Матрицата на антиевропеизма

Славчо Кънчев*

Когато и да възникне конфликт между европейците, то ако ние мъдро и по съответния начин се възползваме от преимуществата, дарени ни от географията, можем, действайки внимателно, да извлечем изгода от тяхното безумие.
Джордж Вашингтон (1732-1799 г.) - американски държавен деец, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.)


През 1773 г. английският парламент приема т.нар. чаен закон за облагане с данък на вноса на чай в своите 13 северноамерикански колонии, посредством който желае да потвърди неизменността на своите права да разпростира данъчното законодателство на метрополията и върху тези територии.
Източноиндийската компания, монополизирала търговията с чай и в Новия свят, била не само най-безскрупулният конкурент на американските търговци, но и обект на всеобща ненавист като действен символ на колониалния гнет. "Чайният закон" се превърнал в искрата, която запалила пожар. През декември 1773 г., по решение на бурен митинг в Бостън, към океанското дъно полетели бали с чай, собственост на Източноиндийската компания. Смелите действия на бостънци били подкрепени с ентусиазъм от всички 13 английски колонии върху северноамериканския континент. Но в Лондон бостънските вълнения били преценени от властите като покушение върху собствеността на Британската империя и нейното господство над колониите. Бостънското пристанище било блокирано, а жителите обречени на глад. Вместо действащите дотогава на място съдилища със съдебни заседатели, избирани от местните граждани, за обвинените в престъпление отвъдокеански поданици на английската корона вече се предвиждало транспортиране до метрополията за произнасяне на присъда. Забранени били градските митинги, които колонистите ценели като отдавнашна демократична традиция.

Репресиите не се ограничили дотук

но само довели до обратен резултат на очаквания от английския парламент. Всички колонии започнали да оказват помощ на гладуващия Бостън. А през септември 1774 г. във Филаделфия се състоял І Континентален конгрес на представителите на всички 13 колонии, с изключение на Джорджия, понеже членовете на нейната делегация били арестувани по заповед на тамошния английски губернатор. На конгреса била одобрена резолюция за неподчинение на британските заповеди, за пълен бойкот на английските стоки и за начало на военни приготовления за сблъсък с метрополията.
Първите сражения са на 19 април 1775 г. при Лексингтън и Конкорд. На 10 май 1775 г. се събира ІІ Континентален конгрес. Там е констатирано състоянието на война с Англия и на 15 юни е прието решение за организиране на армия. За главнокомандващ е избран Джордж Вашингтон.
Още през пролетта на 1776 г., в хода на военните действия срещу англичаните, конгресът образува секретен Комитет за външни отношения, който започва да търси съюзници в Европа между враговете на Англия. Положено е началото на използването на противоречията между държавите на Стария континент в изгода на северноамериканските колонисти. Практика, която продължава повече от 240 години. Съединените щати я реализират чрез политика напълно в духа на формулирания през 1834 г. от английския философ Иеремия Бентам принцип на утилитализма, според който ръководно начало в човешката дейност е

търсенето на ползата, изгодата

Важен съюзник на въстаналите за извоюване на своята независимост 13 северноамерикански колонии става Франция. През есента на 1781 г. английската армия под командването на генерал Корнуолис се разполага край Йорктаун (Вирджиния). Подготвящият се през това време за превземането на Ню Йорк Джордж Вашингтон спешно се придвижва с част от своите войски към Вирджиния. Към този момент било планирано и пристигането в Чезапикския залив на силната френска ескадра на адмирал де Грасе. На 1 октомври армията на Корнуолис се оказва отрязана от своето снабдяване с муниции и храна, а и обкръжена край Йорктаун по суша и откъм морето от американо-френските части, три пъти превъзхождащи по численост британските войски. На 19 октомври Корнуолис е принуден да капитулира. С победата при Йорктаун по същество завършват активните военни операции. Американските колонисти са съумели ловко да използват противоречията на една европейска държава - Франция, с Англия, за защита на интересите си на един решаващ етап от борбата за извоюване на независимост.
Седемдесет години по-късно провалът на плановете на Великобритания да подкрепи войските на робовладелската Южна конфедерация, образувана на 4 февруари 1861 г. от отцепилите се 6 южни щата от федеративната държава, срещу войските на Севера, до голяма степен е обусловен отново от противоречията между европейските държави. Правителството на Русия било заинтересовано от запазването на единството на Съединените щати. Ето защо, в демонстрация на това намерение, през 1863 г., в разгара на военните действия между Севера и Юга, две ескадри на руския флот акостират край Ню Йорк и Сан Франциско. Изпращането им в далечните американски териториални води било предизвикано от изострянето на отношенията между Русия, от една страна, и Англия и Франция, от друга, във връзка с въстанието в Полша.
Е,

