20 Октомври 2019неделя14:12 ч.

Срещи

Мартин Кейниг: Традициите са в беда, но българите може да ги възродите

Дано не ви трябва друг "Вояджър", за да разберете за уникалните си песни, казва откривателят на Валя Балканска

/ брой: 181

автор:Павлета Давидова

visibility 591

Мартин Кейниг е американски етнограф, роден е на 24 октомври 1938 г. в Ню Йорк. Интересът му към фолклора и балканските традиции го карат да дойде за първи път в България в средата на 60-те години. Докато е тук, снима и записва български песни и обичаи. Открива пътя на славата за Валя Балканска - негов запис на изпълнението й на "Излел е Дельо Хайдутин" попада в диска с песни, изпратени в Космоса със совалката "Вояджър". През 2006 г. Кейниг направи своя изложба в София, има издаден албум с фотографии за България. Сега представя ново, допълнено издание "Гласове и портрети от България". На 144 страници албумът е събрал в себе си близо 100 снимки и 109 минути записи, направени между 1966 до 1979 г. Тази седмица Националната художествена галерия представи изложбата "Ехо от Балканите XX век: Портрети и звуци от България". Експозицията ще продължи 2 месеца и е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, неин съставител и куратор е Иво Хаджимишев.

- Г-н Кейниг, защо показвате всичко това сега, каква е причината да сте в София точно в този момент?
- Причината да съм тук е изложбата, която подготвихме. Тя показва моите балкански фотографии, 50 години след като ги заснех. Ще представя и един специален албум, който направих за музея "Смитсониън". Това е първата книга, която "Смитсониън" издава, посветена на югоизточната етническа музика. Правим го тук, защото исках да е в България, все пак показваме българските традиции.
- Предполагам, че книгата е екзотична за американците, може би е важна и за българската диаспора в САЩ, но има ли интерес към нея и тук? Заинтригувахте ли българските власти, например?
- Тук съм по покана на вицепрезидента Илияна Йотова. Преди не я познавах, не я бях виждал. Свързахме се покрай куратора на изложбата, фотографа Иво Хаджимишев. Той е зет на Валери Петров, който бе мой приятел от времето, когато работех тук. Когато се върнах в България след 20-годишно отсъствие, през 2005 г. се срещнах с Иво и го попитах дали ще ми помогне да издам книга. Той каза, че не може да го направи, но предложи да представи работите ми в галерия, ако покажа български снимки. Сега вече имам книга, хрумна ми и идея за изложба със снимки от Балканите. Мислех, че ще го направим в някоя малка галерия в София. Оказа се, че вицепрезидентът Йотова се е свързала с него по време на българското председателство на ЕС. Попитала за фотографи от Балканите, а той се сетил за човек, който е снимал целия регион, макар и американец. Дал й моята предишна книга, тя харесала снимките. Йотова ги показала и на президента Румен Радев и решили, че могат да помогнат за изложба тук. Искам да й благодаря за инициативата, както и за спонсорството. Тя ми даде и официална покана.
- Има ли нещо, което все още не е разкрито за Балканите, нещо, което да заснемете сега?
- За мен не, за някой друг - не зная. За себе си смятам, че съм изпълнил ролята си да науча колкото се може повече, което да покажа на хората. Имам късмета да имам "Смитсониън" за издател, все пак това е Националният музей на САЩ, а не някаква комерсиална фирма. Те гарантират, че ще запазят тази музика с години, което ме радва - всеки, който се интересува, ще може да я чуе.
- На снимките виждаме една друга България, други Балкани. Все по-често чуваме за глобализация, интеркултурно сътрудничество и обмен... Не застрашава ли всичко това автентичността и оцеляването на традициите, на ритуалите от снимките, на различността?
- Традициите са в беда. Вярвам в световната икономика, но нещо много разрушително се случва в целия свят. Всичко е толкова объркващо, поне на този етап. Не само в България, а навсякъде. България беше нация, която отглеждаше храната си, нямам усещането, че това все още е така. В същото време не сте конкурентоспособни в индустриално отношение, сякаш всичката индустрия е в Китай и на изток. Не знам какво е решението, но е ясно, че източникът на това, което съм документирал преди толкова години, вече го няма. Селата, които "произведоха" тези снимки, вече ги няма, а ако ги има, не функционират по този начин. Някои буквално са изчезнали, там вече няма хора. Няма ги онези, които се забавляваха с тези песни и танци. Сега навсякъде имаме социални медии, компютри, телефони и телевизия. Миналото, изглежда неуместно за някои. В същото време хората наистина го търсят, нямам идея докъде ще доведе това.
- Възможно ли е модерната техника, която споменахте, да бъде използвана, за да поддържа живи традициите?
- Затова направих книгата, за българи и американци. Българите от тези снимки вече ги няма. Младите си нямат никаква идея за този свят, което ми е трудно да разбера. Все пак са минали само 50 години. Толкова бързо се е случило това изчезване!
