Минимум съгласие за минималната заплата

Синдикати и бизнес отново не се споразумяха на поредната тристранка в сряда за вдигането на минималната работна заплата. Предложението на кабинета е за 290 лв. от 1 май 2012 г., но и тази дата не е съвсем сигурна, защото управляващите, верни на навика си, казват едно сутринта, друго - вечерта. Синдикатите настояват и за нова - 236 лв., линия на бедност. Новината е, че няма новина, съобщи след заседанието голям бос, работодател.
"Подобно мислене в социалистическите коловози в никакъв случай не подобрява икономическия климат и бизнес средата", коментира идеята за по-висока минимална заплата преди време шеф на работодателска камара. Което си е направо носталгия по отминали времена и в никой случай не може да бъде определящо за стила на сега управляващите. Които, макар и трудно, щом обелят по някоя дума за увеличение на доходите, тутакси срещат отпор от страна на работодателите. Които веднага застават на нож, не искат и не искат да чуят за пари. Защо ли? Ами защото трябва да се бръкнат в джоба. Неприятно наистина, но защо плачат тогава, че не им достигат квалифицирани кадри, че няма производителност и конкурентоспособност, че няма хора за работата. Сега плачат и за това, че няма работа за хората и вдигането на заплатите може да стопи и малкото останали работни места. Глупости, биха контрирали веднага запознати, заплатите нямат нищо общо със запазването на работните места, или, ако имат, то съвсем не е в тази взаимовръзка.
За да работи добре

човек трябва да е мотивиран

а не само да е взрян в оцеляването си. Явно работодателите не са чели добре и класиците, които отдавна изтъкват зависимостта: стока, пари, стока. Пари обаче няма. Няма и потребление, няма и възпроизводство. Не може да има само печалби от принадена стойност, но нашият криворазбран капитализъм не знае граници... Затова и съвсем неприемливо прозвучават от устата на работодатели повици от рода: вдигнете пенсиите, вместо заплатите, зарадвайте горките пенсионери. Това обаче не е тяхна работа въпреки трогателната им загриженост, бихме казали пък ние, работещите бедни, дето само по нашите земи ги има - над 30% от заетите работят в икономически дейности с ниска работна заплата.
На минимална работна заплата при пълно работно време към края на юни 2011 г. са наети 118 646 души, отчетоха от Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ. Въпреки увеличението от септември на 270 лв., тя представлява едва 38,6% от средната заплата за страната, уточняват още експертите. В същото време от началото на 2009 г. досега редица

стоки от първа необходимост поскъпнаха

значително над средно отчетената инфлация за това време. От института са направили сметка, че през март 2009 г. с месечната минимална заплата е можело да се купят 205 кг хляб "Добруджа", докато през септември 2011 г. килограмите вече са намалели на 173. Значително намаление на покупателната способност на МРЗ има и при сиренето - от 46 кг на 38, при захарта - от 146 кг на 116, при олиото - от 103 л на 74, и др. Тези данни са аргумент, че е необходимо последователно увеличение на МРЗ за страната, правят извода експертите. Нарастването ще има отражение и като цяло върху равнището на заплатите в страната.
Лесно е да плачеш за пенсиите обаче, при положение, че тях държавата ги дава, а ние вкупом ги събираме левче по левче в общия кюп на социалното осигуряване. На подобен плач народът му вика: с чужда пита помен прави.  
Виж, за друго може и да е прав един икономист, който твърди, че увеличението на минималната работна заплата е поредно отклоняване на вниманието от важните въпроси. Прав е и за още нещо - макар че отчитаме общо икономическо възстановяване през 2011 г., всъщност безработицата се увеличава и броят на работните места намалява. А това, което е нужно на икономиката, е повече заетост, повече работни места. За да стане това, са нужни повече инвестиции, от което може да дойде по-осезаемо и по-видимо увеличение на доходите на хората, твърди икономистът. 
Споменатият стопански ръководител, който е против вдигането на минималната работна заплата, не пропусна да направи реверанс към управляващите, като допълни, че бюджетът за догодина, който се предлага, е консервативен и това е правилно, защото никой не може да прогнозира как ще се развие дълговата криза в Европа. Каква загриженост и дълбочина на мисълта за всеобщото европейско благо...
В същото време в свое становище за бюджет 2012 от КНСБ обръщат внимание именно върху

