08 Април 2020сряда15:49 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Мъжкото момиче на Смолян

Сянката на Дора Василева - най-дългогодишния кмет на родопския град, остана вградена завинаги в Новия център и в сърцата на хората

/ брой: 280

автор:Дума

visibility 2480

Инициативен комитет от близо 70 души, сред които бивши кметове на Смолян, стопански ръководители, изявени строители, архитекти, лекари, учители, дейци на изкуството и културата, общественици внесе прeдложение пред кмета на Смолян и Общинския съвет за посмъртно удостояване на Дора Атанасова Василева със званието "Почетен гражданин на Смолян", за именуване улица на нейно име и поставяне на паметен знак с нейния лик. Предложението бе подкрепено от общинските съветници и на 12 ноември бе взето решение за нейното удостояване. На 15 ноември се състоя честване - 70 години от рождението на Дора Василева, кмет на Смолян от 1971 до 1983 г., организирано от община Смолян и инициативен комитет.


Мъжкото момиче на Смолян - с тези думи настоящият кмет на родопския град Дора Янкова обобщи неоспоримо силния характер и яркия принос на Дора Атанасова Василева (кмет от 1971 до 1983 г.) в словото си по повод 70-годишнината от нейното рождение и удостояването й посмъртно със званието "Почетен гражданин на Смолян".
Прави чест на местните власти, а и на обществено-политическите структори в Смолян, че се отнесоха уважително и не оскърбиха паметта на Дора Василева, а по човешки почетоха нейния достоен живот на неподкупен стопански и административен ръководител, на общественик и почтен човек. Това показа, че когато има нещо чисто и съзидателно - даже и в периода на оспорвания социализъм, то бива оценено и може да обединява. Проведеното на 15 ноември тържество за най-дългогодишния кмет на Смолян показа силата на гражданското общество, при което идеологемите отстъпват пред общоприетите морални ценности.
Родена на 15 ноември 1940 г. в с. Турян, Смолянско, Дора Атанасова Василева извървява обичайния път на всяко селско дете - в труд над селските нивици, сиромашия, в духовно прохождане в местното прогимназиално училище. Единствена сестра на петима братя, тя има привилегията да замине и да продължи образованието си в Пловдивското педагогическо училище. Завършва го през 1958 г. и започва работа по разпределение в с. Смилян, Смолянско, като учителка. Там на обществени начала е избрана и за секретар на общинската организация на Комсомола. Известно време работи като инструктор, а впоследствие - като първи секретар на Градския комитет на Комсомола в Смолян. В този период записва и успешно завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София. През есента на 1963 г. преживява ужасяваща драма. В тежка злополука с елмоторна резачка за дърва губи изцяло дясната си ръка. Трагедията покрусява целия град. Стотици се притичват на помощ и се борят заедно с Дора срещу смъртта. Дора оцелява. И не само оцелява... Пред нея се изправя суровата и неумолима действителност на инвалидността, на едно друго момиче, което трябва да преброди множеството психически и физически болки, да започне отново от А и Б с ненаучената да пише лява ръка, да изгради нова самооценка за себе си, да избегне съжалението в отношенията с другите... И

да приеме съдбата си

Когато трябва да се свърши някакво голямо дело и да се вложат свръхусилия, народната мъдрост гласи: "Да се вземем в ръцете си." А Дора успя не само да се вземе в единствената си ръка, но в нея успя да вземе всичката сила, която й бе потребна и за професионалното развитие, и за последвалите управленски отговорности, и за установяване на необходимата хармония с хората, които я заобикаляха. С тази ръка тя грабна юздите на живота си и успя да изпълни "Я люблю тебя, жизнь, и надеюс что это взаимно".
Само на 26 години през 1966-а става директор на фабрика "Родопска тъкан". Може би именно това бе най-голямото изпитание за нейния и физически, и интелектуален, и организаторски капацитет. За да укрепи, модернизира и развие предприятието, Дора се впусна в денонощна надпревара с времето, с критериите, с наслоените порядки на производствена неефективност и човешка леност. Все забързана и неспокойна, тя ненадейно отваряше вратите на цеховете по време на нощните смени, изискваше дисциплина и ефективност, отваряше безотказно вратите на институциите, от които зависеше привличането на финанси, оборудване, специалисти.
Никога не си тръгваше, докато не договори необходимото. За няколко години фабрика "Родопска тъкан" се превърна в модерно и печелившо предприятие. Прочутите родопски одеяла съживиха народната традиция в областта на родопското тъкачество и се превърнаха в емблема на Родопите.
Тази преливаща енергия, подплатена с висок професионализъм и набран стопански опит, й отвори вратите на кметския кабинет през 1971 г.
Приемайки опита и мъдростта на своите  предшественици, уважавайки техния принос, тя привнесе и от своя новаторски стил на ръководене и работа и заедно с екипите, с които работеше в продължение на цели пет мандата, успя да оптимизира ролята на община Смолян в развитието на жизненоважните отрасли на промишлеността, строителството, социалната сфера.
Дора Василева имаше шанса да бъде кмет в периода на най-мащабното и ускорено изграждане на Смолян. Това бяха години на реализация на редица специални постановления на централните органи за развитието на Смолянски окръг и неговия окръжен център. Трябваше да се усвояват много капиталовложения, които държавата насочваше. За тяхната бърза и ефективна реализация Дора се