В този албум има изворна музика и такава, която е част от ритуали, които някога са били значими и важни за хората. Младите трябва да се запознаят с това. В Америка много от старата музика е изчезнала, не е било "готино" да си традиционен. Имам чувството, че това се случва и тук, както и на много други места. Важното е, че все още има хора, които оценяват традициите. Някои напускат големите градове и се местят в малки населени места, където покрай всичко друго все още пазят традициите, свирят на стари инструменти, пеят забравени песни. И поддържат целия този дух жив.
Мисля, че България е нация на музиканти, на хора с музикален талант, хора, които обичат да танцуват. Затова вярвам, че под някаква форма може да съживите традициите, съмнявам се, че ще е същото, но все пак вярвам, че няма да изчезнат напълно. Важно е обаче да има достатъчно материал за това какво е било, да може да се види и чуе, за да се усети и разбере.
- Възможно ли е от някой запис да изскочи друг глас, който да стане популярен като Валя Балканска?
- България винаги е имала "Дельо Хайдутин", дори и преди Валя Балканска. Тази песен съществуваше, имаше една прекрасна певица, Надежда Хвойнева, която я пееше невероятно. За българите обаче "Дельо Хайдутин" бе просто една от всички песни, една от многото вълнуващи песни, но не особено специална. Нещата се промениха, когато тя излезе в Космоса, когато стана част от "Вояджър". Изведнъж хората си казаха "А, това е избрано на Запад, избрали са го за космически кораб". Едва тогава песента стана почти като национален химн. Това обаче е ваша песен - песен, която си е съществувала, просто не сте й обръщали внимание. Мисля, че има и други песни, които са също толкова впечатляващи и удивителни. Надявам се, че не се нуждаете от нов "Вояджър", за да ги откриете.
- Ако имахте машина на времето, в коя епоха бихте искали да снимате. И къде?
- Бих искал да работя в 20-те и 30-те години на миналия век. Не само тук, а в целия свят е бил богат период. Време, в което музиката се е променяла, епоха на толкова невероятни певици. Важи за всички различни култури, в България, Гърция, Турция, САЩ... В тази епоха и танцът е важен и жив. Тук, в България, също е създадена творческа и въздействаща музика. Тези години са време със села, в които кипи живот. Музиката и песните не се създават за сцената и популярността, а за хората, за емоциите и за мига. Те са част от религията, традициите и обичаите. Тогава започват да танцуват 15 души, а се включва цялото село... Това е съвсем различно от представление в концертна зала, където 1000 души седят и ръкопляскат чинно.
- Сега и техниката за заснемане е друга, освен това всеки щрака с телефона... По-лесно ли е да се улови мигът?
- Това е адаптивен процес. Дори и аз снимам с телефона си, съпругата ми е тук с мен и също снима с джиесема си, прави чудесни снимки, изглеждат прекрасно. Тя не прави това, което сме изложили тук, не това е желанието й. Но телефонът й помага да покаже на децата и приятелите ни какво се случва. Невероятно е колко е напреднала техниката, дори не зная как хората устояват на изкушението да снимат още повече.
- Музиката и танците са причината за първото ви идване в България. Можете ли да изтанцувате някое хоро?
- Мога да изтанцувам всичките. Нямам любимо, много са. Зависи от музиката, тя те подтиква да танцуваш. Харесвам мъжкото право хоро, ръченица, ситното, влашките танци...
- Смятате ли, че тези танци могат да станат по-... комерсиални?
- Те не са комерсиални! Хората, които преподават танци, не печелят много пари, но получават нещо друго, което е по-въздействащо за тях и по-удовлетворяващо. Няма как това да стане комерсиално, много малко хора могат да го направят за себе си. Дори и с книга като тази, няма как да се "пробие", колко ли хора ще я видят?
- Знам, че е трудно, но ако ви попитат за една или 3-5 важни снимки, кои ще са те?
- Наистина труден въпрос. Има фотографии, които харесвам повече от други, но нямам конкретен фаворит. Има група снимки, които смятам за уникални, но... Мисля, че силата в работата ми не идва от отделната снимка, а от цялостния ефект - от поредицата, от прочита на надписите отстрани. Когато преминете от снимка на снимка, накрая, след час или два, вие вече ще сте на друго място, в друга епоха. Тогава ще усетите, ще разберете откъде идвате. Това се опитвам да постигна - да го направя близко, не само за хора от Балканите. Показваме универсални теми, които всеки разбира. В САЩ всеки идва отнякъде, всеки е имигрант, дете, внук, или правнук на имигранти. Културата, от която идват, е много древна, снимките може да са по-смислени за българите и Балканите, но мисля, че са значими и за американци с разнообразен произход и корени.

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1825

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 229

Британският парламент отново отложи Брекзит

автор:Дума

visibility 207

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2469

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