Между културата на Духа и на... "МакДоналдс"

Живеем в свят на бързи обороти. Информацията ни залива отвсякъде - достатъчно е да включим телевизора, радиото, компютъра, или просто да слезем в метрото. Говорещите екрани се грижат да не останем встрани от шеметния новинарски поток на събитията. Пред очите ни рухват сгради, изригват вулкани, стават верижни катастрофи. Цели селища потъват в придошлите реки. Обезглавяват хора... На живо. В праймтайма. Показно. Кадрите се сменят. Следват съвети какво да пазаруваме, къде да се застраховаме, какви са последните постижения на фармацевтиката, достигнала немислими висоти, способна да ни успокои, възбуди, приспи, да ни вдигне кръвното налягане или да го свали, да ни разреди кръвта или да я сгъсти - каквото пожелаем. На мига и на една ръка разстояние, колкото до близката аптека.
Когато четох антиутопията "1984" на Оруел, последното, което си представях, е, че ще живея в свят, наподобяващ в отделни детайли описания от него - командите, идващи от големите екрани, са досущ като тези в романа му и неусетно те програмират в посока, известна единствено на посветените. Забързани и улисани да успеем или просто да оцелеем, някак се хванахме в капана на виртуалните светове. Изчезна инстинктът ни за самосъхранение, приехме апокалипсисите за нещо едва ли не в реда на нещата, а насилието - за част от всекидневието, махайки с ръка на поредната несправедливост и утешавайки се с нашенското: "Здраве да е!"
Някак не усетихме

как кичът превзе и се превърна в стил

на живота ни. Как изчезна разликата между високото изкуство и комикса. Как станахме всеядни, поглъщайки Биг Брадъри, Горещо, Сървайвъри и прочие. Когато си "всеяден", щом опиташ едно, защо да не опиташ и друго. "МакДоналдс"-културата се оказа примамливо лесна за "сдъвкване". Всъщност направо за поглъщане наготово. Каквото - такова. Минеш ли веднъж границата обаче, всяко следващо пресичане става все по-лекомислено и лесно, а просторите - необятни. Поводите да казваме "ударихме дъното" се множат във всякакви посоки. Но аз мисля, че не сме! Защото там, накъдето сме се запътили (или са ни запътили), дъно няма.
Проучвания алармират, че все по-рядко купуваме и четем книги. И възрастните, и подрастващите. Стресиращи са фактите за функционалната грамотност на учениците ни, а ръстът на неграмотните впечатлява малцина. Служебното правителство публикува тези дни стратегия, според която проблемът ще започне да се решава през... 2017 г. Понеже преди това ще кипи бюрократично нормотворчество на пълни обороти под формата на всякакви документи и екшън планове.
На фона на случващото се втора поредна година фондация "Устойчиво развитие за България" и фонд "Русский мир" събират край Варна в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия"

български и руски учени

заедно с авторитетни представители на българската култура и учителство в търсене на конкретни решения, обмяна на опит и идеи за връщане към изконните общочовешки ценности. Идеята на тазгодишния международен семинар "Руската литература и изкуство - за формиране духовната култура на учениците" бе чрез богатството на руската литература и изкуство, чрез творчеството на великите руски творци - поети, художници, музиканти, чрез богатството на руския език да се разкрият методи и възможности за формиране на духовната култура у учениците, като се свърже това със съществуващите многовековни исторически връзки между България и Русия.  
Сложен, непредсказуем, взаимозависим и опасен - като такъв определи в лекцията си нашия свят проф. Константин Колин - гост-лектор на семинара. Цивилизацията ни преживява системна криза, чиито последствия трудно можем да прогнозираме. Напълно вероятно е за човечеството да настъпи "часът на истината", когато приоритетни и жизнено важни ще станат не развитието на икономиката, промишлеността и технологиите, а онези нравствени ценности, които ще определят целите и смисъла на цялото последващо развитие.
Славянският свят има особено място в развитието на човечеството благодарение на собствените си духовни ценности. Те са сформирани на базата на традицията на славянската култура, в чиито основи лежи православието. Нейни отличителни черти, към които трябва да се обърнем днес, възпитавайки подрастващите, са грижа за околната среда, уважение и търпимост към хората - независимо от етническата и религиозната им принадлежност, нивото на образование и положение в обществото, отговорност за съхраняване живота на планетата.
Динамиката на промените, манипулирането на съзнанието чрез технологиите на "меката сила", както и

грандиозното "културно дивачество"

подменящо културата с шоу бизнес, водят до появата на фрагментарно "клипово" мислене, създават навици за сортиране на готова информация и загуба на способността за анализиране. Ето защо темата за културата не може да бъде отделена от темите за националната, а и за глобалната безопасност. Днес сме свидетели на война за ценностите и на война за човешките души, подчерта проф. Колин. Особено на младите. Затова не можем за стоим настрана и да загърбваме проблемите, чиито последици ще имат огромна разрушителна сила върху обществата ни.
"Културното наследство" и "културните ценности" са елементи на "меката сила" в съвременния свят и политика, и като такива ги анализира д-р Михаил Шабалов от Държавния институт по печата на Русия. Той припомни на аудиторията колосалните възможности на руската култура и православието за духовно-нравственото възпитание на учениците. Историческата памет и паметта за ценностите и гражданските идеали на славянските народи, и в частност на българския и руския, са от особено значение за съхраняване връзките помежду ни, беше акцентът в лекцията на проф. Борис Тарасов от Литературния институт "А.М. Горки". Интересен опит в тази посока сподели проф. Марина Новикова от Държавната академия за славянска култура - Москва.
Първо и задължително условие, за да въздейства с цялата си красота и богатство руската литература, е формиране у учениците на способност за функционално грамотно четене. Проф. Маргарита Русецкая, ректор на Държавния институт за руски език "А.С. Пушкин", акцентира върху две главни цели на четенето - получаване на информация и на естетическа наслада, а проф. Алла Антипова от Московския държавен педагогически институт обърна внимание на училищния урок като място за активно изучаване на руската литературна класика. 
Мястото и ролята на руската литература и изкуство във формирането на българската интелигенция в миналото и сега беше тема на лекцията на д-р Емилия Лазарова, която разсъждава върху смисъла на духовните послания. Красотата на музикалното творчество на руските композитори беше представена чрез изпълнение на живо на творби на Мусоргски и Шостакович от проф. Жени Захариева.
Българските педагози имаха възможност да се включат активно с въпроси и да споделят собствен опит по време на дискусиите. Към тях се присъединиха с впечатления и размисли за руската литература и изкуство писателите Лъчезар Еленков и Йордан Милев, художникът Венелин Вълканов и изкуствоведът Олга Маркова. Началото е поставено. Предстои работа. Защото бъдещето - нашите деца, е в нашите ръце, в нашите усилия и в нашето постоянство. От нас зависи какво ще им завещаем и към какво ще ги приобщим - към културата на Духа или към тази на "МакДоналдс".