Милост за гората

Христо Василев ХРИСТОВ,
бивш заслужил лесовъд

Наближава Седмицата на гората. Вероятно и тази година ще бъде отбелязана вяло, както през последните години. Това показва отношението на управляващите към жизненоважните природни дадености.
Какво става с българската гора? Никога досега тя не е била обект на такава варварска експлоатация. Редно е в определените за сеч насаждения да се маркират и номерират дърветата. Да се изчисли запасът и да се предложи на фирмите да извършват сеч със съответните задължения към това. Добитата дървесина да се рампира и след измерване от комисия да се експедира. Сега практиката е такава: горският чака колата с дървесината на пътя, окомерно я измерва, маркира я и освобождава колата. Откъде идва дървесината и как е добита?...
Поради ликвидацията на голяма част от дървопреработвателната ни промишленост ценна строителна дървесина се похабява за дърва. Така на фирмите им е по-изгодно.
От гората трябва да се сече колкото прираства. Отговорни фактори парадират, че се сече по-малко от прираста. Може и да е така, но по закон и по наука трябва да се сече върху цялата площ на насаждението. Сега поради липса на трайни пътища секат докъдето достигнат. Въжени линии за труднодостъпни места не се ползват. Масово с булдозери се прекарват нерегламентирани пътища. Така се дренира почвата в насажденията и се влошава бонитетът й.
Описаното дотук е по-малката беда. По-голямата е отглеждането на гората. В годините на оплювания социализъм бяха създадени около 20 млн. дка изкуствени насаждения. Бяха възобновени по естествен път милиони декари. Тези млади гори трябва да бъдат отглеждани. По онова време отглеждане се извършваше. Проблемът е, че при най-младите гори няма добив и се налагат капиталовложения. Като не се отглеждат (прореждат), насажденията растат сгъстени и стават жертва на снеговали, снеголоми, ветроломи и други бедствия. При иглолистните идват короядите. След изсъхналите дървета те нападат здравите и цели склонове се обезлесяват. Днес има такива проблеми в Родопите и на други места. За тези неща се пише и говори, но почти нищо не се прави. Фирмите нямат интерес да усвояват тази дървесина.
Лобистки разпоредби забраниха традиционната практика населението да добива дърва от суха паднала маса. Така чичо от село с магаренцето ще прибере тези дървета, от които фирмите нямат интерес. Наложително е овластените органи да решат този въпрос в интерес на гората.
Практика беше иглолистната дървесина да се обелва след отсичането. Дори в заводите имаше коробелачни машини. Това е от голямо значение за ограничаване на короядите. Сега някоя "умна" глава, лобистки, за улеснение на фирмите, отмени тази практика. Оставените, макар и за кратко, необелени материали в гората или в дворовете на предприятията са отлична база за короядите. Това също трябва да се прекрати.
Днес младите лесовъди отправят обвинения към нашето поколение. Били сме свалили бора по-ниско в ареала и затова съхнел. Не отчитат глобалното изменение на климата. С какво щяха да залесят южните опороени склонове? Ще ги поканя да дойдат в Етрополе, за да им покажа 70-годишно белборово насаждение на 600 м надморска височина. Ще видят, че благодарение на извършеното отглеждане има белборова гора като на Юндола. Сега почти не маркират и не залесяват. Нека погледнат и да отглеждат това, което са наследили. И да извършват по-стриктен контрол в гората.
Напоследък има спорове и протести за някакви писти в Банско. Не ги омаловажавам, но въпросът за общото състояние на гората е много по-тревожен. Призовавам природозащитниците, Съюза на лесовъдите и органите по горите, както и Министерството на околната среда и водите да погледнат сериозно състоянието на гората. Нека не лишаваме наследниците ни от вода и въздух.
Гората е клонът, върху който стои човечеството! Разумният човек не сече този клон!