Май нещо ревнуваме

... Май не ни стига сутрин да гастролираме при Ани Цолова по БиТиВи, по обед дежурно да ругаем Станишев за някоя несвършена работа и вечер по всички телевизии да ни показват как прибираме поредните 25 см прерязана лента на N-ския обект.
    "Казвам ви го, защото днес в България да си престъпник, означава огромно медийно време, голямо внимание от журналистите за това, че си ограбил, убил или каквото и да било". Така

вкиснато се обърна към журналистите премиерът

при поредното рязане на лента - този път на нова сграда на Главна дирекция на "Криминална полиция", която предлагала прекрасни условия не само на арестантите, но и на пишещите и снимащите братя.
    Не сме доволни напоследък от медиите, задават се не тези въпроси, които очакваме от тях, коментарите и те не са в духа на линията на партията и правителството за пълна победа на недоразвития капитализъм. Канонадата, по-тежка от ударите на НАТО срещу шатрата на Кадафи, започна още миналия петък. "Докато всички задържани ги превръщате в национални герои, няма защо да ни питате за борба с престъпността" - така Б.Б. скастри тогава телевизионен журналист, дръзнал да зададе въпрос във връзка със скандалния арест на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Пак тогава вицето му Цветанов, вместо да отговори на журналистически въпрос, дали се чувства виновен за поведението на полицаите при въпросния арест, задава контра въпрос: "Какво вие направихте като коментар за Попов, който е дал подкуп, за да има някаква друга справедливост относно предстоящото дело за бившия военен министър Цонев? Защо никой не коментира това?"

В истински демократичните страни

никой политик не би си позволил да скастря журналистите, че му задават "неправилните" въпроси, а още по-малко да ги поучава какво са длъжни да го питат и какви коментари им е позволено да пишат. А у нас, вместо скастреният от Борисов телевизионер да контрира на секундата, че работа на журналистите е да задават въпроси, а задължение на политиците е да им отговарят, дори да не са им по вкуса, колегата виновно сведе глава и се постара да се измъкне от кадър. И само той си знае спокоен ли е бил сънят му.
    Преди време от кабинета на премиера беше изпратено питане до основни телевизии и вестници, дали чувстват някакъв натиск от страна на властите. Едногласният отговор беше "не, няма такова нещо". Е, след такава сервилна реакция как да очакваме друго освен цупене, че освен светлия му образ показват и сцени от арести, за които данъкоплатецът след това се ръси за обезщетения на пострадалите, разпоредени от международния съд. И мъдри съвети да се набляга на позитивната журналистика.
    Впрочем

нищо ново под небето на авторитаризма

Сякаш не е изтекъл половин век, откакто съветският ръководител Никита Сергеевич Хрушчов клеймеше западните журналисти, че надничали в "задния двор" на съветското общество, където не всичко е така угледно като портрет на рапортуващ пионер.
Ами нали от примката на блестящата от чистота и добре изгладена пионерска връзка се жалвахме наскоро, господин премиер!