Министерството тясно за неговата душа е

майор о.р. Манол Тенчев,
експерт по национална сигурност и отбрана

Тези дни министър Аню Ангелов отново разсмя експертите и вкара поредната порция нискокачествен популизъм в българското общество, което като цяло е патриотично настроено. В международен скаутски лагер край Шумен министърът взе да обяснява как щял да вкара военното обучение като задължително избираем предмет в 11 и 12 клас на средните училища. Възможен вариант бил и часът на класния ръководител. В средните училища военното обучение щяло да е задължително(!?!). В държавните висши училища щял да разкрие система от курсове за военна подготовка, които щели да са доброволни. Така било записано в подготвения от него проект на закон за резерва на Въоръжените сили (?!?). Всичко това бе казано на скаутите, които са международна космополитна организация, развиваща природосъобразен начин на живот, спортна дейност и техники за оцеляване в екстремни ситуации. В което няма нищо лошо. Но тази организация няма отношение към военно-патриотичното възпитание и началното военно обучение, от което се нуждае българската младеж. Нещо повече, само четири дни след знаменитата си реч Аню подари на скаутите военен терен край село Бохот, Плевенско, за да си направят там лагер.   
Вероятно августовското слънце и жегите не се отразяват много добре на здравето на министъра. Как иначе да си обясним избраното от него място, аудиторията и изговорените недомислия? След като във въпросния проект за резерва почти половината текстове се отнасят до функции на МВР, сега Аню е решил

да се намеси и в просветните дела

Но какво да се прави? Вместо да си получава максималната за страната пенсия и да си пие кафето в някое пенсионерско кафене, той се е заел да министерства. Оказва се обаче, че компетенциите му са далеч по-големи и естествено надхвърлят "тесните рамки на отбраната". Поради което напоследък министърът започва да се изявява като специалист по всичко. Затова казаното от него не бива да се премълчава.
    По принцип в идеята няма нищо лошо. Няма лошо в това офицери от резерва и висококвалифицирани кадри на отбраната да възпитават и подготвят във военно отношение българската младеж. Голяма част от тях бяха уволнени, преди да се доберат до пенсия, включително и от самия министър Ангелов. Лош е само начинът, по който Аню желае това да се случи. В държава, в която от няколко години (от 1 декември 2007 г.) не се изпълнява наборна военна служба, а армията е изцяло професионална, въвеждането на задължителни форми на военно обучение в други държавни системи е абсолютно неприемливо и ще се натъкне на оправдана съпротива. В още по-голяма степен това се отнася за системата на средното образование. Т.е. предметът, ако ще се въвежда такъв, трябва да е свободно избираем. Тук водещ принцип следва да е доброволният избор на ученика и писмено изразеното съгласие на родителите му. Едва ли последните два класа са най-подходящи за и без това натоварените с безброй сериозни науки ученици. Точно тогава започва и подготовката им за матури и кандидатстудентски изпити. Освен това повечето паралелки са профилирани и задължително избираемите предмети са заложени още при самия прием. Само

абсолютно непосветени и пълни лаици

биха предложили някакви форми на военно обучение в часа на класния ръководител. За съжаление министърът безпроблемно сам се записва в посочените категории. За общо 36 часа годишно кое по-напред да направи класният? Да решава проблемите на класа и да възпитава в общочовешки ценности подрастващите, или да се нагърби с още една непосилна за него роля? Не искаме ли прекалено много от българските учители, след като много добре знаем какви мизерни заплати получават? Впрочем, защо Аню Ангелов, вместо да се прави на откривател,  не се обърне към командира на ученическия батальон "В.Левски" в градовете Стрелча и Панагюрище подполковник о.р. Михаил Неделев, за да го пита как се правят тия работи?
    Според Аню Ангелов доброволното военно обучение щяло да се прилага само в държавните ВУЗ-ове. Ами студентите от частните? Ако там има мотивирани младежи, те как ще се запишат във въпросните курсове? Всички тези въпроси могат да намерят отговор само в законите за народната просвета, за висшето и за средното образование, но не и в закона за армейския резерв. Затова съветваме просветния министър много внимателно, прецизно и предпазливо да се отнася към амбициите и мераците на колегата си Ангелов. Иначе възникналият през последните

