04 Юли 2020събота09:02 ч.

Мирела Демирева:

Мечтая да подобря рекорда на Стефка!

Новата ни надежда в скока на височина не съжалява, че е пропуснала Олимпиадата в Лондон

/ брой: 57

visibility 2528

Мони ГЕОРГИЕВ


Мирела Демирева е определяна от мнозина специалисти и фенове като един от най-големите таланти в родната лека атлeтика. Все по-често я наричат новата Стефка Костадинова. През миналата година състезателката ни в скока на височина влезе във финала на Европейското първенство в Хелзинки, Финландия, и това бе първо голяма надпревара при жените за нея. Осмото й място дойде след 1.92 м, като бе направен последен опит на 1.95, за жалост неуспешен. Малко по-късно в Люцерн възпитаничката на треньорката Лили Видева преодоля и тази кота, с което покри норматив "А" за участие на Олимпиадата в Лондон, но го направи малко след изтичането на крайния срок и пропусна Игрите. Преди дни на Европейския шампионат в зала в Гьотеборг, Швеция, скочи също 1.92 и подобри личния си рекорд на закрито. Демирева е бронзова медалистка от Световното първенство за девойки през 2007 г. в Хенгело, Холандия, сребърна от това през 2008-а в Бидгошч, Полша, и балканска шампионка за девойки в Турция същата година.


