Мигрантите бягат от сушата и войната, за да срещнат насилие пред вратата на Европа

Джесика Камил Агуире
ДПА

Два малки испански анклава на северния бряг на Мароко са залети от мигранти, надяващи се да достигнат европейската територия. Ужасяващите обстоятелства в родните им страни - в много случаи утежнени от промените в климата - вещаят, че потенциалните мигранти ще направят всичко, но няма да се върнат обратно. Венсан, 27-годишен мъж от Камерун, се мотае пред супермаркет в Мелиля, малък испански анклав на северноафриканския бряг. Заедно с още няколко мъже от Западна Африка - повечето пристигнали след рисковани пътешествия до територията от 12 квадратни километра - той се надява да изкара няколко евро с разтоварване на бакалски стоки. Най-тежката част от неговото странстване е отминала. След изнурително пътуване от родния Камерун той е бил принуден две години да събира боклуци в Мароко, преди да успее да прескочи три огради и да стигне европейска земя. "Не беше лесно да премина", казва Венсан на скромния си испански език, научен през деветмесечното му пребиваване тук. "Полицията те бие с тояги, като се качваш на оградите." Венсан, който отказва да даде фамилното си име, все още носи белезите от сблъсъците с испанските и мароканските граничари и неуспешните опити да преодолее оградите с бодлива тел. Новопристигнали спят по улиците на Мелиля под уличните лампи. Те имат пресни рани по бузите, а някои куцат заради травмите от рискованото преминаване на границата. Градовете Сеута и Мелиля са разположени в Северна Африка, но принадлежат на Испания и са главните входни пунктове за хората, които се надяват да стигнат до Европа, а това обстоятелство далеч надхвърля възможностите на местните ресурси. Освен от сериозните страдания, които мигрантите понасят от ръцете на граничарите, правозащитни групи се оплакват, че много често властите направо ги връщат обратно, без да проверяват дали имат право на убежище - практика, която испанският парламент се опитва да узакони.
По данни на испанската правителствена делегация в Мелиля 14 хиляди души са се опитали през тази година да прескочат барикадата. От тях едва 2000 са стигнали до Испания. Други 2000, повечето от Сирия, са преминали през обозначените гранични пунктове, често с фалшиви документи. Това е най-голямата вълна мигранти от 2005 г. и мнозина в анклава я смятат за криза. "Всичко зависи от това какво се е случило в родните им страни", обяснява Хосе Паласон, основател на правозащитната група "Продеин". "Напоследък има повече сирийци заради конфликта. Има хора от Мали и Централноафриканската република, а също от други страни в Западна Африка", казва той. Но икономическите мигранти, за разлика от онези, които бягат от конфликти и преследвания, не отговарят на статута на бежанци. Те са изправени пред доста по-трудна правна битка, за да продължат за европейския континент. Голяма част от законите, определящи статута на мигрантите, включително Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., не отчитат новите видове изпитания, сред които са безчислените екологични заплахи, опустошаващи места като Сахел в Африка. В Сахел - полупустинна екосистема, граничеща с пустинята Сахара - са страните, от които произхожда мнозинството мигранти към Мароко. През 70-те и 80-те години сушата предизвика масов глад в много от страните в региона, а повечето климатични модели предричат още засушавания през следващите десетилетия. "Често младите мъже потеглят в търсене на възможности след суша и оставят жените да се занимават със земеделието", казва Алис Томас от "Рефюджи интернешънъл", автор на публикуван неотдавна доклад, в който се съобщава, че някои села са губили от 30 до 90 на сто от населението си, особено през години на суша.
Според Норвежкия съвет по бежанците заради природни бедствия през 2013 г. глобално се се преселили три пъти повече хора, отколкото заради конфликти. "Работните места в Западна Африка са обусловени от климата", казва видният учен от Университета на ООН Коко Уорнър. "Така че когато не могат да донесат зърно да изхранят семействата си, те започват да се придвижват през Северна Африка и накрая към Европа", добавя той. В Мелиля правозащитникът Паласон заявява, че прокарването на разграничителна линия между онези, които заслужават да пресекат границата, и онези, които не го заслужават, е изключително несправедливо. Особено когато отхвърлените се излагат на още по-големи рискове по пътя си към Европа.