Меркел, непредвидимата

Когато е ядосана, Меркел казва "Sch....!" /от Scheiße - т.е. лайно/, без да се притеснява, че се намира в Кемп Дейвид при Барак Обама, защото става дума за евентуална загуба на състезание от Шампионската лига по футбол. Това разказва журналистът Николаус Бломе. Неговият колега Щефан Корнелиус обаче твърди точно обратното: "Тя се умълчава и погледът й става много страшен. По време на пътувания в чужбина канцлерката се държи на разстояние от някои хора, например от германските посланици. Явно в нейните очи тези хора и без друго говорят прекалено много, без да кажат нещо конкретно, като се самоизтъкват прекомерно."

Тя не прощава

Дали обаче е така или не, си знае само канцлерката, която е прочута със слонската си памет - също като тази на Хелмут Кол. Бломе разказва, че Меркел обичала да "забива" събеседника си с някоя негова случайно изпусната реплика, казана преди години. Или да "тормози" Владимир Путин, цитирайки му по памет всевъзможни екзотични статистически данни. Той пък междувременно се опитва да й връща топката по сходен начин.

Освен това Меркел помни почти всяка мимика и всеки жест, с които нейни съпартийци от Християндемократическия съюз волно или неволно са я засегнали, без значение преди колко години е станало това. Подобни неща канцлерката не забравя никога.

Всъщност да се пише за това каква е Ангела Меркел, е безкрайно трудно. Тя изобщо не разговаря с тези, които възнамеряват да пишат за нея книги, в които да я описват. И това е обяснимо, тъй като целият авторитет на Меркел се крепи на непредвидимостта й. Тя самата едва ли би се съгласила с подобно определение. Ако я попитат, най-вероятно би заявила, че авторитетът й се гради на способността да не спира да мисли върху някой проблем и да е наясно какво би трябвало да знае в даден момент, когато й се наложи да го покаже.

Мениджмънт на очакването

Ако станеше предвидима, Меркел би изгубила част от влиянието си - както в управляващата коалиция в Берлин, така и в Брюксел и в света. И преди всичко - тази предвидимост би отдалечила Ангела Меркел от самата нея. Тя е политик, който живее изключително от способността да учи все нови и нови неща.

Както например при едно пътуване в Южна Америка, по време на което желанието на Меркел да се срещне с максимум интересни събеседници и да разговаря с тях било очевидно. Ако би имало как, канцлерката би предпочела да съкрати цялата държавна програма на пътуването в името на тази цел. Затова и авторите на книги за канцлерката - като Бломе и Корнелиус - изобщо не претендират, че познават политическата личност Меркел. И двамата обаче смятат, че от нея не може да се очаква да поднесе някоя забележителна реч, посветена на европейската криза - основната причина е, че канцлерката не желае да е предвидима. Изкуството на Меркел да премълчава детайлите за нещо, което предстои, може да се нарече "мениджмънт на очакването".