Мъртва точка четвърт век

Преди няколко дни работодатели по морето за пореден път се заоплакваха, че нямат квалифицирани работници - добре обучени, трудолюбиви, вежливи към клиентите, знаещи по 3-4 чужди езика и пр. Само, дето пропуснаха да кажат колко им плащат, пропуснаха и да признаят, че нашенският работодател просто не обича да плаща за обучението на кадрите си. И това важи не само за работодателите по морето - например разходите за обучение и допълнителна квалификация на персонала в шивашката промишленост възлизат на не повече от 3,20 лв. на нает работник! Затова и оценката на наемните работници по отношение на справедливостта на заплащането е незадоволителна и дори негативна.  
Всеки знае, че цената е израз на стойността на дадена стока или услуга. И всеки знае, че у нас зашеметяващо растат цените на стоките и услугите, но цената на труда - не. И всеки български гражданин знае, че у нас работодателите плащат най-малко за час работа - средно 3,7 евро, докато в Швеция са 40,1 евро. Така средно в ЕС работодателите плащат 23,7 евро... Значи проблемът не е само в работодателите. Макар че именно бизнесът при всеки опит да бъде увеличена минималната заплата заплашително предупреждава, че това ще увеличи значително безработицата. Нищо, че експертите по проблемите на пазара на труда отдавна са казали, че увеличаването на минималната заплата няма връзка нито с увеличаването на безработицата, нито с намаляването на заетостта. Очевидно тук е мястото на държавата да вземе отношение, без да се оправдава, че не може да се меси в пазарната икономика. Пример за това дава Германия, решила неотдавна да увеличи минималната часова ставка и да я направи 8,5 евро, което прави 1700 евро месечно. Следва елементарна сметка: БВП на Германия е 28 600 евро на глава от населението, а БВП на България - 14 400. Следователно минималната заплата у нас трябва да е 618 евро, или около 1200 лв. Сметки, които, както се вижда, са обвързани с така обичаната производителност на труда - постоянното оправдание на работодателите, според които заплатата не може са бъде увеличена, ако и производителността не се увеличи. Друг е въпросът, че напоследък имаме парадокс: увеличена производителност на труда с намалено възнаграждение плюс свиване на щата! Само че освен производителността на труда има още много фактори за формиране на заплата - линия на бедност, издръжка на живот и прочее...
Заплатите на практика не са мръднали кой знае колко нагоре от началото на прехода: 25 години мъртва точка. 25 години България така и не намери цялостна политика по доходите. 25 години въвеждането на почасово заплащане на труда е табу! Но ако днес се започне, все още България има шанс да задържи кадрите си.