Милан Коприваров: Левски ще е съвсем различен при Мъри Стоилов

Милан Коприваров - Копи влезе в историята на Левски с гола си срещу Оксер, който класира Левски в групите на турнира за Купата на УЕФА, откъдето стартира "Синята приказка" и отборът стигна до 1/4-финалите.
"Очаквам Левски да се върне на победния път най-вече заради емоцията и еуфорията, която се настани в синята общност. Завръщането на фигура като Станимир Стоилов връща самочувствието и увереността на всички сини фенове и на хората в клуба. Във футбола няма мачове на живот и смърт, но ако някой мач е важен за бъдещето на Александър Тунчев като треньор на Локо Пд, според мен това е предстоящият с Левски. Генералните промени ще се случват в следващите месеци, дори години. Но ефектът на новия треньор почти на 80-90% дава резултат в съблекалнята в чисто психологически аспект. А при Стоилов ще стигне до 100%. За тези две седмици Стоилов може да пипне някои неща, да промени тактически, да размести малките зрънца и да ги подреди по точния начин, както самият той е доказвал, че може да го направи. Две седмици за един добър треньор и психолог са както малко, така и много. Ще видим различен Левски под ръководството на Станимир Стоилов. За човек, врял и кипял във футбола, малките детайли са много важни. Трябва му да донагласи нещата, да пипне някои неща и ще има резултат. Вече, ако говорим за дългосрочна концепция, това изисква повече време. Не случайно с Наско Сираков обявиха дългосрочен план, както навремето имаше "План 2007", заяви Милан Коприваров пред Букмейкър Рейтингс. "Доколкото го познавам, вероятно и самият Станимир Стоилов едва ли е вярвал, че толкова бързо ще постигнем онези успехи. Неговият план е бил за развитие на самия клуб по-скоро като организация, база, треньори и т.н. Но си спомняте какво направихме още през лятото на 2005 година. Преди няколко дни Стоилов каза, че тогава по наше време е бил създал колектив – на първо място, от добри момчета и мъжкари, а след това и от добри футболисти. Това е самата истина – ние бяхме един голям колектив. Да сравняваш поколения, футболисти и отбори през 10-15 години или повече, не е правилно. Винаги съм се учудвал на коментари как може хората да сравняват Георги Аспарухов-Гунди и Стоичков. Проява на много ниско ниво е да се сравняваме по този начин, както сега правят с Петър Жеков и Мартин Камбуров. Единият е играл преди 40 и повече години, другият играе сега. Футболът няма нищо общо. Трябва да се радваме и да уважаваме тези хора.
В настоящия отбор на Левски виждам добри млади момчета, които имат шанс да се докажат при Мъри Стоилов. Всичко си зависи от тях. И да знаят – шансът ще им бъде даден. Моето лично мнение е, че някои от момчетата загубиха няколко години. Според мен по-правилно бе да бъдат преотстъпвани, за да могат да играят, да бъдат наблюдавани и да трупат игрови опит, отколкото да седят и да не получават никакъв шанс.
Навремето ме преотстъпиха в Родопа Смолян, за да трупам игрови стаж. Времената обаче бяха съвсем други. Тогава нямаше телевизия, която предаваше всички мачове, да не говорим за двубоите от "Б" група. Нямаше социални мрежи, нямаше репортажи. Кой ще те види на другия край на България, ако не дойде лично да те наблюдава в мачовете. И затова сегашните момчета са облагодетелствани, че където и да играят в България, могат да бъдат следени. Когато мен ме преотстъпиха, треньор беше Славолюб Муслин с Ратко Доктанич. Никой от тях обаче не дойде да говори с мен. Направи го Станимир Стоилов, който тогава все още беше играещ помощник треньор. Мъри дойде и ми каза да отида в Родопа, който тогава беше в „Б“ група, но се бореше да влезе в елита. По-важното беше, че треньор на Родопа тогава беше Войн Войнов. Ето това е разликата между преди и сега – че преди години в повечето отбори имаше бивши левскари. Бяха разпръснати навсякъде. Говоря за Войнов, Геле Станков, Петър Петров-Чори и много други. И те помагаха на юношите на Левски, взимаха ги, даваха им шанс и им подаваха ръка. Тогава някак си тези легенди помагаха на Левски, бяха благодарни за прекараните години на "Герена" и давайки ръка на нас – юношите, пак имаха принос за бъдещето на клуба. Впоследствие това нещо изчезна… за съжаление", допълни Копи.
