Милка Христова: Централната баня в София трябва да се възстанови

Милка ХРИСТОВА e родена на 5 октомври 1957 г. Завършила е право, магистър е по управление на стопанските дейности. Общински съветник от БСП и заместник-председател на Столичния общински съвет. Заместник-председател е и на постоянната комисия по здравеопазване и социална политика и член на постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост към СОС. 

- Г-жо Христова, заедно с колегите ви от БСП в Столичния общински съвет, както и редица неправителствени организации, се обявихте срещу идеята на общината да превърне в музей и останалата, неремонтирана сграда на бившата Централна минерална баня в София. От кметството като че ли се уплашиха от бурната обществена реакция и не придвижват проекта. Как очаквате да приключи той? 

- Да, действително първата реакция срещу това предложение на Столичната община в лицето на зам.-кмета Тодор Чобанов дойде от страна на групата съветници на БСП в СОС, които веднага след огласяването й излязоха с публична декларация, че са против и настояват за публично обсъждане. Шокиращото в предложението беше мъжкият и женският басейн да се превърнат в концертни зали. Това предложение оценихме като "театър на абсурда". В резултат на тези наши действия, докладът не беше одобрен от ресорната комисия в СОС и не влезе на сесия, а беше насрочено обществено обсъждане. То се проведе на 4 декември миналата година в самата Централна минерална баня, премина бурно и показа, че гражданите са твърдо против превръщането на северното крило на банята в разширение на съществуващия в южното крило Регионален исторически музей. 

След обсъждането последваха редица прояви в защита на Централната баня както от страна на БСП, така и от неправителствени организации, което явно стресна и разтревожи управата на Столичната община. За да се успокои обществото, се обещава решението за бъдещото преустройство да се вземе след сериозно проучване на вариантите - балнеологичен комплекс или музей, като се проучи и опитът на общинските власти в Будапеща, който е прочут в Европа със запазените си и функциониращи минерални бани. В последните седмици и дни обаче прави впечатление, че представителите на ГЕРБ в СОС и самият доц. Чобанов започнаха широко да лансират в публичното пространство тези, които да ни убедят, че всъщност няма алтернатива и единствената възможност е Централната минерална баня да се превърне в музей, а басейните й в зали за културни прояви. Най-широко тиражираната теза е, че дебитът на минералния извор е намалял до 12 л/сек, поради което водата е недостатъчна за извършване на балнеопроцедури и водоналиване от гражданите. Само че от становищата на редица експерти, а и проучванията показват, че известни курорти като Баден Баден и Павел баня използват за всичките си СПА комплекси и услуги по-малко от 12 л/сек. Това обаче не пречи на доц. Чобанов да продължава да се опитва да настройва едни столичани срещу други, като упорито твърди, че няма да остане ресурс за ползване на водата за питейни нужди.

- Една от тезите на общината срещу идеята за възстановяване на банята е, че никой няма да ходи да се къпе на обществено място. 

- Тази теза най-искрено ме забавлява. Според вносителите на доклада, нагласата на гражданите, които искат да бъде запазена банята, се разминавала със съвременността, тъй като хигиенните нужди от бани са отпаднали, понеже всеки гражданин имал баня. Това според мен е обиждащо принизяване и профанизиране на значението на минералните води, особено сега, когато СПА процедурите са оценени изключително високо за здравето на хората. Само ще напомня, че "силата" на минералната вода от Централната минерална баня е доказана от хилядолетия, още от римско време, като до 1986 г. в нея съществува лечебен център, който предоставя извършване на оздравителни процедури. Сега, в началото на ХХI век, когато СПА процедурите са част от здравната профилактика, да се твърди, че запазването на Централната баня ще е свързано с хигиенни нужди, е нелепо и безотговорно. 

- Как стои въпросът с икономическите параметри на преустройството и функционирането на сградата като разширение на регионалния исторически музей на София, от една страна, или като минерална баня със СПА услуги, от друга? 

