Мавзолей до поискване

Вълна (каква вълна всъщност - направо цунами) от политическа носталгия е заляла ГЕРБ тези дни.
Започна се с възхвалата на Тодор Живков от страна на Бойко Борисов. С очевидно режисиран патос премиерът похвали човека, на когото беше бодигард. Това предизвика нервни гърчове в десницата и серия от вопли: "Защо? Защо? Защо?" на Иван Костов пред любимите му теменужки.
След това Волен Сидеров, самообявил се за дисидент, изпадна в лежерна нега по миналото. Атакистът също меланхолично си спомни за Живковите времена и ги награди с висока оценка.
Черешката на тортата обаче постави културният министър Вежди Рашидов. С творческо вдъхновение той обяви, че ще възстанови мавзолея на Георги Димитров и ще положи в него восъчна отливка на българския държавник.
Обясненията за тези новопоявили се нежни чувства към миналото могат да бъдат много. Нека да се спрем обаче на двете основни от тях (едното сериозно, а другото направо плашещо).
ГЕРБ сериозно са се загрижили за електоралното си падение в последните месеци и започват да правят поредната си кампания за привличане на носталгични гласове. Тази патетична възхвала на миналото е опит за политическо използване на меланхолията и спомените. Когато една партия започне да гледа назад, и то с блеснали от отчаяние очи, това винаги е лош знак за бъдещето. Цялото им преиграване не може да скрие това.
Другата възможност е премиерът вече да се чувства неудобно и да е решил чрез сладостта на миналото да започне кампанията по връщането на член първи - ГЕРБ и държавата да се слеят в красива прегръдка.
Следващата стъпка е отсега да започнем строеж за мавзолей на Борисов...