Машинен рекет

Александър Симов

Секция в столично училище. Не чак толкова възрастна жена отказва да вземе картата за машината и плахо иска да й дадат хартиена бюлетина. Шефът на комисията бърчи потен мустак и вежди: "Ама с машина е много по-лесно. Каква е тази хартия?".
Жената обаче с тиха упоритост иска хартията. Пъшкания, въздишки, цъкане с език. Най-накрая, след около 4-5 минути, мрънкане почитателят на машините дава неохотно хартиена бюлетина в ръцете на инатливата избирателка. Междувременно се е натрупала опашка. Хората гледат спектакъла и се чудят какво става. Двама души след жената също искат да гласуват на хартия. Спектакълът е абсолютна същия. Свиване на вежди, протестни стонове и силна рекламна кампания да се застане пред машината...
Този епизод не е изключение. Доста хора споделиха точно такова преживяване из други софийски секции. А подобна реакция е грубо нарушение на избирателния кодекс. Той предвижда възможност за избор и всякаква реакция по избора на хората е недопустимо вмешателство в процеса на гласуване.
Връщането на възможността да се гласува на хартия не беше конспирация, нито някаква случайна приумица, а опит да бъдат върнати хората пред урните. Ясно е, че след смъртоносния водовъртеж от пет парламентарни избора в рамките на две години повечето избиратели са изтощени, смазани и ядосани, но дори и двама да поискат да гласуват на хартия, те трябваше да имат тази възможност.
Но няма как да не направи впечатление и то за пореден път яростта с която се посреща възможността за гласуване на хартия от определени жълтопаветни среди. Човек, дори и да не иска, ще започне да се замисля, че в крайна сметка нещо в тази любов към машините е съмнително. И всичко това няма нищо общо с честността и прозрачността, а май е свързано с кодовете, които един бивш премиер използваше като разменна монета за всичко.
Опитът да бъдат отказани хората от хартията е достатъчно неприятен, както и постоянното натъртване на това, че тези които искат да гласуват на хартия са някакви селяни - съучастници на статуквото. След всичко, което стана в последните години, май трябва да предефинираме какво е това статукво и да кажем, че то има най-голяма полза от машините, защото те разбъркаха целия политически модел така, че още не можем да излезем от тази каша. На 2 април обаче май все пак направихме крачка напред.