Маскирани пари

"Сваляш студения резерв оттук насетне. Ако ни е необходим - само държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", нареди Той миналото лято на енергийния министър в разгара на протестите. Целта бе да успокои площада. Веднага бяха гласувани в парламента законодателни промени, според които студеният резерв да се възлага само на държавната централа. Това се оказа обаче поредната порция безсмислено законотворчество. Защото въпреки "забраната" централите на Доган и Ковачки не спряха да блажат с държавни пари. 

Оказва се, че ТЕЦ "Варна", собственост на Ахмед Доган, пак получава почти същите пари, но маскирани под друга форма - за три вида регулиране на мрежата. Студен резерв са мощностите, които могат да бъдат включени при нужда, за което централите получават милиони от държавата. Абонирани за него бяха, и явно си остават, предимно тези на Ахмед Доган и Христо Ковачки. Формата в случая няма никакво значение, важно е съдържанието, а то винаги се е определяло от финикийски знаци. 

Преди три години от ТЕЦ "Марица Изток 2" обявиха, че не могат едновременно да осигуряват ток за потребление и да поддържат студен резерв. Обявен бе извънреден търг, който да покрие отказа на "Марица Изток 2". Срокът за подаване на оферти бе изключително кратък и затова последва състезание с един кон. То бе спечелено от  единствения кандидат - ТЕЦ "Варна", на който по-късно Доган стана мажоритарен собственик.

Така повелителят на обръчите получи подарък, подготвен специално за него на принципа "кон за кокошка". Отнемането на студения резерв от ТЕЦ "Варна" и прехвърлянето му към държавната ТЕЦ бе политически акт, предприет под натиска на площада от уж независимата от ДПС власт. Неговата символика, че държавата спира кранчето на Доган, изглеждаше самодостатъчна, за да заглуши редица сериозни въпроси, които не секват и сега. Един от тях например е за неспособността на държавната ТЕЦ да има по-съществена роля при успокояване на пазара в дните, когато цената на промишления ток гони непознати висини.