Мераклии за власт много...

Минал-неминал денят на еврозборите, и Бойко Борисов, окрилен от резултата си, пак изпълни телевизионните екрани с ругатни по управляващите и с крясъци: "Да си подават оставките и да се махат!", до него - Цветан Цветанов пак потрива ръце, зер СРС-та може пак да му паднат... Грозно, та грозно.
Още в началото на промяната пролича, че у нас има много мераклии за власт. Сега, 25 години откакто сме в преход, кандидатите за управници стават все повече. Множат се със скоростта на светлината! За жалост ние, "електоратът", "лошият материал", винаги сме потерпевши. Уж си ги избираме властниците, пък все неуспешно се ориентираме и вече четвърт век попадаме на неподходящи водачи. Гласуваме, но все повече без желание. От една страна, на евроизборите гледахме като на вътрешни, от друга - не отидохме да изберем тези, които ще оправдаят доверието ни. Днес какви ли не партии, сдружения, обединения, алианси, блокове и т.п. ни натрапват "лидерите си", които "щели да ни оправят"! Застават пред нас на екрани, чрез всички медии ни уверяват в правотата си, във възможностите си, в желанията си да се справят със злините в обществото, в икономиката ни, в целия ни дълъг, мъчителен и труден преход, дето не му се вижда краят! Как да им вярваме? Две трети от народа си останаха вкъщи в неделя и ей го резултатът - всъщност ниската активност сработи в услуга на ГЕРБ, които своя си електорат успяха да откарат до урните. 
Нас ни учеха, че скромността краси човека, че всеки трябва сам да може да преценява възможностите си. И да не се "самопредлага", а да остави делата си да го представят пред обществото и пред хората. Но сега пред нас се изправят "водачи", които открито и самонадеяно заявяват, че са най-подходящите да ни водят, да ни управляват. Как да вярваме на този, който демонстративно и многократно заявява, че "той и само той е този, който е най-подходящият" - за евродепутат, за премиер, за вътрешен министър и за прочее високи постове! За тези отговорни длъжности се изискват знания, умения, качества, характер! За такива случаи от време оно си има приказка: "По делата им ще ги познаете". А народът ни тъй дума: "Умряла му е циганката, дето трябва да го хвали!" И още един друг мъдър народен съвет има: "Не го слушай какво приказва, ами го гледай какво прави!"
Не е полезна и прекалената скромност, но и самоизтъкването, което стана патент на стари и нови политици, буди силно съмнение и недоверие. Нали е важно да се докажеш, че си не само чист и интелигентен човек, не само имаш добри намерения, но и че можеш да оправдаеш народно доверие, да работиш за България не на думи, а на дела, да постигнеш добри резултати в управлението на производствени, икономически и политически процеси.
 Отдавна са назрели нуждите ни от добре подготвени, обучени специалисти за управление. И с това трябва да се заемат университетите и институтите ни. Защото сега как да проверим управленските възможности, ръководните умения на бъдещите си властници? Как да ги проучим що за хора са? Как да ги "тестваме" тези многобройни днешни мераклии за власт? Тя властта не чак толкова много у нас, но затова пък кандидатите за нея са ни много! Как да ги изпитаме? Все на това "проба-грешка" ли ще се надяваме!? Та ние 25 години все така си избираме властниците - за този ще гласуваме, много са му добри обещанията! И после оставаме излъгани.
 Както за всяка важна длъжност има изпитателен срок, така и за управленците ни трябва да има подобен проверовъчен изпит. И те много бързо трябва да се докажат за по-нататъшната си дейност като властници. Не трябва да се чака хорско недоверие, народен протест, та да им кажем в един момент, когато са направили белите, че не ги харесваме. А после да ходим за гъби, когато трябва да гласуваме и когато под 30 на сто от българите изберат някого, после пак да ходим да протестираме, когато пак ни стоварят белите си на главите.   
 Лошото е, че у нас трайно се настани нетърпението, непризнаването, отричането на качествата на другия, на този, който в момента управлява. Надделяват егоизмът, злобата, а това са най-вредните качества за всички хора, особено пък за този, които иска да е управленец. Що за човек е този, който - щом му замержелее власт, ругае като каруцар управлявалите преди него? А на тези, които не отидоха да гласуват в неделя, нека им е обица на ухото това, което се случи. Хайде да си кажат с ръка на сърцето, това ли искаха - да ги възседне отново ГЕРБ?