Майор Коста Янков - душата на "Народна армия"
Той не беше сред "бегълците от живота", до края на живота си остана борец за интересите на онеправданите
/ брой: 84
Димитър КОПРИВЛЕНСКИ
В редакционното каре на в. "Българска армия" е отбелязано, че "е продължител на вестниците "Военни известия" (първи брой на 14.02.1892 г.), "Народна отбрана", "Народна войска" (първи брой на 14.09.1944 г.) и "Народна армия". И това е вярно, колкото всички останали невярности и неточности. Продължител на какво? След като вече идеите са съвсем различни. Друга е и армията. Съвсем нови и коренно противоположни са и целите, и задачите - и на армията, и на вестника. Истината разкрива може би най-добре полк. Рангел Златков, съдбовно свързан с в. "Народна армия", в книгата си "Обгорени страници". И следва да се знае - в. "Народна войска" няма нищо общо с в. "Народна отбрана", а е продължител на идеите на опозиционния в. "Народна армия" от 1920-1923 г. с главен редактор майор Коста Янков, син на родения в с. Загоричане, Костурско, полковник Анастас Янков, съпруг на Стела Благоева, дъщерята на другия загоричанин Димитър Благоев-Дядото... Една чудна и почти непозната и личност, и тема, като че ли днес особено нужна.
Майор Коста Янков
Първият брой на в. "Народна армия" се появява на 25.ХII.1920 г., а последният - на 1.IХ.1923 г. Редакцията се помещава в дома на главния редактор на ул. "Искър" 15, отпечатва се в печатница "Гутенберг" на ул. "Бенковски" 34 и се разпространява с помощта на настоятелите на партийната преса. Общо излизат 129 броя, като в началото тиражът е 1200-1500, но достига и до 5000. В издаването на вестника помагат дори майката на главния редактор Мария Анастасова, както и брат му Георги Янков. А най-активни сътрудници са Георги Бакалов, Христо Смирненски, Иван Минков, Светослав Колев, Неделчо Бранев... Това е легално издание на социалистическата партия, създадено под непосредственото ръководство на Димитър Благоев и Васил Коларов със задача да следи живота в армията и да бъде опонент на печатния орган на войската по това време "Народна отбрана", да защитава интересите на онеправданите в казармата, да казва истината, да разяснява идеите на социалистическата партия...
Стихотворението на Христо Смирненски "Червените ескадрони" е публикувано за пръв път във в. "Народна армия"
Загоричански триптих
Майор Коста Анастасов Янков е роден на 11.I.1888 г. в Пловдив. Там е служил баща му, деец на македоно-одринското революционно движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание начело на чета от около 400 души. И няма как момчето на военния и революционера да не расте със спомените за славните революционни борби. Още повече, че то е сестрин син на Райна Княгиня от прославения род на Попгеоргиеви-Футекови от Панагюрище. През целия си живот майката на майор Коста Янков е близка на революционерите, носи храна на арестуваните социалисти... Ето как бъдещият главен редактор на социалистическия в. "Народна армия" расте и възприема идеите и ценностите на двата стари български революционни рода. С достойнството на офицер и журналист.
И още една голяма фигура благородно влияе на израстването и оформянето му в младежките години - на Димитър Благоев. Запознава се и с Васил Коларов, и с други видни социалисти. И затова, още докато учи в I и III мъжка гимназия, е изключван заради социалистически идеи. По същите причини и Гоце Делчев е изключен от Военното училище в София през 1894 г. Като че ли без да съзнава това, майор Коста Янков сякаш върви по стъпките му. Но търси и нови, свои пътища петнадесетина години по-късно.
Когато на втория ден на Великден 1906 г. край с. Влахи в сражение с турците загива баща му, Коста Янков е на 18 години. И независимо, че и поради материални нужди става юнкер във Военното училище, пък и вече е изграден социалист, не се поколебава да го направи. Тук като че ли най-силно се сближават идеите за национално и социално освобождение. Все поради тази причина тук идват и Христо Смирненски, и Георги Стаматов, и Петко Д. Петков, и още много видни български интелектуалци и творци.
