Маршал Жуков прави генерал Айзенхауер "Герой на Съветския съюз"

Димитър Копривленски

Ако в Америка и на Запад знаят за маршал Георгий Жуков наполовината от това, което се знае за Дуайт Айзенхауер в бившия соцлагер, би било прекрасно. Но е далеч дори от "добре". А си струва. Та и като обща култура. Е, оттатък Океана си падат повече по бизнеса, доларите, печалбите... Макар че по едно време любимият им Айк, както глезено наричат своя генерал, става цял президент на САЩ. И някои почват да бъркат Айзенхауер с Аденауер, канцлера на Германската федерална република.
Те двамата, маршалът на Съветския съюз Георгий Жуков и генерал Айзенхауер, със сигурност са едни от най-изявените военачалници на своите страни. И на своето време. И независимо от неприязнените отношения между САЩ и СССР, между двамата съществува мъжко другарство, почти войнишко приятелство. Тази легенда, дори да е измислена, си струва да се знае.
В малко над 200-годишната история на Америка петзвездният генерал Дуайт Айзенхауер е една от най-интересните личности. Върховете на върховата държава в света той достига двойно. Първо като върховен командващ Съюзническите сили при откриването на Втория фронт в началото на юни 1944 г. И втори път - като президент на САЩ през годините от 1953 до 1961. Биографията му е на почти средностатистически американец. Роден е в Тексас и почти от дете проявява интерес към военната професия. Типично за държавата и времето. Сетне учи във Военната академия в Уест Пойнт. А създаването на американските танкови части почти съвпада с влизането на Америка в Първата световна война през април 1917 г. Малшанс или шанс обаче му попречва да замине за обхванатата от бойни действия Европа. Междувременно през следващата, 1918 г., 28-годишният Дуайт, бъдещият Айк, става подполковник от американската армия.
Интересен е фактът, че двамата известни военачалници на СССР и на САЩ по време на Втората световна война не се познават лично. Маршал Жуков и генерал Айзенхауер успяват да се срещнат чак след победата над хитлеристка Германия. И до края на живота си всеки запазва добри чувства към другия. Дори в периода на такива кризи между САЩ и СССР като войната в Корея, блокадата на Берлин, Карибската криза... Личните отношения винаги са отделно от националните. На втори план. Но не се повлияват едни от други.
За нравите на маршал Жуков се знае добре. Единствен той е бил способен да възрази, да има различно мнение от Сталин. Само така може да се обясни добилото общественост мнение, че след края на войната в Европа, през юни 1945 г., маршалът на Съветския съюз и бъдещ министър на отбраната Жуков лично от свое име, и без Сталин да знае, награждава американския генерал със Златна звезда "Герой на Съветския съюз". Воинският си жест маршалът обяснява със заслугите на Айзенхауер за спасяването от смърт на хиляди съветски военнопленници от германските лагери на смъртта.
В годините на войната маршал Жуков е изпращан на най-опасните и най-важни участъци на фронта: командващ Ленинградския фронт от началото на септември 1941 г., когато тук става катастрофално; сетне, когато се сгъстяват облаците над Москва, той е командващ Западния фронт, отбраняващ столицата, тук е удържана първата стратегическа победа; в края на август 1942 г. вече е заместник на върховния главнокомандващ Сталин и ръководи отбраната на Сталинград... Има четири звезди "Герой на Съветския съюз". На него е предоставена и най-голямата чест - подписването на акта за капитулация на Германия, този път и като голям държавник. Маршал Жуков е първият главнокомандващ Групата съветски войски в Германия след войната.
Американският Жуков - генерал Айзенхауер, след войната тръгва още по-устремно към върховете на САЩ. През 1953 г. Айк печели изборите за президент. Това пък му коства, естествено, военната кариера. Запазва си обаче званието "петзвезден генерал". Последва възход на икономиката и статута на държавата и гражданите й. Последните си дни Айзенхауер прекарва в Гетисбърг и Палм-Дизърт. Умира в края на март 1969 г.


Маршал Жуков

Дауайт Айзенхауер