През пролетта на 2004 година с негов гол Родопа Смолян победи Левски с 2:1, а след мача собственикът на Левски Тодор Батков е наредил да го върнат на "Герена"
"Аз реално си доизкарах пролетта в Смолян. Освен на Левски, вкарах и на Литекс. След това настъпи лятната пауза, Левски се събра за подготовка, но не ме върнаха. През есента започнах отново в Родопа и си спомням, че вкарах гол и играх добре срещу Локо София. Ако не се лъжа, тогава, лека му пръст, Васил Методиев - Шпайдела е идвал да ме гледа и чак през зимата на 2004-та срещу 2005 година се върнах на "Герена". Лятото на 2004 година Левски отпадна от Беверен, имаше напрежение, но Наско Сираков застана зад Станимир Стоилов и не се стигна до треньорска промяна. През зимата Мъри освободи десетина футболисти, вкара освен мен и още момчета от школата и така постави началото на бъдещия успешен отбор. Истината е, че благодарение на Станимир Стоилов успях да играя в Левски и се докоснах до хора, които преди това са ми били идоли. Защото аз съм от това поколение, което помни победите над ЦСКА със 7:1, Локо София с 8:0. Идоли са ми били Наско Сираков, Златко Янков, Цанко Цветанов. На мачовете им гонех топките зад вратите, защото от 11-годишен тренирам на "Герена". Не знам дали може да си представите какво е да гледаш тези футболисти и да се радваш на победите им и само 10 години по-късно да си в една съблекалня с тях – някои от тях като ръководители, треньори, а други като Боримиров дори и съотборници.
През лятото на 2005 година, елиминирахме Оксер и влязохме в групите на турнира за Купата на УЕФА. Преди това обаче  загубихме от Публикум в Словения с 0:1 първия мач. Феновете бяха настръхнали. Ако не ги бяхме били на реванша, не знам какво щеше да се случи с нас. Добре, че спечелихме с 3:0. Мачът с Оксер не се забравя. Вкарах сравнително ранен гол и до края на мача дадохме каквото имахме от силите си, за да ги отстраним. Дори и с малко антифутболни действия, но ги елиминирахме, защото в този мач крайният резултат беше важен – и нищо друго. А и имаше леко напрежение преди реванша, защото ЦСКА отстрани Леверкузен малко по-рано през деня и вече беше в групите на турнира. Оксер тогава беше воден от Жак Сантини, а аз играх срещу Бакари Саня. Когато тренираш от 10-11-годишен в школата на "Герена", мечтите особено на нашето поколение, което не беше заобиколено от тъпотии, социални мрежи и инстаграми, беше само и единствено да играем за Левски. Бяхме вглъбени в тази идея. Аз съм страхотен късметлия, че получих шанс да се доближа до тези хора – Елин Топузаков, Георги Иванов, Дани Боримиров, както и че Станимир Стоилов и Наско Сираков бяха тандем в Левски. В отбора бяха още страхотни футболисти – Мечо Телкийски, Христо Йовов, Станислав Ангелов, Гошо Петков. И като добавим малко, но качествени чужденци – Лусио Вагнер, Игор Томашич, Седрик Бардон и Ричард Еромоигбе, и всичко се получи. Много се надявам и сега да стане точно така. Станимир Стоилов знае рецептата и може да го направи.
Слава богу, моето детство мина с мачовете на Наско, Боримиров, Златко Янков и другите Мина в закачките и споровете на тема Левски – ЦСКА. На моментите, в които преживявахме всеки мач на любимия си отбор все едно е най-важното нещо на света. Сега обаче времената са други. Честно казано, не съм очаквал, че ще се създаде такава разлика между Лудогорец, Левски и ЦСКА. Очаквах, че двата отбора ще се доближат като конкуренция, ако не като финансови възможности, бази и инвестиции, то поне да са близо заради имената, историята и най-важното – огромната фенска маса, с която разполагат", завърши Копи.