Под ръководството на Димитър Благоев е създаден в. "Народна армия" като легално издание на социалистическата партия
Участник в три войни
Това е началото на 12-годишната служба на майор Коста Янков в армията. От подпоручик в 1-ви Софийски пехотен полк до началник на щаба на бригада, командвана от бъдещия министър на вътрешните работи ген. Русев, с когото дълго ще дискутира по истината, грешките и провалите на командването на армията. В Балканската и в Междусъюзническата война е в състава на 37-ми полк, командва рота при Завоя на Черна. Тук е засегнато едното му око. Докато патентовани родолюбци си стоят дълбоко в тила, храбрите войници и офицери, сред които е и социалистът Коста Янков, се бият на фронта за "осъществяване на националните идеали". Колцина знаят и помнят, че единият син на Димитър Благоев-Дядото загива на фронта. Другият е убит от българи - тилови герои. И единият брат на Георги Димитров загива на фронта. Другият загива пак от ръцете на тиловите герои, патентовани "патриотари"-убийци.
След края на войната през 1919 г. по собствено желание социалистът-офицер Коста Янков напуска армията. За да започне не по-малко бурната си "политическа кариера". Има и достатъчно стаж като социалист, от влизането му във Военното училище. И в началото на ноември 1920 г. Васил Коларов му предава поръчението на Дядото - да започне издаването на в. "Народна армия". Уточняват подробностите и проблемите, като Коларов държи да бъде информиран за всичко. Дори по-късно няколко пъти посещава "редакцията" и печатницата, беседва с Коста Янков, сравняват вестника с другите... А доколко успешно е графичното и тематично оформление, показва и фактът, че дълги години, след като в. "Народна войска" приема името "Народна армия", използва "главата" от 1920-1923 г.
Още след Втория конгрес на партията през 1920 г. Коста Янков е натоварен да отговаря за разпространяването на социалистическите идеи и сред военните - действащи и запасни. От следващата 1921 г. е и в състава на т.нар. Военна комисия. През 1922 г. е създаден и "Народен съюз на запасните офицери и подофицери", който е трябвало да се противопоставя на официалния "Съюз на запасните". На Витошката конференция на партията през 1924 г. с избирането на ново ръководство Коста Янков е определен за ръководител на Военната организация. Член е и на Централния комитет.
Един от първите военни журналисти
Най-бурен, най-ползотворен обаче се оказва периодът и работата на майор Коста Янков като главен редактор на в. "Народна армия" и водещ сред военните журналисти. В ония тежки години в навечерието на Септемврийското въстание през 1923 г. той придобива бързо популярност, особено сред военните. И затова министърът на войната Коста Томов издава специална заповед № 178/23.ХII.1922 г., в която обръща вниманието на началниците да опровергават писаното в този вестник на социалистите. Въпреки трудностите вестникът на майор Коста Янков излиза редовно всяка събота в осем страници.
Трудно е да се намери рубрика, която да отсъства от страниците: "Из печата", "Външен обзор", "Войнишка трибуна", "Военен преглед", "Въпроси и отговори"... Вестникът е предназначен за военните. Но той скоро надхвърля преките си задачи и става един от най-интересните и най-търсените седмичници. И както Гео Милев е душата на сп. "Пламък", така и майор Коста Янков е душата на "Народна армия". Той воюва срещу официалните издания "Народна отбрана", "Подофицерска защита", "Отечество"... Почти във всеки брой главният редактор тръби с остри статии: "На служба у богатите", "Авантюристите на работа", "Политическите авантюристи", "Добро поле и пробивът на фронта"... В същия дух са и статиите на Иван Минков. А стихотворението на Хр. Смирненски "Червените ескадрони" е публикувано за пръв път във в. "Народна армия". И пак тук литературният критик и виден социалист Георги Бакалов помества възторжена рецензия за стихотворението и за автора.
Последният брой на в. "Народна армия" излиза на 1.IХ.1923 г. Остават двадесетина дни до началото на Септемврийското въстание. И "свободната" фашистка цензура го спира. След още две години пада убит и главният му редактор. На 20.IV.1925 г. нелегалният вече Коста Янков е обграден в дома на запасния подполковник Коджейков на бул. "Дондуков" 137. Предлагат му да се предаде. А от прозореца той говори на войниците за наближаващите по-хубави дни. Докарват арестувания по-рано хазаин - да го придума да се предаде. Не става. Тогава докарват и Стела Благоева, жената на Коста Янков. Пак същото. Накрая обсипват къщата с бомби и я запалват. Това е краят. Както е казвал приживе героят: "В настоящата жестока борба ние сме само мъртъвци в отпуск".
* * *
Днес мастити медии и журналисти манипулират, жонглират и все се нагаждат. Да бяха чули поне за майор Коста Янков и чели статиите му за тях "На служба у богатите" и как ги нарича "бегълците от живота". Да бяха разгърнали вестника му и да прочетат там: "Има ли нещо лошо, което Русия да е сторила на българския народ? Не! Тя е негов най-близък приятел!..."