01 Март 2021понеделник02:57 ч.

На фокус

Милиони в пясъка

Въпреки похарчените купища пари, само 5 на сто от административните услуги у нас са електронни

/ брой: 222

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1328

Покрай пандемията отново актуална стана темата за електронните направления, електронните рецепти, електронното здравеопазване. Последното обаче е мечта, защото е само част от електронното управление, което като цяло остава химера. Многократно философът от Габрово, който отговаряше в правителството за този проблем, ни омайваше, че от ноември хартията излиза от административен оборот. Само дето пропускаше да уточни годината.

Сега малко над 5 на сто от административните услуги са наистина електронни. Затова пък са похарчени стотици милиони през последните 13 години, откогато се отчита дейност в тази област. Оценките за изразходваните средства варират от минимум 200 млн. лв. (колкото са усвоени по европейски проекти с етикет "електронно управление") до 2 млрд. лв. (колкото са всички разходи за ИТ в държавната администрация). Като цяло се действа на парче, без целево финансиране. Едва в бюджета за миналата година бяха отпуснати за "е-управление и ИКТ" 119 млн. лв.

За електронно здравеопазване се говори и уж се действа от поне 18 години. Преди половин година няколко ИТ-компании предложиха да дарят 15 000 часа труд за здравноосигурителната система и това бе рекламирано от Бойко Борисов на специална пресконференция. Държавата обаче така и не се възползва, защото програмистите не познавали 25-те закона за здравеопазването, системата била стратегическа и трябвало да се възложи на специален изпълнител.

Стандарти

Оптимистично можем да кажем, че някои от електронните услуги функционират и се използват от години. Пример за това е електронното подаване на данъчна декларация. От отчета отпреди година на Държавна агенция "Електронно управление" се разбира, че до 31.07.2019 г. администрациите са предлагали 38 063 услуги. За да отговарят на стандарта на ЕС и да бъдат наречени "цифрови услуги", те трябва да са услуги от ниво 3 и 4. Ниво 3 предполага заявяване и получаване на услуги изцяло по електронен път, а ниво 4 - извършване на сделки и/или трансакции по услуги от ниво 3. Тези две нива са покрити към август миналата година едва от 1961 услуги. Т.е. малко над 5% от всички административни услуги, които са наречени електронни, са наистина такива. Въпреки похарчените за тях стотици милиони на българските и европейските данъкоплатци. Според доклада на агенцията една от основните спънки за въвеждане на повече електронни услуги е липсата на масова електронна идентификация. За това е предвидено да служи личната карта с чип, регламентирана със закон през 2016 г. Въвеждането й на практика обаче се отлага всяка година с решение на парламента.

Основните причини за скъпото и отсъстващото електронно управление са липсата на административен и политически капацитет, както и на политическа воля. "Липсата на административен капацитет води до некачествени проекти, които не функционират както трябва. Липсата на политически капацитет е липса на фокус по темата и липса на желание за отместване на "камъни от пътя". Пречки има много и трябва всяка седмица някой да "удря по масата", за да стане нещо. Засега с малки изключения е нямало такова желание", коментира пред "Дойче Веле" ИТ-предприемачът Божидар Божанов, който беше съветник по електронно управление в кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова. 

Помощ

Божанов смята, че държавата не оказва помощ, защото не знае как. "Администрацията не си представя хипотеза извън Закона за обществените поръчки (ЗОП) и се притеснява, че ако приеме нещо по такъв начин и то не сработи, ще бъде виновна. Затова и трябва политическото ниво да каже "правим го" и да каже как го правим. При какви условия, с какви клаузи, така че да е защитен публичният интерес. Това не са решения, които администрацията може да вземе. Те са политически. И като не се взимат на политическо ниво, не се взимат и на административно, поради което нещата остават да висят. Освен това няма хора -  проблем, който ще става все по-тежък в България. Няма ИТ-специалисти, желаещи да работят за доста по-ниски от пазарните заплати, се разбира още от доклада на агенцията.

