Михаил Йосифов: Цял свят става на крака пред българските таланти

Михаил Йосифов е роден през 1976 г. в София. Завършва Националното музикално училище и Националната музикална академия. През 2009 г. създава своя секстет, в който през годините свирят едни от най-добрите съвременни български музиканти - Велислав Стоянов, Атанас Хаджиев, Димитър Льолев, Васил Спасов, Димитър Шанов, Борис Таслев, Димитър Димитров, Атанас Попов. Освен че е в основата на суинг проекта "Sentimental Swingers", Михаил Йосифов секстет е формацията, с която се раждат и други успешни музикални сътрудничества - като това с актрисата и певица Милица Гладнишка. Йосифов е бил част от "Уикеда" и "Хиподил". Той е един от създателите на обединението на духови музиканти "Брас асоциация", което стои зад фестивала "Brazzobrazzie" и образователния проект "В час с Brazz". Преподавател е по тромпет и импровизация в катедра "Поп и джаз изкуство" на НМА. През 2010-а е награден от Класик ФМ със "Златно перо" за приноса си за българската култура. Женен е, има две дъщери.

- Господин Йосифов, преподавате в катедрата "Поп и джаз" тромпет и импровизация, водите и биг бенда на НМА. В миналото трудно се влизаше в академията, защото имаше огромен брой желаещи. Как е днес?

- В момента потокът към нас доста е понамалял. В нашия отдел има голям интерес към поп и джаз пеенето, за барабанисти и китаристи също. Кандидатите с тромпет не са чак толкова много, но има едно възвръщане на желаещи да свирят на този инструмент, възражда се модата на духовата музика по градовете. Много от талантливите деца отиват да учат в Холандия, Германия, Америка.. Голяма част от тези, които са били преди конкуренция, сега са навън. Според мен музикалните училища поддържат доста високо ниво и за тези, които завършат, не е проблем да се поставят добре извън страната. Надяваме се да привлечем отново интереса към нашата академия. Имаме в последно време много студенти от Китай, а традиционно - от Гърция, Кипър...

- Представяте млади изпълнители, давате им сцена и шанс да свирят с такива професионалисти като вас и колегите ви - нещо много ценно за всеки прохождащ музикант.

- Това е традиция в преподаването на музика - най-добре се учи на сцена. И аз като млад музикант съм бил много благодарен на хора като Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Милчо Левиев, Ачо Заберски, които много са ни помагали. Младите са свежа кръв, друга гледна точка, винаги има една инспирация. Не са толкова подготвени, но пък са толкова запалени. Много съм доволен от съвместната работа с млади музиканти.

- С проекта "БГ винтидж" отдавате внимание и почит към класиците на българската популярна и джаз музика. А и осъществявате своеобразна приемственост между поколенията. Това подхранва нашата национална памет, дава знание, че има с какво да се гордеем.

- Такава беше концепцията на този проект. По себе си съдя: навремето имах много ниско самочувствие като българин, който свири джаз. Тогава водещите български джаз музиканти бяха повече в чужбина. Докато в един период започнах да си давам сметка, че имаме голяма джазова история, което за мен беше повратен момент - добих самочувствие, че ние всъщност правим това доста добре. България като цяло има завидно добра музикална школа. И въпреки че джазът не е бил толериран в някои периоди, все пак е имал представители, сериозни имена. И в музиката като цяло - например "Златният Орфей" е бил събитие с европейско значение. За мен е голяма гордост, че свирим с внука на Йосиф Цанков - Вили Стоянов. Отраснал съм в музикантска фамилия от Западна България. За тях името Йосиф Цанков беше като Господ. За него говореха както един тийнейджър от моето детство говореше за Майкъл Джексън. Редно е да се знаят тези неща, да има памет. Например моята среща с Мими Николова бе нещо, което ме възхити. Тя е артист, който си е запазил качествата. Да е жива и здрава, още дълги години да ни радва с гласа си и с присъствието си.

- Популярната американска група "Пинк мартини" вече няколко години ви кани на турнета с тях. Как се случи вашето сътрудничество и какво е различното в преживяването да свирите с тях?

- "Пинк мартини" е голяма и много работеща група, от 20 години изнасят по 240-250 концерта годишно, свирят неконвенционална, ретро поп музика. Техният шеф Томас Лодърдейл е много интелигентен човек, завършил Харвард, и замалко да стане политик, но се е отървал (смее се) и е станал музикант. Той има много ясна визия какво би се продавало добре. Връзката направихме чрез гръцки музиканти, наши общи познати - техният тромпетист в един момент се беше поуморил и ме поканиха да го замествам. И така вече няколко години правим заедно по 3-4 турнета годишно. В началото беше голямо предизвикателство, защото на първото турне не познавах никого в групата, а и трябваше да науча целия им репертоар наизуст. Лека-полека влязох в този коловоз и сега ми е много приятно. Техните концерти гъделичкат егото на музиканта, с местата, на които свирят и многобройната публика - в последните години имахме три концерта в зала "Олимпия", в Роял Албърт хол, три в операта в Сидни с филхармонията, в "Блу ноут" в Токио бяхме три дни...

