Между Деня и Нощта на музеите

На 18 май бе Международният ден на музеите, който се отбелязва вече 39 години, и всички наши музеи го честваха. Утре, на 21 май, за 12-и път ще се състои Нощта на музеите - френска инициатива, която вече се организира едновременно в цяла Европа. Тази година в инициативата се включват необичайно много музеи и галерии в цялата страна. Ако търсим символика, можем да вместим между Деня и Нощта целия съвременен живот на българското музейно дело, чиято 160-а годишнина от създаването честваме тази година.
Преди Деня на музеите председателката на образователната комисия в парламента Милена Дамянова организира прелюбопитна среща между директори на училища и директори на музеи от страната. Темата: "Музеят в училището - училището в музея". В повечето европейски страни участието на музеите в образователните програми на средното училище отдавна е практика. У нас досега по въпроса се говори рядко, а първата работа след началото на прехода бе да се закрият образователните отдели в музеите. За икономии. В последните години развитието на образователни дейности в музеите започна да се възвръща, но е оставено на активността на ръководителите им и на личната инициатива на учителите да организират посещения на учениците си. Примерно, в Националния политехнически музей са подготвили програми по физика, химия и музика, по думите на директорката Екатерина Цекова. РИМ в Пловдив пък е подредил мини природонаучен музей в една от детските градини. Примерите не са единични. Има и училища, които подреждат свои музеи. Например училището "Св. св. Кирил и Методий" в Брегово е пресъздало килията на Паисий в един ъгъл на приземния коридор. За пръв път сега обаче се заговори за целенасоченото участие на държавата и на общините в този процес.
 Един от големите проблеми пред възможността обучението да бъде обвързано с музеите се оказа наредбата за извеждане на учениците от училище, която е трябвало да бъде изработена от министерствата на туризма и на образованието след поправките в Закона за туризма, но от 2013 г. досега това не е направено. Според действащата наредба за ученическия отдих от 2006 г., за всяко еднодневно извеждане на деца и ученици извън детските градини и училищата се изисква отделна декларация от родителите. Затова в момента посещенията в музеи не са обособени отделно, а се подчиняват на общото изискване. Само че екскурзия и "уроци" в музея са твърде различни неща. Първият резултат от форума в НС е, че зам.-министърът в МОН Диян Стаматов пое твърдия ангажимент правилата за организирани занимания извън училище и конкретно за посещенията в музеи да бъдат спешно облекчени и от следващата учебна година родителите да подписват декларация за съгласие само веднъж - на 15 септември. Чрез задължението си за контрол над изпълнителната власт парламентът ще проследи изпълнението на това обещание, декларира Милена Дамянова. 
Това обаче е повече техническата страна на въпроса. Основният проблем е липсата на визия досега за ролята, която музеите трябва да имат за "оживяване" на учебния процес и за по-ефективното усвояване на знания от страна на учениците. Държавата намали специалистите, защото не вижда музеите като инструмент за изграждане на култура у нацията, смятат повечето анализатори. Музейни директори споделиха дори случаи, когато при кандидатстване с проект в някакъв конкурс министерска чиновничка попитала: "За да участвате, трябва да произвеждате нещо. Вие какво произвеждате?" Ние произвеждаме национална идентичност, заяви директорът на Националния етнографски институт при БАН доц. Петко Христов. И напомни, че хуманитарните науки не са предвидени за финансиране сред направленията, които могат да кандидатстват в новата оперативна програма на МОН за наука и образование. Непрекъснато се говори, че на децата не им е интересно в училище, че им се преподават неща, които "са далеч от техните интереси в днешно време", а в същото време твърде слабо се използва една форма на обучение, която може да бъде изключително полезна. Защото в музея децата пропускат знанието и през емоциите си, а това винаги води до по-добро усвояване на онова, което им се преподава. ДУМА и друг път е писала за задължителните часове в музей по различни предмети, които в Полша например са включени в учебните програми - от детската градина до ХІІ клас. На форума в НС също стана дума за тази практика. Посещенията в музеи да бъдат вписани като задължителни в учебните програми по история и по география, поискаха директори на училища и ръководители на музеи. Според Милена Дамянова и зам.-министъра на културата Бони Петрунова един от вариантите за насърчаване на уроците в музея е те да бъдат включени като част от националните образователни програми, които всяка година се одобряват от парламента. Би могло да се намери и възможност "музейното обучение" да бъде финансирано с евросредства чрез новата оперативна програма на МОН "Наука и образование за интелигентен растеж".   
