Мечтая за ролята на Мефистофел

Калин Врачански е сред младите, но известни български актьори. Роден е в Червен бряг на 9 юни 1981 г., но е израснал в град Роман, община Мездра, област Враца. В гимназията учи по специалността "Банково дело", обаче по-късно (през 2002 г.) завършва "Актьорско майсторство" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Здравко Митков. От години играе в театъра, но става известен след участието му в телевизионни реклами, в сериала "Стъклен дом" и във филма "Още нещо за любовта".

Цитати
Късметът ти се усмихва, когато си подготвен


- Станахте известен на широката публика след участието си в "Стъклен дом". Липсва ли ви този сериал, Калине?
- Липсва ми контактът с колегите от продукцията. Беше ми много интересно да работя с целия екип на "Стъклен дом".
- Съжалявате ли, че ангажиментът ви към тази продукция приключи?
- Смятам, че даден сериал съществува толкова, колкото е необходимо - най-вече на публиката, за да не стане ненужен за самите зрители. Както се казва, за да не прелее чашата. Мисля, че всяко нещо трябва да има своята мярка.
- Как се промени имиджът ви, след като се снимахте във филма "Още нещо за любовта", където се превъплъщавате в сериозната роля на лекаря-изгнаник д-р Иван Руменов?
- Не мисля, че се е променил. Погледите на зрителите като че ли бяха вперени повече в "Стъклен дом", в ролята ми на младия Касабов. Може би това се дължи на факта, че сериалът се е радвал на повече зрители от филма "Още нещо за любовта", който бе гледан от не толкова голяма аудитория.
- Как се подготвяхте за ролята на доктор Руменов? Имаше ли нещо по-специално, което трябваше да направите, за да се доближите до образа на тази историческа фигура?
- Запознах се с биографията на д-р Иван Руменов - той е бил доста интересна личност, различна от редовия лекар. За някои, вероятно, дори е бил странен, но е обгрижвал много пациенти от тогавашната Бургаска област и е създал школите по хирургия в региона. Може би хората, които са го познавали, ще кажат дали намират някаква прилика между него и изиграния от мен образ. Имаше сцени, в които трябваше да си личи, че човекът е перфектен хирург, какъвто всъщност е бил доктор Руменов. Затова ходих на няколко операции - не беше много приятно, но трябваше да го направя. Имах и консултации с лекари, доста репетирахме преди снимките. Около месец продължи подготовката за ролята ми на доктор Руменов.

Със Сепиде Делфоруз и Симеон Лютаков в "Още нещо за любовта"

- Кой образ ви е по-близък - на младия Касабов от "Стъклен дом" или на лекаря дисидент от дебютния филм на Магдалена Ралчева?
- Много са различни! Няма как да предпочета само един от образите. И двете роли имат своето очарование и предизвикателство, дори не мога да ги степенувам, да поставя едната преди или след другата. И двете ми бяха еднакво интересни и точно това ми харесва, че не само не се пресичат, но дори и не се доближават. Макар че динамиката в проблемите на единия образ е не по-малка от другия, който постоянно е отговорен за човешкия живот.
- Какво ви допада повече - вашите театрални и кинопревъплъщения или участието в реклами?
- Участието в реклами показва на актьора, че някой има интерес към него и извън сцената или извън малкия и големия екран, които всъщност и пораждат този интерес. Но така или иначе, аз съм преди всичко актьор и бих искал да играя и в театъра, и в киното. А участието в реклами е нещо като бонус, нека така да го наречем.
- Мечтаете ли си за някаква определена театрална роля?
- От известно време много ми се иска да пробвам да изиграя в театъра ролята на Мефистофел във "Фауст" на Гьоте. Дали ще стане обаче - е друг въпрос. Досега никой не е дошъл при мен, за да ме пита какво ми се прави, каква роля ми се играе... Зная, че ако се стигне до такава постановка, това трябва да е много пищен спектакъл. Според мен самата пиеса е такава, но са нужни много средства.
- С кой български режисьор бихте искали да работите?
- В момента работя с Асен Блатечки и ми е много приятно. Това е човек, с когото ни свързва единомислието - и пред камерата, и на сцената. В средата на октомври ще излезе "Истинският Запад", който отново ще бъде към Пернишкия театър, както и "За мишките и хората". Премиерата ще бъде на 16-и, ако не се лъжа, на сцената на "Сълза и смях".
- Как приемате славата - като нещо отегчително или неизбежно за вашата професия?
- Давам си сметка, че хората, които се занимават с театър и кино, когато се захващат с актьорската професия, знаят, че, ако им се усмихне късметът и се прояви достатъчно интерес, славата ще ги съпътства. Тъй че приемам известността като нещо нормално, като знак, че съм си свършил добре работата. В крайна сметка, ако не беше така, нямаше да има такъв интерес към актьорите.
- Мислите ли, че артистът става наистина известен, едва след като, грубо казано, започнат да го дават по телевизора?
- Въпросът е - за колко време ще остане известен. Смятам, че вниманието на публиката е по-дългосрочно, когато от екрана или от сцената даваш всичко от себе си. Ако ли не, интересът ще бъде по-скоро мимолетен. Медиите са тези, които те правят популярен, издигат те на пиедестал и те свалят оттам.
- Бихте ли искали да играете в чужбина?
- Смятам, че това е естествена част от развитието на всеки актьор - да работи на много места, най-вече да се усъвършенства в професията, в онова, което прави. Затова работата в чужбина би била по-скоро като следващ етап от кариерата на един артист.
- Може ли да се каже за вас, че въпреки младостта си, сте постигнали всичко в актьорството?
- Не мисля! В актьорската професия има страшно много предизвикателства - нека ги наречем върхове, които могат да бъдат изкачени. Все пак погледите в киното са вперени в много страни, които се занимават отдавна с това изкуство. И ако някой си мисли, че е направил всичко в България, значи кръгът на познанието му е изключително тесен.
- Случвало ли ви се е да забравите някоя реплика в театъра?
- Разбира се. Особено, когато се налага почти всеки ден да участваш в различни представления. Когато се случи да забравиш текста, идва импровизацията.
- Като че ли ролите, в които сте се превъплъщавали досега на екрана, са все положителни. Дали ви се искало да изиграете отрицателен герой?
- В театъра публиката ме вижда в доста по-различни образи, отколкото на екрана. Не съм само положителен герой.
- Какво е по-важно за актьора - късметът или талантът?
- Без късмет нищо не става. Обаче той идва тогава, когато си подготвен. За актьора това означава, че трябва да развива таланта си, за да използва шанса.
- А вие самият бяхте ли подготвен за известността?
- Мисля, че да. Някакси не се стряскам от всичко, което ми се случва в професията. Гледам спокойно на живота. До момента не съм усещал да ми е станало досадно от това, че ме разпознават по улиците, не ми се е приисквало да ходя с качулка на главата, да не желая някой да ме вижда. Всичко е в рамките на нормалното.
- Доволен ли сте от заплащането на актьорския труд в театъра, в киното или в сериалите?
- Както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече.
- Знаете ли какво означава думата "халтура"?
- Зная как се употребява. Колегите, които се занимават професионално с нещата, не я одобряват. Затова гледат да се държат настрана от нея. Но пък същевременно всички знаем, че някои от тези така наречените халтури са доста доходоносни. И някои се принуждават, а други просто избират да го правят. Но аз мисля, че не всичко трябва да е на всяка цена.