Методика ограничава достъпа на пациенти до рехабилитация

Методика на МЗ за субсидиране на лечебните заведения през 2015 г. ограничава достъпа на пациенти до рехабилитация и долекуване, съобщи председателката на Асоциацията на българите боледуващи от астма (АББА) Диана Хаджиангелова. Тя поясни, че според методиката от т.г. право на долекуване и рехабилитация имат само пациенти с експертно лечение на ТЕЛК за загубена работоспособност над 50%, включващо диагноза неспецифични белодробни заболявания. От АББА на 23 март направили запитване в МЗ дали трябва човек да се инвалидизира, за да ползва рехабилитация или долекуване, но още не са получили отговор. От друга страна, тази разпоредба обрича специализираните болници във Велинград, Искрец и Роман, коментира за ДУМА Хаджиангелова. Досега само 1/4 от пациентите в тези заведения са били с ТЕЛК-ови решения. Ако занапред е така, 3/4 от болните няма да имат достъп, а лечебните заведения ще фалират и тогава никой няма да има възможност за рехабилитация, прогнозира Хаджиангелова. Когато през 2005 г. се създаде Конфедерацията за защита на здравето (КЗЗ), имаше листи на чакащите, сега те пак ще бъдат въведени, отново се говори за лимитиране, коментира председателката на АББА. Тя припомни, че вече година "отлежава" готовата Национална програма за превенция и контрол на ХОББ, бронхиална астма и алергичен ринит, разработена по времето на министър Таня Андреева, и не й е даден ход. По същия начин стоят нещата и с Националната програма за незаразни заболявания, в същото време няма регистри за хората с хронични заболявания. Без такива регистри трудно може да се предвиди колко пари да се отделят за лечение, коментират от пациентските организации.
У нас много се говори за профилактика, правят се много неща за лекарствената политика, но не се прави нищо за рехабилитация и социална адаптация, коментира Владимир Томов, председател на Национален алианс на хората с редки болести. Той подчерта, че Европейската директива за трансгранично здравно обслужване дава много възможности за лечение в чужбина. Малцина обаче знаят, че тя дава възможност на болни, за които няма лечение или регистрирани лекарства у нас, може да получат в чужбина и като се върнат в България, касата да реимбурсира. Томов обясни с недостатъчната информация на хората малкия брой на заявленията за лечение в чужбина, подадени в нарочна комисия в НЗОК.
От Асоциацията на родителите на деца с епилепсия алармираха, че са принудени да пътуват в чужбина, за да купят лекарства за близките си с епилепсия. Припомняме, че става въпрос за евтини и ефикасни лекарства, но за производителите не е изгодно да ги предлагат у нас, тъй като таксите са много високи.
От КЗЗ се оплакаха, че МЗ нехае за представителността на пациентските организации. Макар че през 2011 г. КЗЗ, първата национално представителна организация, от началото на т.г. чака да бъде обновена представителността й, поради което от организацията смятат, че МЗ не спазва критериите и проявява избирателност и предпочитания към определени пациентски организации.