Маскирано статукво?

Франция е спасена, а с нея и ЕС, тържествуват евролидерите, опиянени от победата на Макрон, който надви Льо Пен и спря популистката и евроскептична вълна. Поне засега. Защото, както се очакваше, по познатия от 2002 г. сценарий мобилизацията срещу т.нар. крайнодесен кандидат успя. Само че една е основната разлика, която същите тези евролидери не бива да подминават, и тя е именно в мобилизацията - ако Ширак успя да разгроми Льо Пен-баща, който получи едва 18 процента на балотажа, то кандидатът на "Националния фронт" постигна наистина исторически резултат. В неделя Марин льо Пен загуби, но тенденциите са налице и вече трудно биха били обърнати. До гуша на европейците им дойде от статуквото, което, неспособно да се справи с проблемите, ги докара до този незавиден начин на живот. И те съвсем естествено искат промяна, искат нови лица в политиката. Затова и французите избраха т.нар. антисистемен играч - младока Макрон. Друг е въпросът доколко той е различен, предстои да го покаже на практика, макар че вече ще е късно. Бившият банкер от "Ротшилд" трябва да докаже, че не е изразител на интересите на това статукво. Че зад него не стои същата върхушка, която дърпа конците на леви и десни десетилетия наред. Че зад привидно различната опаковка не се крият познатите ни лица. Дали?
Съвземането от победата трябва да е скоропостижно, защото трудното тепърва предстои, а и през юни французите ще избират парламент. Според проучванията Макрон и движението му "Напред" ще спечелят мнозинство, но и партията на Льо Пен ще се сдобие със стабилно представителство в парламента. А консерваторите и социалистите навярно пак ще ближат рани.
"Жена ще управлява Франция", каза неотдавна Марин льо Пен, визирайки себе си и германския канцлер Ангела Меркел. Ще позволи ли Макрон вездесъщият канцлер да продължава да диктува правилата в Европа?