- Непрекъснато се презентират изключително неверни и заблуждаващи данни, че Столичната община няма пари за запазването на сградата като баня, а единствената възможност е тя да се преустрои в регионален исторически музей. Обяснението е, че няма интерес от инвеститори, а опитът за концесионирането се е провалил. Това е икономически несъстоятелна теза. Опитът за концесия е от 2003 г., като документацията не е актуализирана. 

Бъдещото преустройство на северното крило на банята и превръщането му в музей ще струва не по-малко от 9 млн. лв. без оборудването, като от тях максимум 50% ще са евросредства. Тоест, Столичната община трябва да предвиди минимум още около 5 млн. лв. за преустройството. За оборудване също ще са необходими средства, доколкото за съществуващата част от музея са похарчени 2 млн. лева. Така сметката за бъдещия музей набъбва на около 12 млн. лева. В предоставения на общественото обсъждане доклад е посочено, че за запазването на банята ще са необходими около 9 млн. лв. Не по-малко важен е и въпросът колко би струвала издръжката на минералната баня като център за балнеолечебни процедури и като музей. В момента издръжката на настоящия Регионалния исторически музей, който заема южното крило на сградата, е около 3 млн. лева, като от тях 800 000 лв. са държавни дотации, а останалите са за сметка на общинския бюджет. Приходите на музея за 2018 г. са около 201 000 лева от продажба на билети и от мероприятия. Сегашният музей е разположен на площ от 5000 кв. метра, а новата музейна част, заедно с концертните зали, ще заема около 7000 кв. метра. Така издръжката на новата музейна част ще е поне 2 млн. лева. Това означава, че бъдещият музей ще струва на софиянци около 5 млн. лева на година, като сегашният приход от 200 000 лева не би могъл да се увеличи съществено, защото предполагам, че няма да бъде въведен втори билет. 

Не бива да забравяме най-важното - минералната вода е благодат и безценна придобивка, дадена от природата на София, затова тя е част от герба на града ни. Искам да напомня, че хората решават къде да има музей и културни учреждения, но къде да има минерални води решава само природата. 

- Още едно място в София от месеци е обект на спорове - теренът на бившия мавзолей, върху който стоя скандалната Бронзова къща. Сега пък от общината обсъждат нова инсталация - 12-метрова кула, изградена от 56 LED-телевизора. Новият проект се казва "Eдин човек". Какво е мнението ви за него? 

- Според автора на проекта, инсталацията ще представлява именно фигура на човек, чийто силует е съставен от LED екрани, те ще предават сцени от живота на града в реално време. Вероятно ще бъде интересно, може и да е забавно. Притеснителното обаче е, че този LED човек се намира в непосредствена близост до един от най-интензивните транспортни маршрути - бул. "Цар Освободител". Затова бих задала въпроса на общината как този LED човек се съчетава с транспортното движение и дали отговоря на Наредбата за преместваемите обекти и рекламните съоръжения, която Столичният общински съвет прие през миналото лято след дълги обсъждания. В нея LED рекламите бяха забранени с оглед запазване на звуковата и светлинна чистота, с цел да не се отвлича вниманието на водачите на превозни средства. Тече и кампания, в която се премахват билбордовете с LED реклама. Нямам нищо против модерното изкуство, но когато се приемат наредби, те трябва да се спазват и от него. Сега ми е любопитно как ще бъде обяснено нарушаването на посочената наредба и какви доводи ще приведат в тази насока конкурсната комисия и ресорната по култура на СОС. Въпреки че негативна практика вече имаме. Само ще припомня, че прословутата Бронзова къща беше поставена в зелени площи и нейното "пребиваване" там не донесе никакви дивиденти на апологетите й от СОС и общината, а тъкмо напротив. Явно урокът не е научен и се подготвя нов скандал с класираната арт инсталация.