Метрокупон и силни усещания

Преди дни властта си спретна истински фанфарен спектакъл с откриването на новата отсечка на метрото в София. То не бяха снимки за спомен, не бяха хвалби, не бяха възторжени оди за светлото бъдеще. А "черешката на тортата" - присъствието на самия Барозу, идваше да подскаже за "историческия" характер на събитието. Нищо, че никъде в нормалните държави, които редовно даваме за пример, чак такова чудо едва ли някой би сътворил. Да сте чули например Меркел или Камерън да режат лентите на метростанция или на десетина километра отсечка от магистрала? Няма и да чуете.
У нас обаче този често повтарящ се фарс, издигнат в ранг на държавна политика, блесва още по-силно на фона на стряскащата статистика от зачестилите случаи на транспортни аварии и инциденти. Което още повече подсилва чувството, че и мисленето, и действията на "отговорните фактори" са работа "на парче", без цялостна визия и стратегия за развитие на сектора. 
Няколко пресни примера. Преди 2 седмици фабричен дефект в електрическата система причини пожар, който изпепели до основи автобус на градския транспорт в столицата. Превозното средство е само на три години и половина, чешко производство. По същата линия обаче се движат още 12 такива газови автобуса, които след инцидента не са спрени. Но ако това е първият случай на подобен инцидент в столицата от началото на годината, то статистиката за страната е далеч по- стряскаща - изгорелите като факла пътнически автобуси са 36. В Пловдив пък за четвърти път за последния месец се скъсаха тролейбусни жици, като при една от авариите именно скъсана жица буквално преряза на две 42-годишна жена.  
За какво говори всичко това? Не може просто да се биеш в гърдите, че си едва ли не първостроител на модерната инфраструктура на съвременна България, а в същото време да зарежеш на доизживяване съпътстващите я дейности и мрежи. 
Вярно, през годините държавата се "освободи" от доста от тях, като ги прехвърли на общини и частни фирми. При хроничния недостиг на средства обаче занемаряването им става все по-рисково за живота и здравето на пътуващите. Не помагат нито периодичното вдигане на цените на градския и междуселищен транспорт, нито уж засилените проверки и по-строги изисквания при техническите прегледи. По данни на "Пътна полиция" всеки ден у нас се движат 22 хиляди автобуса - голяма част от тях морално остарели. Близо 40 на сто са на възраст над 20 години. А да не припомняме и друга болна тема - за факлите и потенциалните "пътуващи ковчези" с БДЖ...
Затова нека не се залъгваме - тоталното нехайство към транспортните средства и инфраструктура, както и липсата на всякаква дисциплина, днес са повсеместни. А за гражданите преживяванията на път са си истински силни усещания, не PR купон.