необходимостта от действия и мерки

включително и с бюджетни и данъчни инструменти, в посока стимулиране на вътрешното потребление, каквито бяха проведени от много други държави. Заложеният нулев номинален годишен ръст на заплати, пенсии и гарантирани плащания не подкрепя с нищо оптимизма на правителството за възстановяване потреблението на домакинствата, изтъкват синдикалните експерти. И привеждат достатъчно конкретни доводи за това, като припомнят, че констатациите на управляващите за нарастваща средна работна заплата в частния сектор в номинално и реално изражение са верни, но те се дължат почти изцяло на структурните промени в заетостта. Правителствената политика на замразяване на доходите и ограничаване на разходите в обществения сектор обуславя като цяло динамиката на заплатите и доходите в страната. От Закона за държавния бюджет и доклада към него става ясно, че промяна в политиката по доходи не може да се очаква, категорични са експертите. Въпреки уверенията, че "стратегическата цел на политиката е запазване на жизненото равнище, доходите и социалната сигурност на българските граждани в съответствие с възможностите на икономиката и бюджета и постепенното им повишаване чрез утвърждаване на сектора на социалната икономика и проявите на корпоративна социална отговорност".
КНСБ вече обяви, че

няма да одобри бюджет 2012

който трета поредна година цели запазване на жизненото равнище, а това естествено не може да се случи - при покачващите се цени на основни хранителни стоки и енергоносители. На прояви на корпоративна социална отговорност едва ли единствено можем да разчитаме, след като някои работодателски организации систематично и целенасочено провалят всички опити да се постигне съгласие между социалните партньори по механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, се изтъква още в становището по бюджета. Предлаганото ново повишение на минималната работна заплата на 290 лв. би трябвало да е още от началото на следващата година, настояват синдикалистите. Това само отчасти ще компенсира ниските доходи от труд, а очакваното съотношение на минималната към средната работна заплата ще нарасне до 37%. КНСБ за пореден път се противопоставя на неверните твърдения за негативен ефект върху пазара на труда от по-висока, обективно доказана стойност на минималната заплата в зависимост от социални и икономически критерии.
Правителството продължава да натрапва на реалния сектор като единствен ориентир в договарянето на заплатите производителността на труда, при това обвръзката е непоследователна, а още по-неясно е как ще се съвмести тази политика със стимулиране на заетостта, при условие, че практиката показва обратнопропорционална зависимост - с повишаване на заетостта темповете на производителността на труда спадат, изтъкват от синдиката. Изключително важно е как ще изглежда т.нар. нов модел за организация на работните заплати в държавната администрация, отбелязват още от КНСБ. И твърдят, че до момента моделът се разработва в затворен кръг.

Минималната работна заплата е минимална цена на пазара на труда. Тя представлява най-ниската часова, дневна или месечна работна заплата, която работодателите могат да плащат по закон на работниците и служителите си, уточнява Уикипедия.
Много от поддръжниците на минималната заплата твърдят, че тя е въпрос на социална справедливост, която помага да се намали експлоатацията и да осигури на работниците всичко, което смятат, че им е базисно необходимо.
В българското законодателство се е наложило понятието минимална месечна работна заплата. То се налага от Кодекса на труда, който вменява като задължение определянето на МРЗ от Министерския съвет с нарочно постановление за размера й и периода, след който тя следва да бъде актуализирана.
В Кипър минималната заплата е 840 евро, в Португалия - 485, в Испания - 641, в Полша - 348, в Люксембург - 1757,56, по данни от юни 2011 г. в Уикипедия.