Майка ми всеки ден плачеше...

Цвета Добрева

"Никога фашизъм на земята, под каквото и име да се крие". Това е финалното изречение на книгата "Когато се раждаше свободата" от партизанина Кръстьо Киров-Горан.
... Войната бушува в Европа. Изчезват градове и села. Разрушени са и завинаги са загубени за човечеството хиляди паметници с историческо и културно значение. Големите индустриални райони на земята са заличени с изключение на Северна Америка. Германските нацисти избиват и предизвикват демографски загуби на славянските народи от над 12 милиона, два пъти повече от жертвите при Холокоста.
В резултат на

т.нар. символична война

обявена от България на Англия и САЩ, британските военновъздушни сили на 6 ноември 1943 г. извършват първата бомбардировка на българска територия - в Пловдив. От 14-и същия месец започват бомбардировките над София. Жертвите са над 950, а ранените около 1150 души. Разрушени са над 600 сгради, разорани са улици, повредени са електрическата мрежа и водопроводът. На 4 февруари е бомбардирана Дупница, а на 24 същия месец - Враца и селата Кунино и Беглеж, които дават също "своя кървав данък" - 124 убити. В последните дни на март София е в пламъци от бомбардировките. Избухват над 200 пожара. Горят сградите на Министерския съвет, Министерството на финансите, Народната библиотека, Народния театър, Светия Синод, хотел "България".
Антихитлеристките сили са единни срещу присъединяването на България към Тристранния пакт и разчитат на външнополитическа подкрепа. БРП, подпомагана от Съюза на съветските социалистически страни, се опитва да обедини всички антихитлеристки сили в България в Отечествен фронт. Програмата му предвижда скъсване на съюза с Германия, сътрудничество с Антифашистката коалиция и демократизиране на страната на основата на Търновската конституция. През август 1943 г. е създаден Национален комитет на ОФ с представители на политическия кръг "Звено", левите сили на БЗНС, Социалдемократическата партия и независими.
БРП взема решение за въоръжена борба против хитлеристите и прогерманските български управници на 24 юни 1942 г., под влияние на СССР. Подкрепено е от политическия кръг "Звено" и от Военната лига. Формират се бойни групи от партизански отряди, нападат железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие. Унищожават ги, за да не ги получават германските войски. Червената армия громи нацистите. Партизанското движение се разраства. Книгата "Когато се раждаше свободата" е възпоминание за партизаните, за действията им, за духа им през 1941-1944 г. в VІ Въстаническа оперативна зона (ВОЗ). Тя е с мемоарно-документален характер.
В началото авторът характеризира времето. "През този период бяха избити 30 хиляди българи без съд и присъда. Жестока трагедия, жени с черни забрадки, пролети много сълзи... Майка ми всеки ден плачеше..." - пише авторът. След толкова много години той признава: "Като пиша тези редове, ми става тежко на душата, ръката ми трепери, химикала губи редове и прекратявам да пиша."
Съчувствам на жертвите. Желая

никога повече българи да не убиват българи

Първият, който трябва да помним, е Съби Димитров, поставил началото на въоръжената борба в Сливенския регион. Авторът е проучил и записал най-важните събития в неговия живот и обобщава верния извод: "Неговото име и дейност бяха вдъхновяващ пример за комунистите от Сливенския край." През 1996 г. крал Хуан Карлос обяви Съби Димитров за почетен гражданин на Мадрид заедно с другите български интербригадисти. Парламентаристите от различни политически партии единодушно гласуват предложението на краля.
През юни 1941 г. минава в нелегалност Колю Тенев (Равашолата). След смъртта му партизани в отряд "Хаджи Димитър" са баща му - 62-годишният Теньо Динев (дядо Герган), сестра му Гергана Тенева (Радка), а в отряд "Смърт на фашизма" - 13-годишният му брат Кръстьо Тенев (малкият Равашол). Създават се партизански чети, дружини, отряди. През есента на 1943 г. е организирана VІ ВОЗ.
В книгата са имената на първите партизани, на ръководителите на VІ ВОЗ, на смелите ятаци. Живи са образите на политкомисаря Нено Стоянов (Чавдар), който топли с "жарката си реч" и вдъхва "сили и увереност". Партизаните разказват на новодошлите за "легендарната храброст и умение" на командира на отряда Йонко в сражението при с. Ковачите. "Почти през целия ден партизаните макар и слабо въоръжени, но с висок боен дух... са хвърляли дори камъни с прашки..." и "се измъкват невредими от огнения обръч".
Точно е описанието на слабото въоръжение на партизаните, съпоставено с автоматичното оръжие на властниците. Кръстьо Горанов заявява: "Но ние бяхме партизани и освен с оръжие, воювахме с вяра и храброст."
Създаден е списък с биографични данни на партизаните от отряд "Хаджи Димитър".