- Мирела, Стефка Костадинова те назова Новата прима на леката атлетика, а мнозина те определят като нейна наследничка. Тежат ли подобни думи на едно 23-годишно момиче?
- По-скоро ме вдъхновяват. Носят в себе си много отговорност. Думите на такъв атлет и човек са огромен комплимент. Старая се да се придържам към позитивната част на определенията, независимо откъде идват. Правят ме щастлива и ме мотивират.
- Израснала си в спортно семейство - баща ти е европейски шампион на 400 м бягане с препятствия, а майка ти има 5-о място в щафетата на 4х100 м на Олимпийските игри в Сеул 1988. Защо ти избра скока на височина?
- Беше любов от пръв поглед. Един ден  напълно случайно реших да се пробвам. Видях, че се справям добре и започнах да тренирам. Участвах в състезание и го спечелих, а това ми даде амбиция да продължа.
- Колко време ти отне да разбереш, че можеш да се целиш във високи спортни постижения?
- Увереността, че ще се справям добре, дойде с времето. Постигането на всяка следваща цел, която слагах пред себе си, ме накара да разбера, че този спорт е моето призвание и бъдеща моя професия.
- Най-важните съвети, които получи от родителите си в живота и спорта?
- Моят баща винаги е казвал две неща, които никога не забравям: "От всяка ситуация има изход" и "Всеки проблем си има решение".
- Спомняш ли си първия медал?
- (Замисля се с усмивка) Първият медал не, но си спомням първия значим такъв, който взех. Това бе много емоционален и щастлив момент в кариерата ми, когато спечелих сребърното отличие от световното първенство за юноши и девойки до 19 г. в Бидгошч.
- Предполагам, най-голямото разочарование в спорта за теб остава тежката контузия, която те извади от състезания за почти 2 години? (б. а. през 2009 стара травма в глезена довежда до счупване на едната става, следва операция и възстановяване около 18 месеца)
- Разочарование - не, по-скоро това беше най-трудното изпитание, което трябваше да преодолея. Беше изключително тежко, защото спортът е единственото, с което се олицетворявах. Докторите не бяха оптимисти, че мога да се възстановя. Но любовта ми към скоковете и огромната подкрепа на роднини и приятели ме върнаха на пистата. Казах си - ще скачам отново, докато спортът ми носи удовлетворение, просто нямах какво да губя.
- Учиш политически науки в НБУ. Смяташ ли да се занимаваш активно с политика?
- Имам интерес към политиката, политическия мениджмънт и т. н. Сега ми предстои да завърша и мога да кажа, че тези 4 години ми бяха изключително интересни. Научих много нови неща, разбрах как действат политическите системи, как да бъда активен гражданин в обществото - за мен последното е много важно, но не съм сигурна, че бих се занимавала с политика професионално.
- А имаш ли любим политик?
- Нямам, трудно ми е да посоча име.
- Младите хора в България сякаш не се интересуват достатъчно от политика...
- Повечето се дистанцират, защото не вярват в способностите на мнозина от политиците, че могат да променят нещо. Забелязвам, че тенденцията сред младите се променя от безразличие към жажда за изява. Виждате активизацията на гражданското общество в последните седмици.
- Какви интереси извън политиката и спорта има Мирела Демирева?
- Обичам да прекарвам свободното си време в срещи с приятели. Жалко е, че то не е никак много и за друго почти не остава. Обичам да чета, да слушам музика и да танцувам.
- Любим стил в музиката?
- Харесвам джаз, суинг и хаус. Нямам любим изпълнител или група.
- А любима книга?
- "Малкият принц" на Екзюпери.
- Има ли личност, която те вдъхновява?
- Стефка Костадинова! Харесвам я много, защото е българка и е постигнала много като спортист! Невероятен човек, притежаващ съвкупност от качества, правещи я изключителна личност и пример.
- Кое е най-интересното място, което спортът ти даде шанс да посетиш?
- В чужбина най-много ми хареса в Италия. Но най-добре се чувствам, когато съм в родината. Вдъхновявам се от красотата на природата, България има страхотни планини.
- С какво би се занимавала, ако не беше леката атлетика?
- Интересен въпрос, никога не съм се замисляла, тъй като спортът е приоритет в моя живот, винаги съм се занимавала само с лека атлетика. Влече ме екологията, опазването на околната среда. Вероятно бих търсела реализация там.
- Ти си едно от лицата, попаднали на календара на "Първа инвестиционна банка", които дариха хонорарите си от снимките на параолимпийците. Защо се съгласи да участваш и трудно ли бе това решение?
- Въобще не бе трудно. Трябва да призная, че не обичам да се снимам и това бе доста несвойствено за мен. Заснемането бе страхотно преживяване. Огромно удоволствие е да подкрепя тези хора и съм благодарна, че бях сред избраните атлети. (б. а. Мирела е на страницата на календара за м. септември). С параолимпийците се засичаме доста често на стадиона и ги познавам лично. Щастлива съм, че мога да съм полезна на тези, които дават огромен кураж на всички спортисти.
- Трудно ли е млад човек в България да преживява със спечеленото от леката атлетика?
- Много трудно, подобно на повечето спортове. Трябва непрекъснато да се постигат високи резултати и класиране, за да се осигури финансиране. Необходимо е огромно доверие от различни страни - както морална, така и финансова подкрепа за тренировките и развитието -от родители, от Федерацията, от Министерството на спорта. За съжаление, периодът, в който младият спортист започна от нулата и постига първите си добри резултати, е дълъг и с редица премеждия. Много таланти отпадат тук, понеже не получават насърчаване от своите семействата, ръководители, институции. Затова съм толкова благодарна на всички, които не спряха да вярват в мен през цялото това време.
- В Швейцария успя с личен рекорд да покриеш норматива за Олимипийските игри в Лондон, но го стори 9 дни след изтичането на срока. По-скоро щастлива или разочарована остана?
- Не съм толкова огорчена. Трябва да гледам напред и да бъда концентрирана, защото е трудно - сега има много талантливи скачачки. Важното е да продължа да работя и да се фокусирам върху настоящия сезон. Иначе щях да съм щастлива от възможността да участвам, тъй като се стремях към попадане във финала.
- А какви са емоциите след 7-мото място на европейското първенство в зала в Гьотеборг, все пак остави след себе си олимпийската шампионка от Пекин Тиа Хелебаут?
- Много съм радостна, че издържах напрежението и изпълних поставените цели - участие в решителната битка и постигане на личен резултат за сезона, който бе и рекорден за мен. На финала ми се искаше да се представя по-добре (б. а. в квалификациите Демирева скочи 1.92 м, на финала - 1.87). Но предпочитам да се фокусирам върху положителното. Върху конкурентките си рядко разсъждавам, в повечето случаи съм изправена пред себе си и летвата, все пак аз съм единственото нещо на пистата, което мога да управлявам. Олимпийският цикъл за Рио вече започна и трябва да се възползвам от всяка една възможност за трупане на опит. Хубавото е, че има още какво да развивам, както от гледна точка на тренировки, така и на техника, опит...
- Твоят девиз?
- Нямам някаква точна фраза, която да си повтарям, но винаги се опитвам да бъда позитивно настроена и да се радвам на мига.
- Най-голямата мечта, която искаш да сбъднеш?
- Да подобря световния рекорд на Стефка Костадинова! Независимо от това колко и далечна, и трудна за реализиране да изглежда тази цел.


Мирела на турнира, провеждащ се в Люцерн - "Spitzen Leichtathletik", където е скочила рекордните за нея 1.95


Мирела с родителите си, бивши спортисти - бащата Красимир и майката Валя Демиреви

Част от улица "Съборна" става пешеходна от днес

автор:Дума

visibility 0

12 км колона от автомобили на ГКПП „Кулата”

автор:Дума

visibility 28

Летни бури с гръмотевици в съботния ден

автор:Дума

visibility 61

Нов черен рекорд: 182 са новите случи на COVID-19

автор:Дума

visibility 195

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 364

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 125

Рекорд на заразените с коронавирус в САЩ

автор:Дума

visibility 36

СЗО: Събудете се, данните не лъжат

автор:Дума

visibility 54

Облекчават още мерките във Великобритания

автор:Дума

visibility 46

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 527

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 522

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 1123

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