раздаде без остатък

Цялата панорама на промишлените зони,  строително производство, транспорт, огромно по мащаби жилищно строителство, инфраструктурни обекти, всичко, което наследихме, бе възможно благодарение на умелата координация на общината със съответните стопански органи, проектанти, строители, подизпълнители и гражданство. Днес няма жител на Смолян от времето на 70-80-те години на миналия век, който да не назове завода, жилищния блок, обществената сграда или улицата, в която е вложил част от себе си, и да не милее за това.
Дора Василева бе една от емблемите в изграждането на новия център. Делова, инициативна, пробивна, тя замръкваше и осъмваше на обектите. Решителна в действията си, пряма, честна, с отвоювано доверие сред строители, проектанти, инвеститори, успяваше да намери общ език и налагаше равновесие между тях самите. Когато бе необходимо, прилагаше цялата си строгост на администратор, но и безотказно споделяше техните грижи, ежедневни потребности на бита, бързо реагираше на справедливите им искания. Можеше да бъде видяна в остър спор с изтъкнати специалисти и управленци, но не рядко споделяше целия колорит на местните особняци и чешити.
По време на тържеството, поемайки златния плакет на града, за да бъде съхраняван в регионалния исторически музей "Стою Шишков" - Смолян, директорката на музея в духа на народната традиция отбеляза, че със своята всеотдайност и денонощно бдение по строителните обекти Дора Василева вгради сянката си в строежите на новия център на града. Знаменателно е, че малко след неговото откриване смъртта я покоси.
От декември 1983 г. до кончината й на 4 септември 1989 г. тя бе директор на БНБ - клон Смолян.
Признания за активната й стопанска и държавническа дейност са

многобройните държавни отличия

с които е удостоявана: орден "Червено знаме на труда", орден "НР България" - II степен, орден "9 септември", орден "Кирил и Методий".
Личният й живот бе труден, но работата на управленец не я затрудняваше. Защото тя имаше усет за главното, поддържаше висока професионална компетентност, притежаваше широта на общата си култура. Това й позволяваше да бъде близка както със съсловието на икономистите, строителите, стопанските ръководители, така и с много творци на изкуството.
Дора бе широко скроена и личността й не се подчиняваше на клишета. Избухлива и рязка на моменти, безпардонна към безчестието, тя водеше своите битки открито, без заобиколки. Поемаше лична отговорност за всяка своя грешка и цената за това плащаше с лихви. Беше приятел, който от своя страна не познаваше предателството. Беше приятел и човек, който безрезервно помагаше. Изпълнена с огромен дух и поведение на боец, тя ще остане в паметта на своите съграждани като човек на честта.
Мащабът на нейното приносно присъствие в развитието на Смолян, каузите, на които се посвети в името на своя град, качествата й на човек и ръководител по безспорен начин я нареждат сред най-заслужилите хора в Родопския край, а яркият й и нестандартен характер наистина я правеха "явление" в живота на Смолян.
Горди сме, че бяхме част от времето на нейното кметуване!

Инициативен комитет

 

Борис Джонсън е в добро състояние

автор:Дума

visibility 248

В Европа ще смекчават мерките срещу заразата

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 67

Тръмп подписа указ за усвояването на Луната

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 67

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