Милостиня за здраве

Провеждането на клинични проучвания по принцип е нещо престижно за дадена държава и за здравната й система. Означава, че фармацевтичните гиганти имат доверие в медицинските кадри на тази държава, че разчитат на сериозен пазар за лекарството, което ще произвеждат, че законодателството на страната по отношение на сигурността на пациента и етиката на клиничното изпитване са добре уредени. От друга страна, участието на болни хора в клинични изпитвания на нови медикаменти е шанс за самите пациенти, чието състояние не се е подобрявало от наличните лекарства и комбинациите между тях, да опитат ново лекарство. А ако получат подобрение от него, радостта е и за болния, и за лекаря, и за фирмата. 
Само че у нас нещата не изглеждат точно така. Преди всичко има объркване в понятията - все още думи като "опит" и "експеримент" сякаш носят негативен заряд, щом стане въпрос за хора и лекарства. Но още по-лоша е реалността. И тя се свежда до... големия брой недобре и недостатъчно лекувани пациенти. 
Всеки би си помислил: значи толкова е изостанала здравната ни система, толкова много лекари и сестри са напуснали страната, толкова малко се грижи държавата за здравето на нацията, че единственият шанс на болните остават клиничните изпитвания. И не би сбъркал.
Международни доклади неведнъж показаха, че най-недружелюбната здравна система в ЕС е българската.
По време на голямата криза бедните в България се отказват не само от храна, но и от посещение при лекар и вземане на лекарства, за да пестят пари.
Здравноосигурителните фондове и в най-богатите страни поемат до 80% от стойността на лекарствата. Българският поема около 25%, а пациентът доплаща останалото до 100% от джоба си. Прословута е държавата ни с промените в лекарствоснабдяването. Тепърва ще чакаме резултатите от поредната новост - болниците да правят търгове за скъпите лекарства за рак и за препаратите за хемодиализа. Колко ли ще струва на данъкоплатеца и на здравноосигурения този експеримент?
Фармацевтичните фирми продават най-евтино у нас препаратите си, но клиентите/пациентите си ги купуват най-скъпо - заради ДДС-то върху лекарствата. А то в много по-богати от нас страни е много по-ниско.
Бедният богат българин! Който разчита на клиничните проучвания на фармацевтични фирми, за да се подсигури с лекарства. И вместо да се гордее, че фармацевтични фирми са избрали страната за проучванията си, трябва да подава ръка за милостиня. Милостиня за здраве. И да навежда застрамено глава, че всички останали членки на ЕС са с по-добро здравеопазване.