МЕЧТИТЕ СА ВЪВ ВЕЧНОСТТА...

Георги Н. Николов

В своеобразния предговор "Любезни мой читателю" към новия си сборник, дело на изд. "Български писател", авторът Ангел Симеонов споделя: "В ръцете ти, случайно или не, е попаднала моята десета поетична книга - "Любов като насън" - 106 стихотворения, написани през последните две години; 2000 стиха в една изстрадана изповед - "рана, жигосана със огън и метал, и в сълзи кървави обляна...". Бих бил дълбоко удовлетворен, ако някой от стиховете ми докосне душата и трепне в сърцето ти..." Без преувеличение ще споделя, че очакванията на твореца се радват на взаимност. По страниците е съградена неспокойно пулсираща цветна вселена. Интимен микрокосмос, поставящ акцент върху тленната обожественост на съвременното личностно "аз". Всъщност - трудно разгадаемо, енигматично с многопластовата си структура. Задъхано търсещо себе си сред рояк от подобни люде. В труден полет над равнодушието на света, или приласкано в лоното на споделените надежди.
Поетичният талант на Симеонов граничи с безкраен хоризонт, лъчисто озарен в далнината. Окъпан в светлина, върху гръдта на която овладяното му дарование изсича дълбоки философски послания. Взети заедно, те съграждат смисъла на битието, в което съществуваме. Разкриват ритуала на човешкото и творческо съзряване сред вълните на изумителното прозрение, наречено "живот". Извисен над делнични проблеми, мимолетни щения и дребни въпроси. Но в стиховете диша Вечността, на която поетът е апологет, изповедник и прорицател. "Уловена" в екзистенциалния фокус на възприятията. Именно чрез тях интелектът определя мястото си във времето и пространството, проектирани в сърцето на космичния безкрай. Тук авторът широко разкрива двери и за собствената си същност:

Душата ми е пламък,
а тялото от восък се топи... 
Но аз съм свещ от камък -
свещ, която не гори...      
                       "Безсмъртие"

"Любов като насън" олицетворява нравствения кодекс на Ангел, където, сякаш в начупен каданс, се гонят доброто и злото. Среща си дават животът и смъртта, сключили крехко антагонистично равновесие. Ту с царствена осанка, ту като Пепеляшка шества любовта. Безкрайна върволица от спомени, истински искрящи гирлянди красят елхата на дните. Сменят се годишни сезони и в техния пулс отчетливо съзираме алегорията с нашето мимолетно присъствие на земята. Прогласено от възторжената пролет на младостта. Но изпратено с финалния камбанен звън на зимата, след който остава само пустота. Творбите, изваяни в метафорична поетична пластика, сякаш тъкат безкраен гоблен на съвременната духовност.
Що се отнася до самата книга, тя е чудесен образец на полиграфичното изкуство. Илюстрирана богато и с вкус с репродукции от личната колекция на твореца. А немалко от стихотворенията са и в репертоара на известни наши вокални изпълнители. Ще оприлича "Любов като насън" с амвон на лиричното откровение, до който водят мраморни алеи. Нека тръгнем по тях към смисъла на мирозданието. На което сме само мислещи, хаотично подредени в обществената мозайка частици...

Скулптура на Иван Славов