две години хаос в отбраната

най-спокойно може да се прехвърли и в просветата. Навсякъде Аню тръби, че военното обучение в средните училища нямало да включва боравене с оръжие и военнополева подготовка. Тогава защо го е кръстил военно обучение? Защо, господин генерал-министре? Или нещо май пак влизате в компетенциите на МВР? Или пък нещо друго? Май ще трябва по-подробно да ни ги обясните тия работи, за да разберем какво сте имали предвид. 
Дългогодишните кадри на Министерството на просветата и на учителските колективи помнят как преди повече от 20 години в средните училища се получаваше елементарна военна подготовка посредством изучаване на предмета "Начално военно обучение" (НВО). Това беше държавна задача, която се изпълняваше успешно по специално утвърдена от експерти педагози методика и адаптирани учебници, утвърдени от Министерството на просветата. Значителна част от преподавателите бяха офицери от запаса с педагогическа квалификация. Дори по едно време в Националната спортна академия бе открит профил "преподавател по НВО". Деветокласниците изучаваха НВО в обем от 108 часа, а десетокласниците - 36 часа годишно. Обучението завършваше с двуседмичен военнополеви лагер и бойни стрелби в края на 10-ти клас. На него практическите учебни занятия бяха съобразени с възрастовите особености и психиката на девойките и младежите. При девойките се наблягаше на занятията по гражданската защита и медико-санитарната подготовка, а при младежите - на бойно-приложните спортове. На тези лагери се събираха и действаха в пълен синхрон четири категории офицери - кадрови офицери, преподаватели по НВО, офицери от Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) и запасни офицери, мобилизирани като взводни командири. Водещи бяха офицерите педагози от системата на просветата. Ентусиазирани учители по НВО с помощта на различни ведомства и с доброволния труд на учениците през свободното си време успяваха да изградят дори и спортни стрелбища в училищата си. Кабинетите по НВО бяха сред най-добре оборудваните, а за мнозина ученици бяха любимото място в училище.
За съжаление у нас всичко хубаво и полезно все някога свършва. На 1 септември 1990 г. бе съсипана една много добре изградена система и методика. Но преди това всичко бе омаскарено чрез добре планирана кампания. Изприказваха се и се изпонаписаха

безброй лъжи за офицерите преподаватели

по НВО и предмета като цяло. Един от най-радикалните противници на НВО бе активистката на КТ "Подкрепа" Розалина Новачкова, която по-късно стана и заместник-министър на просветата. Така предметът НВО бе изваден от учебните програми, а преподавателите - уволнени. Значителна част от тях не бяха военни пенсионери и се превърнаха в първите безработни граждани на "демократична" България. Тогава Министерството на отбраната отмина с мълчание случващото се, а държавата подходи към уволнените не като майка, а като мащеха. Защото всеки един от учителите по НВО работеше денонощно по един месец годишно във военнополевите лагери, извън семейството си. Нещо което рядко се случваше с кадровите офицери. Въпреки това трудът им бе оценен като трета категория...   
Но да спрем дотук с миналото и се върнем отново към настоящето и бъдещето. Защото днешната държава е доста по-различна от предишната. Затова най-добре е военният министър най-после да започне да се занимава с отбраната. Да престане да руши и последните остатъци от отбранителния ни потенциал и да се бърка в работата на другите министерства и ведомства. Например да помисли как законово може да се даде възможност на българските младежи да изпълняват доброволно наборна военна служба. Служба, чиято продължителност следва да е не повече от 3-6 месеца. Така ще разреши и проблема с попълването на подготвения резерв. Нещо, за което

напоследък прекалено много се мълчи

В тази посока вече се чуват и някои авторитетни гласове. Идеята се лансира от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите с председател о.з. мл. лейт. инж. Петър Велчев. Това са хората, които са дали за отбраната на родината си най-ценното - живота и здравето си. Няма да бъдем морални хора, ако не се вслушваме в тези гласове.
Преди няколко дни от популярния военен интернет сайт www.otbrana.com научихме, че подготовката в Германия, превъоръжаването и оборудването на първата ни батальонна пехотна бойна група щяло да струва на данъкоплатеца около 500 милиона лева. В тази връзка възниква необходимостта Аню да излезе пред медиите (нещо което той прави с нескрито удоволствие) и да ни информира колко ще струва на държавата един пехотен батальон, съставен от доброволци наборници? Ако не го направи, ще си помислим, че не е добре бивши генерали и военни пенсионери да стават политици, а после и министри на отбраната. Нито пък да се гласува за ГЕРБ - политическата сила, която ги е назначавала.