Медицинска единица

Дългоочакваната интегрирана иформационна система за хората с увреждания вече е факт. Тя далеч не е просто списък на български граждани, които имат група инвалидност или процент нетрудоспособност. Целта й е да провежда наблюдение и да прави оценка на държавните политики за хората с увреждания. Тя дава надеждата, че най-сетне не само обществото, но и институциите може да престанат да гледат на тези хора като на "медицинска единица", над която тежи догмата на процент нетрудоспособност.
След методичното затриване на известните в миналото у нас ТПК-та, днес единственото, което знаем за мястото на хората с увреждания на пазара на труда е, че... едва 10% от тях получават шанс да работят. Едва на 10 на сто от тях се гледа като на хора, чийто труд има принос към обществото.
Мнозина с носталгия биха казали: "Това е част от "продуктите" на демокрацията". Това е продукт на нашата, българската демокрация. Защото в развития свят на предприятията, в които работят хора с увреждания, държавата възлага специални поръчки. И тези хора се чувстват полезни на обществото. А на нас, българите, ни остава да цъкаме от възторг как украински инженер-строител, режисьор, социален работник и пътешественик обикаля света на инвалидна количка по маршрута на олимпийския огън.
Близо четвърт век от началото на прехода все още по улиците на българските градове не се срещат хора на инвалидни колички. И днес техните проблеми все още са сведени единствено до възможността да имат достъпна среда, за да могат като всички останали нормално да ходят и да се връщат от работа. Докога така?