Майстор в хармония със себе си и света

Николай Караджов е сред българските художници, дебютирали в средата на 70-те години, време, особено благоприятно за развитието на нашата живопис, зад която стоеше държавата и силният Съюз на българските художници. "Поколението - 70" дойде след "поколението - 60", което вече отхвърляше каноните на соцреализма, търсеше нови форми и идеи, вдъхновявайки се главно от Сезан и от другите класици на френския импресионизъм и постмодернизма от Европа. Стигна се до известна унифицираност и дори до открито епигонство. В тази орбита попаднаха и немалко от връстниците на Караджов. Но той, един от най-добрите ученици на Ненко Балкански, предпочете друг по-труден път, по-близък до тогавашните търсения в Европа и света. Реалистична като техника живопис, но с други, по-различни внушения и естетика, която тогава условно бе определена като "хиперреализъм".
Ярката му природна дарба на роден рисувач, съчетана със солидната академична постановка при големия стар майстор Ненко Балкански бяха добра предпоставка за успешно професионално начало. По- късно той направи голяма кариера за живописец на свободна практика, разчитащ единствено на таланта и на "продукта" си. Негови картини започнаха да се излагат и продават в най-престижните галерии у нас, а също и в редица други страни. Известно време бе дори сред "лицата" на две големи галерии в Лондон и Милано.
Впечатляващо е майсторството и дълбочината, с които Николай Караджов създава своите мъжки и дамски портрети. Всеки художник знае, че един от най-трудните моменти на живописването е намирането на подходящата поза, която да е едновременно естествена и внушителна, устойчива и динамична. Караджов владее това изкуство като истински сценограф, без да си служи с допълнителни приспособления и реквизити, успява да изгради своите портрети, да постигне желания израз, типизация и внушение, като ги разположи в една условна метафизична среда - миг на хармония, просто радост за окото!
Бих казал, че върхови са работите му с женски фигури и голи тела.
Николай предпочита да рисува само по една фигура - нерядко и в гръб сред празното пространство или в леко загатнат, условен интериор като съсредоточава търсенията си главно в едно лице или тяло. Така почти всяка от картините му придобива определено метафизично звучене и успява да внуши търсената от автора идея.
В своите работи Николай Караджов съчетава усвоеното и преосмисленото от старите холандски майстори (неговият еталон!) със светоусещането на модерния човек, при това с най-изтънчено предаване на тона. Да, неговите платна не блестят с особена  яркост и многобагреност на тоновете, те по-скоро са опростени, така както Вермеер ги е получавал с помощта на т.нар. "камера обскура". И може да се каже, че ефектът е наистина уникален!
Сравнително студените цветове, с които си служи Караджов, съвсем не са израз на неговото светоусещане и темперамент (той е зодия Лъв). Те са по-скоро резултат от дневната светлина, на която работи той. А тя се предава толкова трудно в живописта (мнозина я избягват!) - синьото, сивото, бялото и бледожълтото. И, както вече подчертах, може да се постигне само от един майстор на цвета. Майстор, който винаги е бил в хармония със самия себе си и света...
Големият живописец Николай Караджов, след като направи впечатляваща изложба в Русе - града, в който живее и работи, на 7 декември ще открие юбилейната си експозиция и в столичната галерия "Импресия арт" на бул. "Васил Левски" 11.