- Създавали сте през годините, а и сътрудничите със секстет, с по-голям бенд, със симфоничен оркестър... Постоянно търсите нещо ново.

- На нас ни е интересно да се забъркваме в различни проекти. Като слушател ми е любопитна музика в голям диапазон и понеже тромпетът ми е болест, постоянно искам да уча нови неща. Музикантът е малко като актьора - трябва да умее да влиза в различни роли, макар да си има някакво амплоа.

- Наред с аранжиментите на класики и стандарти, създавате и авторски композиции...

- Имам известно количество авторска музика. Това е много естествен процес, особено при джаз музикантите, защото импровизацията си е вид композиране, създаване на нова музика в момента. Още повече, когато имаш музикално образование и пишеш ноти.

- А се получава и нова българска музика.

- Така е. Според мен джазът е като вид език за общуване - едно е да научиш езика, друго е да напишеш поема. Всеки с неговите си познания и натрупвания създава нещо - по своя характер и дух това наистина е българска музика, хубаво е, че имаме своя физиономия.

- В различни жанрове има много музиканти слухари, дори виртуози.

- Голяма част от звездите на джаза са такива.

- А важно ли е да се изучава музика? Какво дава музикалното училище, академията?

- Много е ценно, защото това те поставя на стартова позиция далеч пред останалите. Учейки, човек не си дава сметка колко това му разширява кръгозора - да мине през класическата музика, да научи да свири джаз, да стъпи на здрава основа. Класическата музика, дори никога повече да не се занимаваш професионално, те поставя на инструмента ти по един много хубав начин, вади те от комфортната ти зона. Преди, когато свирех в духов оркестър, бях си научил много добре маршовете. Но в един момент, като реших да се готвя за Музикалното училище, започнаха да ми дават класически концерти, които бая ми се опънаха. И ми беше нужно време, за да започна да успявам да ги засвирвам. Така че класическото образование много те развива като професионалист. Ако после решиш да се отдадеш на тази музика за цял живот, ставаш роб на инструмента. Както казваше един приятел, музикант се става, като се разболееш от музика - трябва да ти е по-важно от това да си се нахранил, да не ти е спокойно, като не си свирил днес.

- Започвате да свирите на тромпет на 11 години - защо избрахте този инструмент?

- Дотогава никога не съм имал идея, че ще се занимавам с музика. Диригентът на духовата музика "Ботева чета" др. Лашков, сега стана отец Лашков, е много крайъгълен човек в моя живот. Мисля, че беше завършил тромбон, композиция и дирижиране. Той се появи в нашето квартално училище и каза, че в община "Възраждане" има духов оркестър "Ботева чета". Събират млади момчета, ще им осигурят инструменти, учители, ще свирят на концерти в България и, каза ключовата дума, чужбина. Като я чухме, трима-четирима веднага са записахме. А избрах тромпет, защото дядо ми е тромпетист и като малък съм надувал неговия тромпет. Г-н Павел Мадолев, лека му пръст, много хубав човек беше, е първият ми учител по тромпет. Той ми каза, че е много тежко, всеки ден започваш от а и б, и това е "най-лошият" инструмент. Помислих си, че нещо ме плаши. Но поне от 25-30 години всеки ден си давам сметка колко прав беше и че това е тежка работа. Трябва всекидневно да му отделяш колкото може повече часове. От друга страна, покрай онзи оркестър така се запалих по музиката - бяхме хубава компания, ходехме по екскурзии, един път сме отишли в чужбина, но на фона на всичко останало, "чужбината" някак потъна... После в Музикалното училище бях при много добър преподавател - Русан Атев, който беше вече възрастен, но вършеше нещата с разбиране.

- Ниското заплащане на музикантите у нас очевидно не ви плаши...

- А къде е високо заплащането - ако ми кажете, веднага се премествам (смее се). Мисля, че човек може да се справи, като си организира добре нещата, особено ако е запален и е добър в своята област. Трябва да си активен.

- Всъщност вече не сте на държавна работа в оркестър.

- Поради преподавателската дейност и други ангажименти нямах време повече да ходя в Радиото. При мен така се поставиха нещата - наложи се с жена ми да си купим апартамент и да вземем кредит. В един момент заплатата ми го покриваше наполовина, тя гледаше децата в къщи, освен че е на свободна професия - художничка. По едно време започнах да се занимавам с други неща, за да се справяме. Иначе ми допадаше работата в Биг бенда на БНР - това е хубава формация и харесвам музиката, която се свиреше там.

