Между театър и театър. По две
Интерпретации на пиеси по Бекет са в програмата на втория АСТ фестивал
/ брой: 245
Вечни въпроси на нови театрални езици в непознати пространства ще зададе ACT фестивал за свободен театър 2, който ще се състои от 14 до 18 ноември, съобщават организаторите от Асоциацията за свободен театър.
Пърформативно-мултимедийната акция на Валерий Пърликов "И, моя любов" проследява връзката на човека с Бог чрез любовта, ползвайки за драматургична основа текстове от Библията и сценариите: "Хирошима, моя Любов" от Маргьорит Дюрас, "Виридиана" от Луис Бунюел и Хулио Алехандро. Въпросите са свързани с промените в богословската парадигма преди и след Холокоста. Различен вид предизвикателство е пространството, в което се играе "Отровата на театъра" на Марий Росен. Драмата от Рудолф Сирера е изцяло независим проект, осъществен в зала Север на Народния театър "Иван Вазов". Сюжетът му чертае изтънчен капан, създаден от перверзния ум на Маркиз Дьо... (аристократ), за да проследи възможните предели на човешкото през образа на младия комедиант Габриел Дьо Бомон. Въпросите за човешкото и неговите граници са основни и в "ГогоДиди" и "Въображението мъртво си представете" - две постановки в програмата на ACT, които напълно различно интерпретират текстове на Самюел Бекет.
За "ГогоДиди" на автора Юлиян Петров с участието на Сотир Мелев и Даниел Викторов, основен фокус в интерпретацията на класическата пиеса е зависимостта на човешката съдба от обстоятелства, независещи от самия човек. В него Вярата и Съмнението (Владимир и Естрагон), хвърлени в Нищото и неспособни да съществуват един без друг, чакат Спасението (Годо) в свят, чиито единствени реалии са детските рисунки. Екипът поставя импровизационния принцип като основен похват, поради което и самият проект е определян като "Театрален джаз в две действия". Това прави още по-интересен изборът на място - "Студио 5". При "Въображението мъртво си представете" по Бекет текстът представлява диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство. Авторите Явор Костов и Янко Велков-Янец обаче превръщат диалога в моноспектакъл в мазето на ателие "Пластелин". Тук актьорът е буквално на "ръка разстояние" от зрителите и задачата му е да я въведе в изключително богата на символика визия.