Жертвите без съд и присъда

в Сливенския регион са 94 жени и мъже.
Много вълнуваща е съдбата на Роза и Дамян. Предадени, те загиват геройски със смъртта на храбрите. Мара Червендинева (Вяра) си спомня: "Да се разказва за скъпи и непрежалими приятели и другари, загинали в годините на антифашистката съпротива на народа ни, е болезнено тежко... На 13 юли 1944 г. Роза ражда тяхната дъщеричка. На следващия ден те "обагрят с кръвта си пелените на свидната си рожба".
Ценни са документите, които доказват дейността на Петър Семерджиев като агент-провокатор и спомените за подривната и разлагаща роля в партизанския отряд.
Тежки за българската памет са убийствата на родители, сестри, братя на партизаните от с. Малко Чочовен, на изгорените къщи, на Момчил, загинал пеейки.
Партизанските акции в с. Бяла, в мина Чумерна, в с. Костел са съпътствани и със сватба в партизанския отряд.
"Снабдяването с храна е много трудна работа" - признава майор Киров. Верните ятаци дядо Стоян-Комуната, Петър Димов Ненчев и много други, и снабдителните акции осигуряват оскъдната храна. Ходжата на с. Жълт бряг занася на партизаните топла питка и бакърче с кисело мляко, въпреки че селото е пълно с войска, полиция и жандармерия. Кръстьо Киров обяснява, че ходжата помага на партизаните от човещина.
В книгата са публикувани партизанската клетва, маршът, позив, нормативни документи на властта за унищожаване на партизаните, Окръжно №4 на ЦК на БРП, жертвите без съд и присъда в Сливенския регион с биографии. Публикувани са портрети на ръководители на Щаба на VІ ВОЗ, паметници и паметни места.
След 9 септември партизаните влизат в Сливен.
Българските партизани са

в единство с европейската съпротива

В Югославия нашите партизански войнишки части водят борба на живот и смърт срещу фашистките окупатори. Партизаните са въоръжена антихитлеристка армия, която в по-голямата си част след 9 септември 1944 г. се влива в Българската армия за разгрома на нацистите.
В Брюксел е издадена книгата "Заложници на нацисткия терор" на проф. Максим Стайнберг и Жозе Готович, член на Белгийската кралска академия. Белгия почита с книга паметта на своя национален герой от антифашистката съпротива - българинът Тодор Ангелов. В Брюксел е издигнат негов паметник.
"Другари, войници, внуци на Парижката комуна, деца на Великата френска революция, срещу кого ще стреляте? Срещу вашите братя? Елате да се побратимим!". Това е обръщение на българина-партизанин във Френската съпротива Иван Тенев. През юни 1943 г. българите създават три партизански групи. По време на Втората световна война и окупацията на Франция сливенецът Васил Спиридонов участва в съпротивата. Лекува партизани и нелегален ръководител на съпротивата, осъден на смърт.
През пролетта на 1944 г. Главният щаб на НОВА установява връзка с английската военна мисия в Югославия начело с майор Дейвис. Английското командване изпраща при Трънския партизански отряд военна мисия, ръководена от капитан Франк Томпсън.
Според данни от Английската военна мисия през пролетта на 1944 г. на българска територия се сражават 12 хиляди партизани. Англичаните предлагат на съюзниците да подпомогнат въоръжената съпротива в България със 7500 пушки, 1000 автомата, 20 минохвъргачки и 140 тежки картечници. Голяма част пристига със съюзнически самолети. През август и септември 1944 г. съветски самолети прехвърлят допълнително количество оръжие.
"Ние сме съюзници - вие, български партизани, и аз, американският летец" - пише от САЩ Харолд Джеймс, партизанин от отряда на Леваневски.
Българи - студенти, градинари и работници, участват в нелегалната съпротива в Западна Словакия и в партизанските отряди, мнозина от тях полагат кости в словашка земя. Български студенти-антифашисти са пратени в нацистките концлагери. На загиналите български партизани признателното население на Хронски Бенядик издига през 1960 и 1970 г. паметници, увековечаващи безсмъртието на героите.


Другари по борба