- Сред най-сърцатите поддръжници сте на Банско джаз фест - събитие, което стана много популярно в културния календар у нас.

- Адмирации към д-р Емил Илиев, който толкова години го организира! За мен той държи на този фестивал и му прави голяма чест, че го поддържа. Имал съм късмета да бъда на всички издания. В последните десетина години джем сешъните, на които свирим с различни гост музиканти, са голямо удоволствие. Сцената си е сцена - там е много хубаво, но джем сешънът е нашият музикантски купон.

- Във вашата гилдия сте много сплотени - постоянно правите съвместни проекти, сътрудничите си. Дайте идея как да се обедини като вас народът, обществото...

- Ние сме малко "клуб по интереси" (смее се). Имахме моменти, в които бяхме доста бедстваща гилдия и може би това ни е обединило. До голяма степен сме запалени от една идея, вкус, голям мерак имаме да го правим и търсим начини. Поставени сме в такава ситуация, че ако не сме обединени, ще ни е много по-трудно и, слава богу, успяваме. Надявам се това да не е начинът да се събере и обществото - да не стигаме до такива бедствия, които да ни обединяват. (Друго голямо обединение беше през 1994 г., когато станахме четвърти на световното по футбол - смее се). Според мен това е голяма борба и най-главната роля е на политиците.

- Имате две дъщери - в семейство на артисти, и те ли се насочват към изкуствата?

- Малката започна от 6-годишна да свири на пиано, вече е на 14 и се прехвърли на контрабас. Голямата има много хубав талант за рисуване, сега е на 16 години, но като беше в седми клас беше малко на кръстопът дали да кандидатства в художествената гимназия или в испанската. В рода на майка й са големи художници - баща й Слав Бакалов, двамата й братя и самата тя, но дъщеря ни реши, че ще се отдава на науките. Доволен съм - испанската гимназия е сериозно училище, в което има дисциплина и много занимания.

- Училищата по изкуствата осигуряват солидна подготовка и знания.

- Имаме голяма традиция в тази област. Както и много поводи да се гордеем с хората на изкуството. Българи свирят в престижни оркестри по целия свят. Тъстът ми Слав Бакалов е спечелил "Златна палма" в Кан още през 1985 г. И много, много други успехи имаме. В същото време сме с най-ниския в Европа бюджет за култура. Това е много грозен факт! В чужбина театрите, залите са прекрасно поддържани, а тук, особено в провинцията, залите са запуснати, занемарени, толкова отчайващо е отношението към културата... А вижте театрите, операта, оперетата как пълнят салоните си. В момента не може със седмици да си купиш билети за някои представления. Има огромен интерес в обществото. Културата според мен би могла да бъде държавен бизнес! Тя е била държавен бизнес - България е "изнасяла" голям брой артисти, Операта постоянно пътуваше по турнета - до днес по света се говори със страхопочитание за българските певци, и т.н.

- Но часовете по музика, изобщо по изкуствата, не са приоритет в общообразователните училища.

- Това е осакатяване на поколения. Един французин ми сподели как казал на дъщеря си, че трябва да свири на пиано. Тя нямала много голямо желание, но той й обяснил, че музиката й е важна колкото математиката и езика. Хората инвестират във всестранно образование. Спомням си шокиращ момент в моя живот: докато учех в Музикалното училище, на морето с приятел барабанист седим на една пейка и си свирим. Идва едно русо момиче на нашата възраст - 16-годишна, и пита: Може ли да опитам тромпета? Дадох й го и тя изсвири няколко мелодии по много професионален начин. Питам я: В музикално училище ли учиш? Тя казва: Не, в Норвегия във всяко училище има оркестър и хор, това е задължително. От 40-50 души, минали през оркестъра "Ботева чета", може би 4-5 са станали професионални музиканти - Владо Карпаров, барабанистът Димитър Димитров, Атанас Попов, Александър Цветков - барабанист, Димитър Борисов - тромпетист... Но всички, които свиреха там, имат отношение към музиката, различен светоглед - това е много важно! И не мога да разбера защо е тази война срещу културата...

- Къде може да ви гледат вашите почитатели извън големите концерти и фестивали?

- Почти всекидневно свирим в много от софийските клубове за джаз и поп музика, често пътуваме из страната. В Бургас, Варна, Пловдив, Търново, Габрово, Благоевград, Димитровград, Хасково са традиционно заинтересувани от култура. В Русе има много дълбока традиция в джаза - там е най-старият джаз фестивал в България. Например Хилда прави много често проекти с Плевенската филхармония. С Милица Гладнишка плануваме нови изяви - тя е голям талант! Има една млада певица Велека Цанкова - много даровита и жива. Такъв е приемствен занаятът ни.