Мечът е дървен!

Груба грешка направи Бойко Василев, поканвайки за участие в последната "Панорама" освен Цветан Цветанов още Желю Бойчев и директора на Народния театър Мариус Донкин. Впрочем Бойко спокойно можеше да напусне студиото и той самият, веднага след като даде думата на Цветанов. Защото в неколкото случая, когато се опитваше да се вмъкне в монолога на Цецо, строго но справедливо беше заставян да млъкне и да не нарушава словесния водопад на видния гербер. Който освен това беше донесъл куп папки и не се знаеше в кой момент ще рипне и ще тресне с тях по главата било водещия, било опитващия се да му опонира Бойчев.
Изтърпях да чуя обяснението му за заплахата на Антон Тодоров към журналиста Виктор Николаев, че ще му изстине мястото, ако си позволява да задава въпроси, които не са достатъчно уважителни. Видният психолог Цветанов даде научно обяснение на самообявилия се за мумия терминатор на журналисти многознайковци: "Антон Тодоров преживя много тежки моменти в последните няколко дни заради отказа от номинацията му за председател на Комисията по досиетата". След което смених програмата и не догледах "Панорамата". Защото, ако Тодоров само размаха пръст на Николаев, то Цветанов направо отстрани Бойко Василев от предаването, отказвайки да прекъсне словоблудството си. И добре все пак, че Цветанов не е внимавал, когато в училище са учили за творчеството на Вазов, защото навярно направо би ревнал в студиото: "Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан!"
В многобройните интервюта, които бълваше дни наред както за скандалното поведение на Тодоров, така и по въпроса "кумгейт", Цветанов направо бродираше: "Правят се грешки"; "Голяма партия като ГЕРБ не е застрахована от подобни инциденти".
Въпросът е дали това са "грешки" и "инциденти". Множко станаха грешките и инцидентите напоследък, та си става дума за чисти закономерности: "суджукгейт", "кумгейт" в Хасково, Габрово и повсеместно. Стигна се и до смъртоносния "инцидент" във Виноградец, пак с главно действащо лице председателят (от ГЕРБ) на Общинския съвет в град Септември.
По време на Горбачовата "перестройка" влезе в обращение терминът "вседозволенность" - чувство за безнаказаност, при което овластено лице си позволява всичко. Ами с четвърт век закъснение "вседозволеността" е на въоръжение в партията на Бойко Борисов. Сиянието на премиера слънце не бива да засенчва истинския талант на Цветанов на партиен строител. Упорито, обикаляйки страната, той превърна местното управление в истински опорен крак на ГЕРБ. Грабнали "и ножа, и хляба" в свои ръце, местните велможи дерибействат, без да се съобразяват със закони, да не говорим за морал. Какви ти тук "грешки" и "инциденти" - чиста рутина, всекидневие.
А с омаловажаването на "гейтовете" и размахването на управленския ятаган над журналистическите глави от "мумията" Тодоров и "патриотарския" вицепремиер Симеонов, послушно и в строй скочиха всякакви политолози и политически подлоги:
Димитър Аврамов, политолог:
"Не трябва да се пренавива пружината на политическите скандали!... Бяхме свидетели на изкуствено раздуване на незначителен проблем".
А вездесъщият Тома Биков направо изтрепа рибата: заканите към Виктор Николаев не били нищо повече от "неудачно чувство за хумор".  
Как го беше казало косматото извънземно Алф: "Майтап бе, Уили", или от родния театрален фолклор "Не бой се, Марийо, мечът е дървен" - демек, спокойно, Викторе, засега няма да те гоним от телевизията, защото много се разсмърдя, но... А и да ти напомним - гнева, който ти предизвика у Антон Тодоров с въпроса си, не е прецедент: още по времето, когато партньорката ти не беше отстранена, на 26 май миналата година поканеният в "Здравей, България" Бойко Борисов безцеремонно ви отряза: "Какви са тия тъпи журналистически въпроси?". Да се чудим ли, че Тодоров и Симеонов следват този вдъхновяващ пример?