Михаил Билалов се завръща като мафиот
Актьорът изпълнява ролята на ексцентричен подземен бос в първия си комедиен моноспектакъл
/ брой: 230
Един оцелял подземен бос навършва 50 - библейска възраст за хората от криминалния свят. Но вместо стриптийзьорки с лачени ботуши си наема джаз бенд... Режисьорка на "Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър" е Лиза Шопова, авторка на текста е Ваня Николова, а специално място на сцената заема Ангел Заберски бенд: Ангел Заберски - пиано, Даниеле Фебо - контрабас, Александър Логозаров - китара, Стоян Янкулов-Стунджи - барабани, Димитър Льолев - саксофон, Арнау Гарофе - саксофон, Тодор Бакърджиев - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон. Премиерата е на 4 декември в зала 3 на НДК от 20 ч.
След култовата си роля на висша класа престъпник в сериала "Под прикритие" Михаил Билалов се превъплъщава в нов ексцентричен герой от ъндърграунда. С голямата си уста, черното си чувство за хумор и в компанията на личния си оркестър той минава като товарен влак през спомените за 90-те, за да се блъсне челно в днешните проблеми на улицата. На какво е заприличала сегашната престъпност? Как ще се отрази политическата коректност и третият пол на престъпния свят? Защо е хубаво, че в подземния бизнес не се раздават оскари? Какви са невероятните мъки, които търпи един богаташ? Как се издържа с четири бивши съпруги? Защо днешните мъже са заприличали на абсолютни женчовци? Защо днешните жени са заприличали на Испанската инквизиция? Къде изчезна добрият стар секс? Може ли Еди Редмейн и Бенедикт Къмбърбач да са новите секс символи и как ще заместят Брандо и Пачино в един нов мафиотски филм? "Сега момчетата си лягат с нощен крем за лице, а навремето си лягахме с пистолет под възглавницата. Накъде отива този свят, мамка му?", се пита мафиотът. Но накъдето и да отива, той продължава заедно с него...
"В началото героят ми си припомня с усмивка 90-те, които си бяха Джурасик парк за престъпници, само за да разбере как се е завъртял светът днес. Какво си е отишло и какво е останало на дъното на бутилката. Но за негово съжаление, не само че нищо не си е отишло, ами и всичко е с краката нагоре. В този смисъл спектакълът наистина е смях през сълзи", казва Михаил Билалов.