Засега обаче това са само добри пожелания, а една наистина тъмна, "нощна" страна на музейното дело е оскъдното финансиране. В началото на годината министър Вежди Рашидов се похвали, че тази година парите за музеите са увеличени с 40 на сто, но заплатите на работещите в тях специалисти продължават да са между 380 и 460 лв., особено на младите, и всъщност родолюбивото си дело те вършат от гол ентусиазъм. Близо 3 хиляди души работят в 204-те музея и галерии в България, над 1000 са висшистите. Миналата година музеите дори излязоха на протест. България се представя навън главно с музейни находки, високопоставените гости също ги водят из нашите музеи, а същевременно хората, които работят в тях, които са висшисти, владеят езици, са изправени до стената, заяви тогава доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. И напомни също, че не се отпускат пари за реставрация на експонатите, за обработка на фондовете, и на музейните работници постоянно им се налага да импровизират.  
Освен това основна характеристика на съвременните музеи и това, което ги прави атрактивни за публиката, са модерното оборудване, дигитализацията, използването на ИКТ, но повечето наши музеи - поставени на финансова гладна диета, могат само да мечтаят за подобни неща. За съжаление и по време на дискусията в парламента представителите на властта не дадоха особени надежди по отношение на финансирането. По-скоро прозвуча познатото: "Пари няма, действайте!"
 Тук обаче основният проблем е, че намалената цена за ученически посещения удря по и без това мизерните бюджети на музеите. Лидерката на Синдиката на българските учители Янка Такева охлади ентусиазма за пари от новата оперативна програма, като напомни, че тя вече е одобрена от Брюксел и промени в нея вече не може да се правят. Такева обаче оптимистично обяви, че преговаря "загубите" да бъдат компенсирани с бюджет 2017. Повечето от участниците приеха скептично думите й.
В много държави учениците посещават безплатно музеите, но държавата и общините задължително финансират тези посещения, напомни директорката на Националния военноисторически музей Соня Пенкова. И постави другия болен проблем - за квалификацията на музейните дейци и съответно на учителите за обучение на учениците чрез уроци в музея. Според оповестено неотдавна проучване голямата част от музеите в страната нямат образователни отдели, а лекции при колективни посещения на ученици изнасят главно уредниците, които нямат педагогически опит и нагласи и ефектът не винаги е добър. Цялостна образователна програма музеите у нас нямат, с много малки изключения. Учителите пък не познават музейната специфика и възможности и също не могат да се възползват от предимствата на такова обучение. Според Милена Дамянова трябва да се заделят поне 1 млн. лв. за това сътрудничество, включително за педагогическо обучение на музейните дейци и за съвместни програми училище-музей. Засега обаче този милион е само хипотетичен.
Една от интересните идеи за обучение на децата чрез живите свидетелства на историята е на хората от Музея за история на София - от тази есен те ще изнасят уроци в училище по програмата "Музей в куфар", обяви кметът Йорданка Фандъкова. Договорихме се МОН и МК да подпишат споразумение, като се създаде и център за педагогическо обучение на музейни дейци, съобщи Янка Такева. По думите й в момента се подновява практиката учителите да имат карти за безплатно посещение на музеи. СБУ настоява дарения за музеи, читалища, библиотеки и училища да се приспадат от облагаемите с данък печалба приходи на бизнесмените. Това бе подкрепено и от зам.-кмета на София по културата и образованието Тодор Чобанов. Според него билетите за ученици трябва да останат на преференциални цени, а обучението им в музеите да се заплаща чрез разходните стандарти, които училищата получават за извънкласни дейности. Той предложи министерствата на културата и на образованието да изготвят карта - обучението по кои предмети и с колко часа ще се осъществява в музея. 
 По време на форума в НС не стана дума обаче за друга огромна опасност, която е надвиснала над музеите. Нов проект на Закон за концесиите, пуснат за обществено обсъждане от правителството и лансиран от министър Томислав Дончев, предвижда обекти на културно-историческото наследство, разкопки, музеи и... затвори да могат да се отдават на концесия. Поставянето на музеи и затвори в един режим е наистина чудесна хрумка. Няма пари общината за музея - освобождава се от него, като го харизва на някого. А доколкото музеите са научни институции и по същество, и според определението на международния комитет ИКОМОС, това ще бъде наистина световен и невиждан иновационен "принос" на България - наука на концесия! Отгоре на всичко се предвижда да се премахне ограничението за максимален срок за концесиите 35 г. А връх на безумието е, че новият закон ще позволи държавата и общините... да плащат на концесионера, ако се предполага, че той няма да печели от концесията! Ако правителството одобри подобен проект и го внесе в парламента, може да се предположи каква нова буря ще се извие над главата му. Ако пък пробута подобно безумие по познатия силов начин, над музеите ще се спусне перманентна непрогледна Нощ...