Едва 20 общински администрации от общо 265 са започнали реално да цифровизират документите си, а над 80 са заявили готовност да започнат да контактуват с гражданите, без да използват вече хартия. Оказва се, че никой в държавата не знае колко точно пари се харчат за компютърни системи, нито каква част от този ресурс е предназначен за целите на електронното управление. Голяма част от огромните пари се дават за хардуер, софтуер и лицензи, с които работят чиновниците, а минимална част отиват директно за потребностите на е-управлението. Най-после от миналата година има контрол върху това доколко всеки проект и ресурс е предназначен за предоставянето на електронни административни услуги, а не за вътрешни канцеларски нужди. Ако стане реалност е-документацията, колко справки, удостоверения и пр., за които сега администрациите събират пари, ще отпаднат от приходите им? Безброй.

Още милиарди

Още близо 1,5 млрд. лв. трябва да инвестира държавата, за да има работещо електронно правителство. Това е записано в появилия се това лято консултационен документ на дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет. Документът трябва да очертае рамката на институциите в България за следващите 10 години и е част от подготовката на Националната програма за развитие на България 2030.

501 млн. лв. ще са нужни само за създаването на цифрови бази данни на администрацията, свързване на различните системи и регистри, така че данните да могат да се ползват пълноценно, става ясно от обосновката на Министерския съвет към обществената консултация. Още 400 млн. лв. трябва да бъдат инвестирани до 2030 г. в създаването на електронни услуги, които да могат да се ползват пряко от гражданите и бизнеса. Част от тези средства ще са и за внедряването на системата за електронна идентификация, която вероятно ще е през чипове в личните карти. Тази система ще е вход към електронните услуги, без да е нужно плащането на абонамент за електронен подпис. Проектът за електронните лични карти обаче се бави в МВР от 2015 г. Именно той е ключов за това електронното правителство да стане функционално и услугите да са достъпни за всеки гражданин.

Още 410 млн. лв. ще бъдат инвестирани до 2030 г. в мрежова сигурност и защита на електронното правителство от кибератаки, предвижда обосновката на обществената консултация. Близо 50 млн. лв. ще бъдат дадени за изграждане докрай на системата за електронно правосъдие, а 2 млн. лв. - за написването на минимални стандарти за качество на обществените услуги, които оказват чиновниците. Големи инвестиции ще са нужни и за развитие на правната среда в България до 2030 г., и за реформи в съдебната власт, става ясно още от обосновката. 42 млн. лв. са нужни само за модернизация на затворите и арестите, така че да отговарят на евростандартите и условията в тях да не нарушават човешките права на затворниците. Близо 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани за балансирана натовареност на съдилищата, ефективност на съдебната система и др. мерки. "Трай, коньо, за зелена трева", се казва в подобни случаи. Пандемията е факт, а електронните рецепти и направления остават за необозримото бъдеще.

34% от българите не ползват компютър

В анализ от БСК сравняват България с един от първенците в Европа в електронното управление - Естония. В момента Естония разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5000 електронни услуги, повечето от които са комплексни. Българската администрация предлага 2,9 хил. услуги, от които 87% са първични, а 13% - комплексни. Реално само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги. В Естония 86% от гражданите имат електронна лична карта, 87,2% използват интернет, а 96,3% декларират своите доходи по електронен път. За сравнение - 34% от българите не използват компютър, спрямо 8% за Естония. 60% от българите ползват интернет и 19% са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца.

У нас 27% от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител. В България се забелязва куриозен факт. През всичките години, в които се работи за въвеждането на електронното управление, броят на принтерите расте тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна.

Бойко Борисов нареди да пуснат зелените коридори

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 41

Илияна Йотова: Цинизъм е да забраняват тържествата на Шипка

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 41

Обзор излезе на референдум за нова община

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 41

Правителството оценено с "тройка"

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 41

Тегленето на пари от банкомат поскъпна

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 41

Нови стикери за електроуредите от днес

автор:Дума

visibility 135

/ брой: 41

Очакват поскъпване на стоки и услуги

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 41

Туроператори на протест, провозвачи плашат с блокада

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 41

Европа се затваря пред третата КОВИД-вълна

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 41

Георгиевски с проект за спора Скопие-София

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 41

Горбачов настоява за среща на Путин и Байдън

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 41

Политическата криза в Армения се изостря

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 41

Потьомкинското село

автор:Славчо Кънчев

visibility 136

/ брой: 41

Датата

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 41

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