Мързеливи пари

По сметки на националната статистика през миналата година брутният вътрешен продукт на България е бил 16,7% над равнището си от 2013 г. Според изчисления на Министерството на финансите с помощта на иконометричния модел СИБИЛА 2.0, оповестени в края на миналата седмица, половината от това увеличение се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен период 2014-2020 г. Това показва доклад на страницата на ведомството в интернет. Изчисленията представляват оценка на преките макроикономически ефекти от оперативните програми на Европейския съюз и проектите, финансирани от тях. Ако продължим със сметките, ще видим, че милиардите от еврофондовете са допринесли БВП на страната ни да се увеличава с малко над 2 на сто през последните седем години.

Като еврофондове могат да бъдат определени парите, които Европейската комисия разпределя между страните членки от общия бюджет на ЕС. Това са субсидиите от Общата селскостопанска политика, структурните фондовете, които финансират инфраструктурни, екологични и социални проекти. Еврофондовете се разпределят според нуждите, брутния вътрешен продукт и целите, които си е заложила всяка страна членка. 

Европейските средства са само малка част от огромния пъзел на икономиката на дадена страна. Те обаче се оказаха през годините нож с две остриета. Истината е, че не може да се докаже видим ефект върху ключови икономически показатели като безработица, например, от усвояването на десетките милиарди от Брюксел. Освен това не е тайна, че от оперативните програми се възползват главно кръгове, близки до властта. Ролята на милиардите от Брюксел не е еднозначна. Според анализи на Института за икономически изследвания при БАН въздействието на европарите върху икономическия растеж е между 1 и 3% годишно. За последните десет години общият ефект е около 10 на сто. Дори някогашният финансов шаман на ГЕРБ Симеон Дянков изрази преди време мнение, че не всяко усвояване генерира полезност за страната. 

Еврофондовете създават своеобразен държавен капитализъм, при който се фаворизират определени групи, близки до властта. Справка - средствата за инфраструктура. Там от години няколко големи играча си разпределят обществени поръчки за стотици милиони.

Горчив опит за България са и земеделските субсидии. Правилата, по които се раздаваха те, помогнаха да има свръхконцентрация на земя в малко на брой стопанства. Така 4% от фермите на практика стопанисват 80% от земеделските земи, а в същото време добавената стойност в сектора намалява. Резултатът от тази политика са огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци.

Основният порок на еврофондовете е, че правят българския бизнес зависим от държавно финансиране и покровителство. Благодарение на тях икономиката става все по-малко конкурентоспособна. Когато свършат европарите по даден проект, много често дейността просто се прекратява. Бизнес средата в България се деформира. Бизнесът се омързеливи, защото се научи, че всичко се прави най-лесно с еврофондове... ако се докопаш до тях. Това са мързеливи пари. Явно не всички могат да се доберат до тях. Дано предстоящите избори променят ситуацията в това отношение.