Мая Жекова: Талантливите деца са съвременните будители

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

МАЯ ЖЕКОВА е родена в Русе. Завършва магистратура "Квантова електроника и лазерна техника", както и докторантура в същото направление в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като главен асистент във Физическия факултет на Софийския университет.

- Г-жо Жекова, бяхте ръководител на ученическия отбор по физика, който завоюва два златни и два сребърни медала на Балканската олимпиада. В нея премериха сили 56 участници от девет балкански и пет гостуващи държави. Какво стои зад този успех?

- Успехът се дължи основно на децата. Те положиха сериозни усилия, още повече се подготвяха сами точно за това състезание.  Учениците имат засилен интерес към науката и това е задължителното условие, за да постигнат тези резултати.

Като ръководител само подбрах най-добрите, онези, които имат най-високи резултати от минали състезания.

- Какво е мястото на България в света на състезанията по природни науки?

- Държавите от Източна Европа сме доста напред в тази област. България обаче сериозно се изпреварва от съседна Румъния, която е безпрецедентен победител на балканските състезания. Това не е случайно, тъй като там се набляга на обучението по физика в училище. Не само часовете са повече, но и учебният материал е на по-високо ниво.

- Как и откога започва подготовката на един ученик, за да бъде той успешен представител на страната ни в международно състезание?

- Интересът към точните науки трябва да бъде изграден още в началното училище. И тук не става въпрос непременно за явяване на състезания, а за целенасочено предизвикване на вниманието към тези науки с практически задачи, с повече обяснение.

Много често срещам гимназисти и студенти, които споделят, че още в началния курс на обучение са се наплашили от математиката и природните науки. Процесът е продължил и в прогимназията, което ги е отказало от по-нататъшно развитие в тази област. Не е нужно всички да стават олимпийци, но е важно обучението по точните науки да е на добро равнище.

Наясно съм, че училището не може да подготви на много високо ниво учениците, така че те да се превърнат в успешни състезатели. Те ходят на допълнителни уроци за тази цел или се занимават сами.

В отборите обикновено попадат деца от математическите гимназии и това е нормално. Учениците, които са отишли в езиково училище, имат интерес към хуманитарните науки и рядко се изявяват в точните. Това обаче не означава, че децата от по-малки населени места, които са далече от математически училища, нямат шанс да се развиват в тази наука. Амбициозните пътуват, ходят на школи в други градове. Затова пак казвам, че е много важно да се възбуди интересът от ранна възраст.

- Имат ли интерес учениците у нас към физиката и как може да бъдат насърчени да се развиват в тази област?

- Моите основни наблюдения са от изявените ученици. Те са амбициозни, ентусиазирани и с много знания. Но да насърчаваш няколко деца с категоричен афинитет към дадена област и всички деца в клас - това са две много различни неща. Все пак има тенденция към повишаване на интереса към природните науки. Надявам се, че процесът ще продължи.

Истината е, че повечето ученици, развиващи се в областта на физиката, кандидатстват в чужди университети, а не остават в България. Затова у нас в момента се търсят доста физици, може би дори има глад за специалисти. За да се развие човек професионално, той трябва да отдели много време и да инвестира в себе си. Минава през всички етапи - бакалавър, магистратура, докторантура, което значи, че са нужни поне осем години. Това отказва и много кандидати.

- Общувате с най-успешните ученици, но как си обяснявате нарастващите критики за нивото на средното ни образование? Какъв е проблемът на образователната ни система?

- Моите впечатления от средното училище са на база основно споделеното от студентите. Те казват, че не помнят нищо от някои предмети, че са се "загубили" някъде по средата на обучението. Уроците са учили наизуст, без да ги разбират и осмислят, изпитват ги и след 10 минути са забравили всичко. Не смятам, че това е резултат от високо ниво на учебния материал, който те не разбират и че съдържанието трябва да се опрости. Уроците в този вид са нужни, за да се създадат основите, над които да се надгражда. По-скоро проблемът е, че учениците не са научени да учат. Няма човек, който да може с едно прочитане да осмисли съдържанието, нужно е поне три пъти то да се прегледа. А учениците не го правят, често "пестят" усилието си.

Проблемът е и комплексен - не е само в учителите, в родителите, в учениците или в системата. Той не може да се разреши с магическа пръчка за една година. Ако сега обаче се положат усилия и вървим в някаква правилна посока, ефектът ще се види поне след десет години.

- Вие и колегите ви се занимавате с насърчаване и поддържане на интереса на децата към науката, своеобразни съвременни будители...

• Не бих казала, че сме будители. Децата са будителите. Ние им помагаме. Но без тяхната инициатива нищо не може да се постигне.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.