26 Април 2024петък15:07 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Милан Революцията

Приятелят ми, един "последен богомил"

/ брой: 266

visibility 1811

Иван Войков

Без него осиротя Северозападна България. Преди година, в края на ноември, внезапно ни напусна един голям родолюбец. Човекът краевед, историк, изследовател, фотограф, редактор на собствен вестник, работещ безплатно, като никой друг в България. На неговите книги и диплянки спонсори бяха многобройните му приятели от различен ранг. Той пък от своя страна се реваншираше, като отпечатваше ликовете им на своите творби. Нищо не сътвори за себе си, нито коли, вили, имоти, къщи - палати с манастирски огради...

Неуморим творец в почетна възраст

- 87 години. Автор на повече от 20 книги, прави фотоизложби, издава дипляни за селища и манастири в региона, за художествени галерии в Монтана, Берковица, Чипровци, исторически изследвания - "Калето", "Лесковско градище", създател на късометражен и един дългометражен филм. Музеен работник в Берковица и Монтана, 3 години в Националния исторически музей. Бивш агитатор от окръжен мащаб по време на колективизацията на земеделската земя в ТКЗС. (В с. Горно Озирово случайно се разминал да бъде убит с манарче от собственик на воденица. Спасил го Крум Бухалски... След години се среща с този човек и му припомня случая. "Леле, какво щях да направя! Познавам и баща ти, и деда ти!...")
Той бе всецяло отдаден "на ползу роду". Организирал 20-30 новозаписани кооператори от с. Бързия, казал, че това се прави в името на Революцията. Вдигат наздравица в селската кръчма: "За Революцията" и така след повече от половин век Милан Василев от малкото село Янчов чифлик (сега с. Ягодово) ни напусна с това име Милан Революцията.
В него нямаше лошо настроение, злоба, ненавист, а бе земен човек, вглъбен в себе си, замислен, но приятен събеседник и много общителен. Ще го запомним като винаги забързан, с черно кепе на глава, фотоапарат и обемиста чанта през рамо, пълна с неговия в. "Северозападен Балкан".

С мото под заглавието "От Ком до Лом"

го срещаха неговите съграждани, на които подаряваше поредния брой на своето издание.
Революцията не пропускаше да отрази нито едно тържествено събитие, проведено в курортния град под връх Ком с богат снимков материал във вестника си, както и различни чествания и изяви на хора от региона. Поради несъгласия с решения на окръжните велможи да се разруши част от центъра на Берковица, той бе изключен (за кратко) от партията. По това "време разделно", срещайки го завзеци в града с ирония в гласа го питат:
- Революцио, какво стана с твоята партия?
- Революция без жертви няма! - отговорил мъдрецът от Ягодово.
Отива в ЦРК (Централната ревизионна комисия), извикан за снемане на наказанието. Стоян Караджов му казва:
- Революцио, вместо да те наградят с орден, теб те наказват. Отивай си спокойно и продължавай да работиш!
До края на живота си той бе недолюбван от окръжните асове, овладяни от местен патриотизъм всичко да бъде съсредоточено в Монтана, при което Милан често се противопоставяше, подкрепян от изявени личности в различни сектори. Монтанчани пък навремето имаха "своето силно оръжие" в лицето на генерал Иван Михайлов, така че "борбата бе безмилостно жестока", но не сломяваше Революцията.
В своята неуморна творческа дейност той създаде движението "Революционно общество", в което се печатаха негови и на съдружниците му творби в "Северозападен Балкан". Складове от неговото творчество се съхраняваха в бащината му къща. Книги с автографи раздаваше на близки и приятели. Дълги години след дълбоки изследвания сътвори един том обемиста книга с много снимков материал - "Иван Вазов в Берковица". Това е много ценно произведение за региона, отразяващо краткия престой на Вазов в града ни и като реликва за всеки българин и библиотека в разграбващата я днес злощастна България от

съвременни ненаситни хуни...

Незабравими спомени остави с творчеството си, както и коректност с хората, с които е общувал Милан Революцията. Негово обкръжение бяха светила в науката, изкуството от различен ранг, като академици, професори, писатели, обикновени хора, с които е работил в различни сектори.
Биографът му Цецка Бончина в книгата "Милан Революцията" (667 стр.) обстойно проследява живота на този голям родолюбец от Северозапада и се отнася с голямо внимание към подбраните от нея 33-ма от многобройните приятели, които се възхищават на редица ценни качества в този "Последен богомил" и велик родолюбец. С извинение към писателката, ще си позволя да цитирам само малко от тях: акад. проф. Георги Близнашки, непрежалимият му близък приятел Йордан Радичков, проф. д-р Ангел Кирков, Цветко Коцев, арх. Костадин Йоцов, доцент Борислав Великов, митрополит Дометиан Видински, инж. Милчо Доцов, втори мандат кмет на Берковица, проф. Йордан Василев Зарчев, историк. Нескромно ще отбележа и близките отношения на двете ни семейства... повече от половин век.
Благодарение на своята голяма популярност в региона Революцията можеше за един ден да бъде в Чипровци, Монтана, София, Берковица по неплануван превоз от водачи на МПС, които го познаваха и уважаваха. Неуморим в своето напрегнато всекидневие и многообразието от идеи, които го съпътстваха, той не можа да довърши (да "омете" - негов израз) книгите си за Петрохан, Илия Антонов Илиев - дългогодишен директор на Берковската гимназия, за с. Драганица и най-вече да довърши голямото си дело - овековечаване на приятеля си с "Фондация Йордан Радичков" - къща-музей в града ни, вече събрал и внесъл хиляди лева и предмети от бита, дадени от почитателите на Радичков.
Дни преди да ни напусне, при поредното си посещение при мен, той бе в съвсем друга визия - бастун в ръка, леко приведен, бледолик, със загасващ поглед,

но с фотоапарат и чанта през рамо...

Подари ми последната си книга "Василовци сред Поломието", с луксозна хартия и богат снимков материал от него за личности и пейзажи от това богато село сред Златията. Спонсор му бе проф. Иван Григоров, жител на селото и изявен дарител в региона.
Мисията на Милко този път при мен пък бе търсене, изследване... Помоли ме за албума със снимки от ученическите години в Берковската гимназия 1956-1958 учебни години. Започнахме да търсим снимки на Йордан Димитров Трайков (сега Радичков) от с. Калиманица, намиращо се отдавна под водите на язовир "Огоста".
В VІІ в клас бяхме в паралелката на др. Статков, преподавател по български език. Човек, роден за учител! Негови ученици от тази паралелка преди 58 години бяха още: проф. Галилей Симеонов, Неофит Петков - дописник, и двамата летци Благой Иванов от с. Боровци и Иван Кръстев от с. Гушанци (сега Замфирово). Милан си служеше с голяма лупа при разглеждане на снимките от нашата младост. Спря се на една от поредните, които му бях дал по-рано, с лика на Радичков. Неочаквано ме "овековечи" с фотоапарата си. Това бе последната ни среща - 24.10.2015 г., месец преди да ни напусне.
На 25 ноември в пенсионерския ни клуб бях потресен от злокобната вест: "Починал е Милан Революцията." Обадих се на дъщерята, тя вече бе научила рано сутринта от медиите... Беше си отишъл от нас един "последен богомил", голям родолюбец, достоен българин, почетен гражданин на Берковица, носител на ордена "Стара планина" и други отличия. Но докато има живи приятели, надявам се и споменът за него да не загасне. 


Къща-музей "Иван Вазов" в Берковица
 

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 235

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 216

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 193

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 217

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