Миниатюри за голям глас

Миниатюри за голям глас - под това смислово-игрово мото, в рамките на безспорно привлекателния с програмата и интересните си изяви Шести фестивал на изкуствата "Борис Христов" (17 май-30 юни), се състоя концерт на лауреатите от първия конкурс по композиция "Борис Христов" за песен за нисък мъжки глас (бас или баритон) и съпровождащ инструмент по избор. За самата идея на конкурса директорката на Музикалния център "Борис Христов" Елена Драгостинова сподели: "Известно е, че Борис Христов обвързва значителна част от изявите си с концертния подиум и с камерната музика... Великият изпълнител е гледал на песента като на микрокосмос, в който се концентрират емоции, изява на стила и вокален колорит. Проектът се опира на философията, че изпълнителското и композиторското творчество се развиват по възходяща спирала: интерпретаторските проблеми, заложени в една творба, стимулират изпълнителското съавторство в разшифроването на произведението. От друга страна,  развитието на изпълнителското майсторство е ново предизвикателство пред авторите". В този смисъл музикалният център "Борис Христов" се явява не само инициатор на специално профилиран конкурс по композиция, но и най-висок форум за артистичното представяне/съпреживяване на нов български песенно-камерен репертоар за нисък мъжки глас.
От встъпителното слово на акад. Васил Казанджиев - председател на журито (с членове доц. Георги Арнаудов и оперния певец Петър Данаилов), два акцента са особено показателни за отношението към идеята на конкурса и за избора на журито в оспорваното състезание между участвалите 21 творби: при днешния глобален дефицит на чувство за национална културна идентичност "този конкурс ни е необходим, за да останем българи", а по отношение на песните "се постарахме да изберем най-мелодичните, най-хармоничните, най-разбираемите... и с такава изразност, че днес, ако беше жив Борис Христов, да поиска да ги изпее". Любопитна подробност при обявяване на наградите на настоящия анонимен конкурс за песен за нисък мъжки глас е, че трима от лауреатите се оказват жени, а в песните отсъства традиционният фолклорен колорит.
Програмата на концерта, амбицията на която явно е била не толкова да представи наградените творби, колкото да очертае композиторския профил на четиримата лауреати чрез включването на повече авторски песни, откри първата от носителките на III награда - Благовеста Константинова (концертираща пианистка и професор в Музикалната академия). В изпълнение на баритона Иван Кабамитов и съпровод на автора, прозвучаха две песни из вокалния й цикъл "Тракия", по стихове на Николай Лилиев ("Тихият пролетен дъжд", "Небето е безумно синьо") и наградената "Прашинки в безкрая", по текст на Тао Юоан Мин и санскритски писания. Древното философско послание и диалогичният строеж на фактурата - с характерни остинати в клавирната партия и кулминационни арки във финалната част, откроиха именно третата песен. Като допълнителен бонус и в напълно контрастна стилистика (асоциираща с прочутите "Седем испански песни" на Де Файя), прозвучаха още две песни из цикъла "Фламенко" по стихове на испански поети - в подчертано темпераментното изпълнение на сопрана Цветана Бандаловска. Другата носителка на III награда - Емелина Горчева (студентка I курс в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА) се представи с лиричен триптих по текст на Валери Калонкин: "Кръговрат" (наградената песен), "Раздвояване" (дует) и "Сянката" - в изпълнение на баритона Георги Иванов, сопрана Сияна Зашева (също студенти от НМА) и пианистката Адриана Коцева. С изостреното си чувство за водещата вокална линия и за логичното изграждане на формата в лиричната миниатюра, най-младата участничка в конкурса (род. 1990 г.), убедително доказа, че започва творческата си кариера с неочаквано висок старт. И в това отношение тя несъмнено е откритието на първия конкурс по композиция "Борис Христов".
Носителят на II награда - композиторът Любомир Денев, поднесе поредната си изненада за музикантската публика както с авторските си стихове и майсторски изваяната интимна/чувствено-мъжка еротика в наградената песен "Преди раздялата", така и с представянето на три ранни, неизпълнявани досега песни ("Вик" по стихове на Георги Константинов, "Рисунка" и "Как късно..." по стихове на Владимир Башев), с които всъщност преди 36 години е кандидатствал композиция в Музикалната академия. Познатите от утвърдения композиторски стил импровизационна свобода на звуковата материя и драматургично-пластично осмисляне на стиха (дори на вибрациите в отделната дума), в изпълнението на баса Пламен Бейков и пианистката Божена Петрова, а в "Как късно..." - и на баритона от Музикалния театър Александър Мутафчийски в съпровод на автора, постигнаха своето разбираемо за дългогодишното изпълнителско партньорство с композитора интелигентно съвременно камерно звучене.
Великолепното камерно дуо Пламен Бейков-Божена Петрова, достойно за финала на концерта, представи и отличената с I награда песен - "Сън" на Дора Драганова по стихове на Климент Цачев, както и нейните Три миниатюри за бас-баритон и пиано по стихове на Сумако Фукао ("Зелена вечер", "Капки от звезди" и "Посвещение"). Експресията на противоречивите емоции във вокалния монолог на наградената песен непосредствено създаде представа за цялостен поетичен образ, докато в песните от триптиха по японска поезия водещо остана уловеното в различни мигове чувство. След неколкогодишно мълчание с тази своя награда Дора Драганова за пореден път опроверга обичайния скептицизъм към жената-композитор и евентуално към доминиращото джендър-присъствие в Първия конкурс за песен за нисък мъжки глас "Борис Христов".
А водещата на церемонията по награждаването Елена Драгостинова, след като благодари за подкрепата на МК и на БНР, както и за безвъзмездното участие на всички изпълнители, не пропусна да пожелае и на останалите участници в конкурса (не стигнали до наградите) да не се обезсърчават, защото предстоят следващи негови издания.