнообразни. Пълна информация е налице само относно легалните канали за лобистко въздействие, които не са в нарушение на законите. Те са:
- представяне в органите на държавната власт на сведения, документи и решения по въпроси, намиращи се в тяхната компетентност;
- участие в обсъжданията както в комитетите и комисиите на парламента, така и в органите на изпълнителната власт, по лобираните въпроси;
- устни и писмени контакти с депутатите и длъжностните лица в държавните властови институции, с цел да бъдат представени интересите на клиента, в полза на когото се осъществява лобистката дейност;
- експертиза на проектозаконите и други нормативни актове и решения на органите на държавната власт, с последващо представяне на резултатите от експертизата.
Дали хепиендът мощно ще оплоди интереса на персоните, поръчали лобистките акции, както и самият шанс той да бъде доведен до знанието на лицата или органа, взимащ решения, зависи от наличието на съответните ресурси. Този потенциал за влияние на групата на интереси е както първичен - финансов, също така включва и вторични

 лостове за формиране на мнения

а именно:
- спецификата на лобистката дейност определя голямото значение на близостта и редовните лични контакти с държавните служители на отговорни постове и с членове на парламента;
- реализацията на интереса зависи от финансовия ресурс, достатъчен да удовлетвори разноските по всички необходими действия;
- КПД-то на лобисткото въздействие зависи от наличието на ресурси, позволяващи да бъде оказан политически и икономически натиск в най-широк смисъл (заплахи за стачки, манипулиране на гласуванията в парламента, бойкот на изплащането на данъци и пр.);
- нерядко лобито достига своите цели чрез влияние върху мнозинството от населението, а оттам - и по посока на управляващия елит, посредством средствата за масова информация.
Останалите действия на лобистите могат всички те да бъдат опаковани в една огромна бала с етикет "корупция". Именно затова един от ефективните способи за борба с корупцията се явява легализирането на лобизма, привеждането му в съответствие с правилата, които вече е установила законодателната власт. В страните с развита демокрация (САЩ, Англия, Германия и др.) такива норми са:
- прозрачност и гласност при разпределяне от страна на държавните органи на кредити, дотации, лицензи на корпорациите и/или административните обекти;
- взаимодействие на органите на изпълнителната и законодателната власт само със законово легитимните организации на бизнеса и делегиращи съответните пълномощия на своите ръководители;
- забрана за държавните служители и заемащите изборни държавни длъжности да се занимават с предприемаческа дейност.

Къде е насочено окото на лобистката дейност?

Там, където е валидно правилото да бъдат постигнати максимални благоприятни резултати с минимални усилия. Най-често това са правовата и финансовата дейност на държавата: собствеността й и възможността за разпореждане с нея, данъци, квоти, лицензи, митнически облекчения, субсидии и субвенции (помощ в пари или материали, която се отпуска от държавата на местни органи на властта, на организации), държавни покупки. Или, казано с думи прости и мисли пределно ясни: най-вече там, където би могло да се печели не чрез създаване на принадена стойност, чрез организиране на производство или пък чрез поемане на търговски или от друго естество рискове. Тоест в сферата на прякото или косвено преразпределение. Което още веднъж илюстрира уникалната дарба на шопа, изрекъл глобалното прозрение: "Шо е наше - то е наше, шо е ваше - то пак си е наше!"
Корпоративните субекти в държавите с рационална демокрация открито легитимират структурите си за легален лобизъм. Обикновено това са специални отдели за връзки с държавната власт (GR-отдели, тоест "government relations" - връзки с управлението). Основните им задачи са:
- организация на целия комплекс външни неикономически връзки;
- пропагандиране на политическите, социалните и икономическите приоритети на организацията;
- събиране на информация;
- изработване на аргументирани искания спрямо властите;
- установяване и поддържане на контакти и консултации.
Лобизмът в България - това са предимно сенчестите, неформалните взаимодействия. Именно затова извеждането на светло на лобистката дейност е сизифов труд, поради наличието понастоящем на "имплантирани лобисти" (депутати, членове на общински съвети, чиновници в изпълнителната власт на ключови длъжности). Те максимално противодействат срещу създаването на легални процедури за лобистка дейност, която е лесно да бъде поставена под контрол. Пример за забавяне на законодателно позициониране на лобизма е Русия. Дори въпреки обявената амбициозна програма през 2008 г. за борба с корупцията, ситуацията от 1990 г. насам не е променена - по-напред от проектозакон процесът за нормативно легитимиране на лобизма не е придвижен. Тъй като приемането на такова законодателство не би дало никакви допълнителни предимства на влиятелните групи на интереси, освен това би могло рязко да стесни полето им за маневриране. Положение, изцяло валидно и за България.
Ето защо и поредният чуждестранен капацитет-икономист, посетил страната ни съвсем наскоро - "бащата на валутния борд" проф. Стив Ханке, посочи като основен проблем у нас повсеместната корупция. Липсата на закон за лобизма в България, който да почива и върху най-добрия чуждестранен опит, е един от инкубаторите й. Несъмнено госпожите и господата, изгребващи България чрез корупционно-лобистките помпи, са твърдо убедени, че лекарството е по-лошо от болестта.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България