Меркел отложи края на света

В петък краят на света може да дойде, може и да не дойде. Но прогнозите на тези, които предричаха край на ЕС заради криза на еврозоната, не се сбъднаха. Даже Гърция не бе оставена да фалира. Тези дни излезе един доклад на американското разузнаване http://www.dni.gov/files/documents/GlobalTrends_2030.pdf, според който ако не беше направено усилието да се спаси Гърция от фалит, непреките загуби за ЕС щяха да са осем пъти по-високи от цената на фалита на Леман Брадърс в САЩ през 2008 г. Сума не е посочена, но четвъртата по големина банка в САЩ бе ликвидирана от Конгреса на САЩ, който похарчи за това удоволствие 700 милиарда долара.
Ако Гърция беше фалирала, щеше да излезе от еврозоната. А това значи да излезе и от ЕС, защото сегашните договори не предвиждат вариант страна-членка, която е член на еврозоната, да излезе от нея. Образно казано, фалитът на Гърция щеше да завихри "перфектната буря", която щеше да помете ЕС. Сигурно мнозина помнят сценарии, според които не Гърция, а Германия излиза първо от еврозоната и връща дойчемарката. Естествено, че това би бил краят на еврото и на ЕС. Ние вече преживяхме разпадането на една империя. Две провалени империи за един човешки живот е прекалено много.
Меркел е строга господарка. Тя отдавна знаеше, че ще трябва да се плати за масрафа на гръцките прахосници, но ги държеше под напрежение до последно. Браво на нея, много я критикуват, но е изключителен лидер.
Излизането на Гърция щеше да прекрои геополитическата карта, защото Русия чака своя реванш след края на студената война. Може би и този аргумент е бил отчетен, макар че за него американското разузнаване на споменава в публично достъпните си анализи.
С посещението си в Атина през октомври, когато някои екстремисти я поздравиха с пречупени кръстове, Меркел даде знак на гърците, че няма да бъдат изоставени. Мнозина не я разбраха тогава, защото тя не го изрази гласно. Седмици по-късно всички проумяха. Колкото и да са различни с Франсоа Оланд, двамата с Меркел установиха нужното ниво на разбирателство, за да се въведе дисциплина в най-слабото звено на еврозоната - банковата система. Доверието на пазарите бе осигурено и европейците могат сравнително спокойно да посрещнат Коледа. Набелязват се по-дълбоки реформи на Евросъюза, но те ще дойдат след европейските избори през 2014 г. Засега никой не иска да уточнява какви точно реформи, за да не налива вода в мелницата на евроскептиците. Една изпусната дума, и те взели, че ги спечелили. Ако на времето бившият ирландски комисар Чарли Маккриви не беше казал, че не е чел Лисабонския договор, неговите сънародници нямаше да го отхвърлят на първия референдум през 2008 г. А ако тогавашният комисар Фриц Болкенщайн през 2004 г. не беше уплашил европейците със своята директива за либерализиране на сектора на услугите, Франция и родната му Холандия нямаше да отхвърлят Европейската конституция през 2005 г.
Затова лидерите са предпазливи. Проблемите се решават дискретно. Ако дадена страна създава проблеми, както беше случаят с Италия при Берлускони, сменя се лидерът. Ако лидерът е избран с голямо мнозинство, както Орбан в Унгария, той се вкарва в правия път. Интересен е случаят с Румъния, където само с една поздравителна телеграма Барозу предреши политическото развитие. Президентът Траян Бъсъску, който е смъртен враг на победителя на изборите Виктор Понта, искаше да използва правото си да не го посочи за премиер, въпреки че социално-либералната коалиция на Понта взе 60% от гласовете. А Понта кроеше планове отново да организира импийчмънт на непопулярния Бъсеску, чийто втори мандат изтича в края на 2014 г.
Как Барозу реши проблема? Просто изпрати поздравителна телеграма, в която изрази надежда да работи с "премиера" Понта, и да "продължи да работи и през следващите години" с президента Бъсеску. Два дни по-късно Бъсеску връчи мандата на Понта.
Европа се промени тотално, защото вече всички разбраха, че за добро или за лошо сме едно цяло, и че проблемите дори на малка и отдалечена страна могат да съборят цялото домино. Европейската комисия наблюдава съдебната система на България и Румъния, но оттук нататък ще наблюдава икономиката, финансите, а също и данъчните измами, прането на пари във всички страни-членки. Богатствата на мафията ще се конфискуват по олекотени процедури навсякъде. Някои се мръщят на нарушения си суверенитет. Но има един лесен начин да не ти се бъркат - просто да бъдеш изряден. Клубът на изрядните е много тесен. Те са и най-взискателни към останалите.
Къде сме ние с гайдите? Ако слушаме премиера Бойко Борисов, ние също сме за пример на всички останали. Истината е, че ни гледат с подозрение, но понеже народът ни е патологично търпелив и издържа на всякакви лишения, оставаме извън полезрението на шефа на групата за бързи действия, суперкомисаря по икономиката и финансите Оли Рен.
Флагматичният финландец, който в тогавашното си качество на комисар по разширяването ни пусна в ЕС, стиска палци да не му се случи отново да се занимава с нас. Пожелаваме му го.