Милост за децата ни!

Бащи организираха вчера за пореден път протест пред Съдебната палата с искане да се зачитат равни права на родителите спрямо децата им, тъй като са лишавани или ограничавани във възможността да общуват с тях. Има и майки, които се намират в същото положение, макар да са по-малко на брой, тъй като след раздялата по право децата се падат на тях. Но изолираните бащи и майки сигурно ги боли еднакво.

По закон децата евентуално биват питани при кого от родителите искат да живеят, след 10-годишна възраст. Дотогава са отглеждани според отсъденото по закон и волята на родителите си. И дотогава у тях вече са настъпили необратимите увреждания във формирането им като личности, като хора, като бъдещи родители. Защото в много от случаите те се превръщат в цел, средство и оръжие в яростната битка между двамата им най-близки хора. А невинните, но най-страдащи в случая - децата, често са принудени да се лутат в отговора пред другите и пред себе си на въпроса кого обичат повече - мама или татко, и непосилния за тях избор между единия и другия родител. Защото те нямат "сметки за уреждане", нуждаят се само от обич и сигурност. А нерядко и заживяват с чувството за вина, че заради тях възникват разправиите между възрастните.

Незасегнатите от темата може би с досада се отнасят към филми, в които разведени родители се договарят кой кога да води и взима децата от училище, спортни занимания, екскурзии и т.н., дори съчетават летните си отпуски, за да отидат заедно на почивка. Да, на "непострадалите" такъв сюжет им изглежда леко блудкав. Но със сигурност има над какво да се замисли всеки.

Обикновено децата се създават с любов. Какво се случва след това, та родителите напълно забравят миговете на щастие, когато са разбрали, че очакват рожба, когато са чули първото писукане и с гордост са поели вързопчето с най-скъпоценния дар от природата - никой не може да даде логично обяснение. Изглежда, когато любовта си отиде, с нея изчезва и логиката.

Ако прибавим в темата щипка черен хумор, едно предупреждение към родителите гласи: Внимавайте как се отнасяте с децата си, когато са малки, защото един ден те ще ви избират старческия дом! Ако говорим сериозно: Нека имаме милост към децата си, да не ги нараняваме заради своите грешки или неразбирателства. Психолозите и съдът няма да им помогнат. Само ние можем!