враговете на моите врагове са мои приятели

Съединените щати отново разчитат на противоречията между европейските държави в края на ХІХ век, за да лишат Испания от нейната колония Куба. Повод за испано-американската война послужило освободителното въстание в островната държава. Като разгръщат лицемерна пропаганда против "испанските жестокости" в Куба, американските власти успяват да създадат подходящ психологически климат за започване на война. А после особено успешно се възползват от това, че на 15 февруари 1898 г. на борда на американски кораб "Мейн", акостирал в пристанището на Хавана, става взрив.
Всички опити на испанското правителство да избегне въоръжения конфликт остават напразни. Правителството на Съединените щати последователно нажежава обстановката, като разчита, че няма да му попречат големите европейски държави, особено Англия и Германия, поради дълбоките противоречия помежду им по това време. Военните действия започват на 21 април 1898 г. На този ден американският военен флот блокира Куба. После, възползвайки се от своето трикратно превъзходство, унищожава изпратената към бреговете на Куба испанска ескадра. По същия начин се развиват събитията и на Филипините. Много преди началото на войната американското морско командване дало указание на Тихоокеанската ескадра да е готова за нападение над Филипините. На 1 май 1893 г. испанският флот, състоящ се от остарели, лошо екипирани и слабо въоръжени дървени кораби, бил запален и потопен в Манилския залив.
На 10 декември 1898 г. в Париж е сключен испано-американският мирен договор, съгласно който Куба е обявена за "независима", а както показва по-късно историята - наистина независима, но от собствено управление, понеже де факто е превърната в протекторат на Съединените щати. Единствено удовлетворяване на собствените интереси е целта и на участието на Съединените щати на страната на Антантата по време на Първата световна война. На 6 януари 1918 г. тогавашният американски президент Удроу Уилсън се обръща с послание към американския конгрес, изброявайки 14 пункта на предлаганите от него условия за мир. Не пропуска да изиска и абсолютна свобода на търговското корабоплаване в мирно и военно време, както и премахване на всички препятствия за международната търговия, което в действителност има за цел да удовлетвори претенциите на американските компании за световна експанзия. Както се разбира, прощъпулникът на глобализма е твърде отдавна. Одобрените пък от Уилсън секретни "Коментари" към "14-те пункта" вече директно предвиждат разчленяването на Съветска Русия, срещу която Съединените щати участват в активни военни действия. Взаимното изтощаване на европейските държави е изгодно за САЩ. Преди влизането им във войната те са държава-длъжник към други страни на около 5,5 млрд. долара. След края на Първата световна война техните съюзници са взели назаем от Съединените щати 10 млрд. долара, а отвъд Атлантическия океан са съсредоточени вече повече от две трети от световните запаси на злато.

Нищо ново под слънцето

Забавянето на откриването на Втория фронт по време на Втората световна война има прозрачна цел за взаимно изтощаване на мнозинството от европейските държави. И е успешен опит за утвърждаването на САЩ като политически и икономически хегемон в света.
Както са казвали древните гърци: "Панта рей, панта кинетай кай оуден меней" - всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно. Заветът на Джордж Вашингтон е творчески ъпгрейдван - тоест надграден, усъвършенстван - от официален Вашингтон. Вместо да стоят пасивно и да чакат да им се падне джакпота от някой европейски конфликт, те биха могли сами да го инициират. Както чрез наливането на 5 млрд. щат. долара уж за "утвърждаването на демокрацията в Украйна", а всъщност за деструкция на икономическото и политическото й сътрудничество с Русия, така и посредством безцеремонен дипломатически натиск. Че нали американският вицепрезидент Джо Байдън публично заяви, че се е наложило Съединените щати сериозно да натиснат европейските си партньори да въведат санкции срещу Русия. От които и държавите членки на ЕС - като се имат предвид контрасанкциите - губят, а не единствено Русия. Значително повече, отколкото са негативните последствия отвъд Атлантическия океан.
Ето че отново е налице масиран опит да бъде приложен изпробваният трик "Двама да се карат, третият да печели!"

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.