Министри на щастието

Пиша тези редове на първи април, но съзнавам отлично, че вие ще ги прочетете на втори и няма и през ум да ви мине, че е шега. А и не е. Кралство Бутан е единствената страна в света, в която има министерство на щастието! А в точка 9 от местната конституция като основна цел на правителството е залегнала задачата за стремеж към щастие на всеки гражданин. Техният премиер-министър оглавява държавна комисия за всеобщо щастие на хората. Дали е прекалено не знам, но знам, че у нас всеки ден трябва да е първи април, за да се случи подобно нещо. Това, че българинът често се смее, не означава, че прелива от лично задоволство. Ако питаме управляващите Територията какво за тях е щастие, отговорите едва ли ще ни харесат. Виж, министър на удоволствието имаме в доволен порядък на глава от населението. Само че е време да изпитваме удоволствие от общите резултати, а не от спорадични постижения. Вчера в сградата на избраниците на всичко друго, но не и на народа, управляващата каста каза, че е реализирала реформите успешно! То бива, бива безочие, ама чак дотам... Да се чуди човек тези в коя държава живеят и по кои точно улици се разхождат. Предлагам след това изказване на Ирена Соколова от кастата да я номинират за министър на щастието. Накара ни да се смеем и на глас, и наум, а това на властта трудно й се удава, когато стане дума за нещо позитивно, а не за поредния гаф. Човеците, обитаващи 111-те хиляди квадратни километра, продължават да усещат върху себе си "видимите резултати". Всъщност те са наясно, че изобщо нищо не виждат, защото политиката на кастата се реди за собственото й благо, а не за перспективата на българите. Реди се кабинетно и само и единствено в името на Корпорацията.
Не искам спортът да е между другото. И да е след всичко останало. Никой не иска, ама 25 години така се получава. Кога повече, кога по-малко. Епизодично раздвижване на пластовете не означава трайна политика. Хората си чакат своето. Най-вече спортуващите за здраве. Те са много важни. Защото масовостта е основата за здравето на нацията. Казвал съм ви преди, че един достолепен дядо се състезава в леката атлетика на 95 години. Да, ама сега 100-годишният италианец Джузепе Отавиани излезе с едни гърди напред в международно състезание по бягане, троен и дълъг скок. Тича си човека. На 100 години. Там на пътеката. Не клиничната, а състезателната. И като гледах това бягане в интернет, видях на пистата и други негови почти набори. В интервютата казват, че от деца спортуват. А повечето никога не са били спортисти. Ето това е пример за масовост. Да те докара дотам, че на сто лазарника да припкаш като момченце. Дерзай, дядо Джузепе! Като месия си в тия времена. Имаш последователи навсякъде.
И нещо от сърце за ЦСКА по футболни въпроси. БФС-то, както му викат, взе, че роди! Само не ми е докрай ясно има ли символика в това, че го направи вчера. А както стана ясно, вчера бе ден на лъжата. „Каним ЦСКА в бъдещата Висша лига”, предаде се Б. Михайлов. Разгеле! Ама да не е късно. Не за ЦСКА. За БФС-то. То ще си покаже. Аз обаче си мисля, че ще дойде Видовден. Не го приемайте като закана, а като естествен подбор. Така де, ако ни беше чиста като сълза Територията, разбирам да посегнеш на спортния си колос, ама като не е. От БФС-то не са сами в удара по ЦСКА. Много ясно. Даже в случая БФС-то влезе в роля. На поръчков килър. Скоро ще разберете истината. Много скоро. Ще ви я кажат. Впрочем доста от вас вече я знаят. Ако можеха да мислят някои хора, отдавна да са се превърнали в министри на щастието за публиката. Дали не го разбраха или не могат да мислят? Само едно знам със сигурност - ЦСКА ще го има. За кеф на хората. А техният кеф е най-важен. Дори и в Бутан са го разбрали.
Да не забравя. Красимир Балъков стана на 50! Честито, Краси! Бъди здрав. Благодарим ти за магията, която ни накара да се гордеем, че сме българи! Да знаеш, че с онова американско лято през 1994 г., а и не само, ти изкара мандат като министър на нашето щастие...