30 Май 2020събота22:16 ч.

Метрокупон и силни усещания

/ брой: 205

автор:Валентин Георгиев

visibility 900

Преди дни властта си спретна истински фанфарен спектакъл с откриването на новата отсечка на метрото в София. То не бяха снимки за спомен, не бяха хвалби, не бяха възторжени оди за светлото бъдеще. А "черешката на тортата" - присъствието на самия Барозу, идваше да подскаже за "историческия" характер на събитието. Нищо, че никъде в нормалните държави, които редовно даваме за пример, чак такова чудо едва ли някой би сътворил. Да сте чули например Меркел или Камерън да режат лентите на метростанция или на десетина километра отсечка от магистрала? Няма и да чуете.
У нас обаче този често повтарящ се фарс, издигнат в ранг на държавна политика, блесва още по-силно на фона на стряскащата статистика от зачестилите случаи на транспортни аварии и инциденти. Което още повече подсилва чувството, че и мисленето, и действията на "отговорните фактори" са работа "на парче", без цялостна визия и стратегия за развитие на сектора. 
Няколко пресни примера. Преди 2 седмици фабричен дефект в електрическата система причини пожар, който изпепели до основи автобус на градския транспорт в столицата. Превозното средство е само на три години и половина, чешко производство. По същата линия обаче се движат още 12 такива газови автобуса, които след инцидента не са спрени. Но ако това е първият случай на подобен инцидент в столицата от началото на годината, то статистиката за страната е далеч по- стряскаща - изгорелите като факла пътнически автобуси са 36. В Пловдив пък за четвърти път за последния месец се скъсаха тролейбусни жици, като при една от авариите именно скъсана жица буквално преряза на две 42-годишна жена.  
За какво говори всичко това? Не може просто да се биеш в гърдите, че си едва ли не първостроител на модерната инфраструктура на съвременна България, а в същото време да зарежеш на доизживяване съпътстващите я дейности и мрежи. 
Вярно, през годините държавата се "освободи" от доста от тях, като ги прехвърли на общини и частни фирми. При хроничния недостиг на средства обаче занемаряването им става все по-рисково за живота и здравето на пътуващите. Не помагат нито периодичното вдигане на цените на градския и междуселищен транспорт, нито уж засилените проверки и по-строги изисквания при техническите прегледи. По данни на "Пътна полиция" всеки ден у нас се движат 22 хиляди автобуса - голяма част от тях морално остарели. Близо 40 на сто са на възраст над 20 години. А да не припомняме и друга болна тема - за факлите и потенциалните "пътуващи ковчези" с БДЖ...
Затова нека не се залъгваме - тоталното нехайство към транспортните средства и инфраструктура, както и липсата на всякаква дисциплина, днес са повсеместни. А за гражданите преживяванията на път са си истински силни усещания, не PR купон. 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 580

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1663

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 463

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