Милост нямате!

Петра ТАШЕВА

Всички следим със страх събитията в Украйна. Ужасяваме се от загубите на човешки животи, от рушенето на сгради, от върволиците с бягащи хора, изоставили домове и понесли децата си на ръце. Те са тръгнали по пътищата с най-необходимото и очите им са пълни със сълзи. 

Толкова е изненадващо това, което става днес, в XXI век, че се чудим дали гледаме театър на абсурда или сънуваме кошмарен сън, който ще свърши, ако си отворим очите. Но не е нито театър, нито сън. Това е ужасна и жестока истина. Това е позорът на века. Днес да има насилствена смърт, рушене и ожесточение е истинско безумие. 

Сега, във времето на високите технологии, когато се покорява Космосът, когато са достигнати върхове в научната и инженерната мисъл, е лудост да има война. Необяснимо е как и кои допуснаха това. Къде бяха опитните, зрелите и мъдрите политици? Как държавниците не успяха да се справят със сблъсъците, как не потушиха противоречията, как не решиха мирно въпросите между двата свята, между страните? С цената на всичко трябваше да бъдат спрени въоръжените интервенции, да се запазят човешките животи, да се съхрани всичко, строено с много труд и с много средства. Най-важното е да се пази мирът. Няма отговори на тези парещи въпроси или те не са удобни?

В тези напрегнати и тревожни дни отново сме свидетели на позорни и непростими случаи, които доказват липсата на здрав морал и на човечност. Гледаме и слушаме режисирани картини, четем неправилно редактирани текстове и ни е трудно да се ориентираме в истината. 

Кое е лъжа и кое е истина? А може би в такива моменти истината изчезва първа? Изчезването на истината води върволицата от нещастия, наред с оскъпяването на стоките и храните, важни за оцеляването на хората. Сега всички се чудим как не се спряха, как не се засрамиха автори на материали, в които не се отсява главното от дребното, от маловажното?! В днешната ни власт има много нови, неопитни хора. 

А опитните къде бяха и защо допуснаха да пламне този конфликт между Русия и Украйна? Провал на дипломацията? Или всичко е нарочно? Губещите се знаят.

Вина имат и тези, които ни осведомяват. Не бива да се застъпват и подчертават само вести за ужасяващи случки, за позорни моменти, особено ако фактите не са проверени. А ако новинарите не са били свидетели на събитията? Важното е какво си видял, какво си проверил, но и как си го коментирал. Сега на първо място трябва да се пази психиката на хората, защото още сме във времето на пандемията, която продължава да коси света. Наслагват се две злини.

Всички, които поднасят новини, които пишат, които правят филми и коментират събитията, трябва да мислят и за близките си, за майките и бащите си, за децата си. И да ги предпазват. 

Отново светът лудна и се запали. Живеем във време на всякакви войни - информационни, инфекциозни, търговски, че и културни... Как да издържи човечеството?